Акт от 30.09.2021, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 127/2021
- Подписан
- 30.09.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355 град Велико Търново, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Велико Търново, IV-ти състав, в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА като разгледа докладваното от съдия Матева административно дело № 127/2021 г. по описа на Административен съд – град Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Същото е образувано по молба вх. № 3860 от 01.09.2021 г. от А.И. – адвокат при САК, със служебен адрес в град София, ул. „Дякон Игнатий“ № 4, ет. 1, офис 7, в качеството й на процесуален представител на Й.С.Т., с което от съда се иска да бъде изменено Решение № 251 от 15.07.2021 г., постановено по адм. дело № 127/2021 г., в частта му за разноските, като такива се присъдят в размер на минимума предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В съответствие с разпоредбата на чл. 248, ал.
2 от ГПК съдът е уведомил ответника за постъпилата молба и възможността му за отговор в 7-дневен срок, като на 29.09.2021 г. е депозирано становище от процесуалния му представител - Г.Н. – адвокат при ВТАК, със служебен адрес в гр. Велико Търново, ул.
„Възрожденска“ № 1 А, ет. 2, ап. 5. В писменото становище де излагат доводи за неоснователност на молбата за изменение на решението в тази му част.
Като взе предвид горното, съдът намира следното:
Писменото искане е допустимо, като подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
Правилно процесуалният представител на молителя посочва, че в хода на съдебното производство своевременно е било направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което не е било отчетено в крайния съдебен акт. Независимо от това констатацията за липса на възражение на прекомерност обаче, разноските са били определени от съда в минималния размер по § 2а от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за този род дела, като е включен и съответния ДДС, поради което не се налага изменение на решението в тази му част.
В тази връзка, на първо място, следва да се посочи, че съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният хонорар за дела от вида на процесното е 900 лева, тъй като то е дело без материален интерес по ЗКИР. Делото е типично за вида си и по-скоро се отличава с висока правна и фактическа сложност, защото по него са проведени три заседания, събрани са множество писмени доказателства, като следва да се отчита и че то е свързано и с редица други, предходни граждански дела, които също са били предмет на изследване. От своя страна процесуалния представител на ответника е участвал пълноценно, вкл. като е депозирал писмени становища по спорните въпроси.
На второ място, съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК вр. с чл. 144 АПК, отговорността за разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за адвокат – пълномощник, а когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС, и цената с включен ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат пълния размер на възнаграждението с включеното ДДС. Правните услуги, предоставени по реда на Закона за адвокатурата съставляват облагаема възмездна доставка. Съгласно §2а от Наредба № 1/09.07.2004 г., за регистрираните по ДДС адвокати дължимият данък се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Това важи дори и страната - ползвател на облагаемата по ЗДДС услуга да има право на възстановяване на данъчен кредит, защото отношенията на страната с трети страни, включително с държавния бюджет, са ирелевантни за отговорността за разноските.
Предвид горното, съдът намира, че няма основания за изменение на решението в частта за разноските, доколкото те са определени в минималния нормативен размер.
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК вр. с чл. 144 АПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 3860 от 01.09.2021 г. от А.И. – адвокат при САК, в качеството й на процесуален представител на Й.С.Т., за изменение на Решение № 251 от 15.07.2021 г. по адм. дело № 127/2021 г. по описа на АСВТ в частта му за разноските.
Това определение подлежи на обжалване в
14-дневен срок от деня на съобщаването му пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: