Решение № 474 от 26.08.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Велико Търново, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

Й. Воденичаров

Любка М. при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка М. Въззивно гражданско дело № 20244100500082 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С решение №730/22.11.2023г., постановено по Гр.д.№1784/2020г. по описа на РС – Горна Оряховица:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл. 26, ал. 2. изр.1 пр.5 във връзка с чл.17, ал. 1 от ЗЗД, предявен от ищците П. Й. Д., ЕГН **********, А. Й. Д., ЕГН **********, П. Й. И., ЕГН **********, С. К. Л., ЕГН ********** и И. К. Л., ЕГН ********** срещу Г. К. Ч., ЕГН **********, Д. К. Л., ЕГН **********, П. К. Д., ЕГН **********, Й. К. К., ЕГН ********** и „САЛВИЯ - АГРО“ ЕООД, ЕИК 204100683, за прогласяване на нищожността на договор за дарение на 1/70 идеална част от недвижими имоти с идентификатор № ***,*** и *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Крушето, общ. Г. Оряховица, описани в нотариален акт № 3, том I, рег. № 77, дело № 2/2020 г. на нотариус Л. Стефанова, с рег. № 743 на НК, като привиден, прикриващ покупко-продажба.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.17, ал. 1 от ЗЗД за обявяване за действителен сключения на 13.01.2020 г. между Г. К. Ч., ЕГН **********, Д. К.

Л., ЕГН **********, П. К. Д., ЕГН **********, Й. К. К., ЕГН **********, като продавачи и „САЛВИЯ - АГРО“ ЕООД, ЕИК 204100683, като купувач, договор за покупко-продажба на 1/70 идеална част от поземлен имот с идентификатор № ***,*** и *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Крушето, общ. Г.

1

Оряховица, описани в нотариален акт № 3, том I, рег. № 77, дело № 2/2020 г. на нотариус Л.

Стефанова, с рег. № 743 на НК.

ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията - гр. Г. Оряховица на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение в цялост е постъпила въззивна жалба от ищците по делото П. Й. Д., А. Й. Д., П. Й. И., С. К. Л. и И. К.

Л., чрез пълномощника им адв.Н. К. – ВТАК, с която са развити оплаквания за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционното решение е постановено при наличие на съществени процесуални нарушения, доколкото съдът не е обсъдил релевантни за делото факти, доказателства и доводи на ищците. Сочи се, че с обжалваното решение РС е нарушил материалния закон, като е приел за действителен и валиден един нищожен договор за дарение поради неговата привидност, като, за да достигне до този неправилен извод, съдът неправилно е оценил доказателствения материал по делото.

Оспорва като неправилен извода на съда, че от доказателствата по делото не се установява поредица от косвени факти и обстоятелства, при съвкупната преценка на които съдът да стигне до единственият логичен извод за наличие на относителна симулация в конкретният случай, като са изложени доводи по същество. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което уважи предявените от ищците иск с правно основание чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 вр. чл.17 ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл.17 ал.1 от ЗЗД. Моли, в случай, че въззивната жалба бъде уважена, делото да бъде върнато на първоинстанционният съд за произнасяне по исковете по чл.33 ал.2 от ЗС. Претендират се разноски за въззивна инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещните страни – ответниците Г. К. Ч., Д. К. Л., П. К. Д., Й. К. К. и „Салвия – Агро“ ЕООД със седалище гр.Велико Търново, чрез пълномощник адв.Ч. – ВТАК, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно по развити съображения по съществото на спора. Посочват, че първоинстанционното решение не страда от пороците, посочени във въззивната жалба. Претендират разноски за въззивното производство.

Предмет на производството е и подадена от П. Й. Д., А. Й. Д., П. Й. И., С. К. Л. и И.

К. Л., чрез пълномощник адв.Н. К. – ВТАК, частна въззивна жалба против Определение №1711/28.12.2023г., постановено по Гр.д.№1784/2020г. по описа на РС – Горна Оряховица, с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено първоинстанционно решение №730/22.11.2023г. по гр.д.№1784/2020г. по описа на ГОРС в частта за разноските, като са осъдени ищците по делото – частни жалбоподатели да заплатят на всеки един от ответниците в процеса съдебни разноски. Развити са оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното определение по чл.248 ГПК с искане да бъде обезсилено, а в условията на евентуалност – отменено като неправилно, вместо което постановено друго, с което искането на 2 ответниците по чл.248 ГПК за допълване на решението в частта за разноските бъде отхвърлено като неоснователно.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор на частната въззивна жалба от насрещните страни – ответници в процеса.

В СЗ въззивниците П. Й. Д., А. Й. Д., П. Й. И., С. К. Л. и И. К. Л., чрез пълномощника си адв.Н. К. – ВТАК, поддържат въззивната и частната жалби и молят да бъдат уважени. Претендират направените съдебни разноски в първоинстанционното производство, в производството по В.гр.д.№752/2021г. по описа на ВТОС, както и направените в настоящото въззивно производство съдебни разноски по въззивната и частна жалби, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемите страни Г. К. Ч., Д. К. Л., П. К. Д., Й. К. К. и „Салвия – Агро“ ЕООД, с ЕИК 204100683, чрез пълномощника си адв.Ал. Ч. – ВТАК, оспорват въззивната и частна жалби, предмет на делото, и молят да бъдат отхвърлени. Не претендират съдебни разноски за въззивното производство.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирани страни – ищци по делото, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

На основание чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното производство по Гр.д. №1784/2020г. по описа на РС – Горна Оряховица е образувано по предявени с ИМ от 23.11.2020г. от ищците П. Й. Д., А. Й. Д., П.

Й. И. /лично и като законен наследник на починалия в хода на процеса на 25.03.2021г. първоначален ищец И. Й. И., с ЕГН **********/, С. К. Л. и И. К. Л., против ответниците Г.

К. Ч., Д. К. Л., П. К. Д., Й. К. К. и „Салвия – Агро“ ЕООД, с ЕИК 204100683, в условията на първоначално обективно съединяване: 1/отрицателен установителен иск от ищците срещу ответниците с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено, че „Салвия – Агро“ ЕООД не е придобило собствеността /не е собственик/, посредством договор за покупко – продажба, обективиран в НА №4, том I, рег.№79, н.д.№3/2020г. на нотариус Лора Стефанова с рег.№743 на НК на горницата над 1/3 идеални части от имоти с кадастрални номера №***, №*** и №***, тъй като продавачите са собственици единствено на 1/3 идеални части на основание наследствено правоприемство, по отношение на който иск производството е приключило с влязло в законна сила в тази му част на 25.07.2023г. съдебно решение №246/17.06.2021г. на ГОРС по гр.д.№1784/2020г. по описа на ГОРС, потвърдено в тази му част с Решение №431/03.11.2022г. на ВТОС по В.гр.д.

№752/2021г. по описа на ВТОС, което въззивно решение не е допуснато до касационно 3 обжалване с Определение №2312/25.07.2023г. по гр.д.№201/2023г. на ВКС, I гр.о., 2/предявени от всички ищци против ответниците отрицателен установителен иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД за прогласяване за нищожен като привиден Договор за дарение, обективиран в НА №3, том I, рег.№77, н.д.№2/2020г. на нотариус Лора Стефанова с рег.№743 на НК, с който ответниците Д. К. Л., П. К. Д., Й. К. К. и Г. К. Ч. дарили на ответника „Салвия – Агро“ ЕООД общо 1/70 идеални части от собствеността върху посочените имоти с кадастрални номера №***, №*** и №***, всички в землището на с.Крушето, община Горна Оряховица и съединен с него иск с правно основание чл.17 ал.1 ЗЗД за разкрИ.е на относителна симулация и обявяване за действителен сключения между ответниците Д. К. Лилова, П. К. Д., Й. К. К. и Г. К. Ч. и ответника „Салвия – Агро“ ЕООД договор за покупко – продажба на 1/70 идеални части от собствеността върху процесните имоти с кадастрални номера №***, №*** и №***, всички в землището на с.Крушето, община Горна Оряховица, които искове са предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство, и 3/предявени само от част от ищците - П. Й. Д., А. Й. Д. и П. Й. И. /лично и като законен наследник на починалия в хода на процеса първоначален ищец И. Й. И., срещу всички ответници в условията на евентуалност /в случай на положително решение по исковете на ищците по чл.26 ал.2 пр.5 и чл.17 ал.1 ЗЗД/ субективно съединени искове с правно основание чл.33 ал.2 ЗС, с оглед уважено от РС с протоколно определение от 11.05.2021г. искане по чл.214 ал.1 ГПК, за изкупуване на 1/3 идеални части от собствеността върху процесните имоти с кадастрални номера №***, №*** и №***, всички в землището на с.Крушето, община

Горна Оряховица, при квоти 1/12 идеална част за П. Й. Д. и А. Й. Д. и 2/12 идеални части за П. Й. И. при условие, че в едномесечен срок от влизане в сила на решението, ищците по иска с правно основание чл.33 ал.2 ЗС П. Й. Д. и А. Й. Д. заплатят на „Салвия – Агро“ ЕООД сумата от 1767,86лв. за придобИ.е на всеки от тях на 1/12 идеална част от посочените имоти, а ищецът по иска с правно основание чл.33 ал.2 ЗС П. Й. И. заплати на „Салвия – Агро“ ЕООД сумата от 3535,72лв. за придобИ.е от него на 2/12 идеални части от посочените имоти.

Предмет на настоящата въззивна проверка е първоинстанционно решение №730/22.11.2023г., постановено по гр.д.№1784/2020г. по описа на ГОРС, с което са разгледани по същество и отхвърлени предявените от всички ищци отрицателен установителен иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за дарение на недвижим имот от 13.01.2020г., обективиран в НА №3, том I, рег.№77, н.д.№2/2020г., като привиден, прикриващ договор за покупко – продажба на 1/70 ид. части от процесните недвижими имоти, и съединения с него иск с правно основание чл.17 ал.1 ЗЗД за разкрИ.е на относителната симулация и установяване действителните отношения между страните, такива, каквито са по прикритото съглашение.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася по допустимостта на 4 решението в обжалваната му част. За допустимостта на процеса съдът следи служебно, т.е. и без да са наведени възражения от страните.

Съгласно трайната съдебна практика, няма пречка привидността на сделката да бъде установена от трето, неучастващо в нея лице, стига то да има правен интерес от това, т.е. – ако от привидността на сделката и от следващите се от това последици, то би могло да черпи права. /Решение №403/05.08.2020г. по гр.д.№684/2009г. на ВКС, III гр.о./. В процесният случай съсобствениците, ищци по делото /настоящи въззивници/ са трети, неучастващи лица в атакувания от тях Договор за дарение на недвижим имот от 13.01.2020г., обективиран в НА №3, том I, рег.№77, н.д.№2/2020г. по описа на Нотариус Лора Стефанова с район на действие ГОРС за нищожен, като привиден, прикриващ договор за покупко – продажба, поради което правен интерес от предявяване на настоящите установителен иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД и иск по чл.17 ал.1 ЗЗД като преюдициални би съществувал за ищците, но само когато са съединени с иска за изкупуване по чл.33 ал.2 ЗС. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, съсобственикът – трето за атакуваната в случая като нищожна от ищците поради привидност сделка лице, няма правен интерес да оспорва придобивната сделка – в случая договор за дарение, ако не е предявил срещу прехвърлилия бивш съсобственик иска по чл.33 ал.2 ЗС за изкупуване. Интересът на неучаствалия в сделката съсобственик да я оспори с иск произтича от правото му на изкупуване по чл.33 ал.2 ЗС. Ако то не бъде заявено, отпада и правния интерес да я оспорва. В този смисъл Определение №53/06.02.2020г. по ч.гр.д.№4727/2019г., Г. К., IV г.о. на ВКС, Решение №54/18.03.2013г. по гр.д.№627/12г. на ВКС, IV ГО, Решение №296/15.07.2011г. по гр.д.