Решение № 7148 от 25.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7148 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100502523 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №575/10.01.2024г. постановено по гр.д. №37194/2022г. по описа на 164-ти състав, Софийски районен съд, „СПИДИ“ АД, ЕИК 131371780, е осъдено да заплати на ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, на основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ сумата от 15 233,66 лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение на увреденото лице по Щета №0700077249, образувана във връзка със застраховка „Товари по време на превози“ съгласно Застрахователна полица № 30700100002096/2018 г. и Апликации №2 и №3 към нея, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 08.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата, а на осн. чл.86 ЗЗД сумата от 2 361,35 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на част от главницата в размер на 7 664,71 лв., дължимо за периода 25.06.2019г. – 07.07.2022г.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника „СПИДИ“ АД, с която се оспорва неговата правилност. Твърди се, че обжалваният съдебен акт е постановен при изяснена и безспорна фактическа обстановка, но при неправилно интерпретиране на фактите, довело до погрешни изводи на първоинстанционния съд.

Сочи се, че в т.4.3 от сключения между страните Договор №81843/22.02.2018г. е постигнато съгласие за ограничаване на отговорността на „СПИДИ“ АД до размера на преките и непосредствени имуществени вреди, произтичащи от неизпълнението, но не 1 повече от конкретните размери на обезщетения, предвидени за съответната услуга или неизпълнение в приложимите Общи условия /“ОУ“/. Поддържа се, че подобна уговорка е напълно допустима и не представлява едностранно ограничаване на отговорността от „СПИДИ“ АД, поради което в процесния случай следва да намери приложение т.72.2 от ОУ, съгласно която по предявена от потребител основателна рекламация за загубена международна пратка по услуга „DPD ECONOMY“ без „Обявена стойност“ дължимото обезщетение е до 100 лева за пратка. Твърди се, че посоченото ограничение е обусловено от поетото от дружеството задължение, а именно да предостави международна куриерска услуга без допълнителна услуга „Обявена стойност“, при която на същото се дължи възнаграждение само за извършената куриерската услуга и при носене на по-ниска отговорност за нея, а именно до посочените в т.72.2 от ОУ размери. Разяснява се, че при сключен между страните двустранен договор за възлагане на куриерска услуга заедно с допълнителна услуга „Обявена стойност“ потребителят заплаща освен стойността на тази услуга и възнаграждение за допълнителната услуга, срещу което приема да носи по-висока отговорност за вреди, произтичаща от евентуално неизпълнение- до посочените в т.72.4 от ОУ размери, а именно- действителната стойност на щетата, но не повече от обявената стойност на пратката. Сочи се, че услугата „Обявена стойност“ е нормативно уредена в чл.3, ал.2 и §1, т.11 от ДР на ЗПУ, както и в чл.2, т.10 на Директива 97/67/ЕО на ЕП и на Съвета от 15.12.1997г. и възпроизведена от дружеството в приетите от него ОУ. Твърди се, че целият пощенски трафик оперира въз основа на принципа за носене на ограничена отговорност за кражба, унищожаване, увреждане, изгубване и увреждане на пратка, която може да бъде увеличена до размера на заявената стойност при заплащане на пощенския оператор на цена за повисокия риск. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че в изпълнение на законовата делегация в чл.85, ал.1,т.1 ЗПУ „СПИДИ“ АД е ограничил размера на отговорността си до 100 лева без да е направил разграничение между отделните хипотези, при които е възможно да настъпят вреди с твърдения, че не е ясно на каква друга освен посочената в общите условия диференциация на вредите от повредена, унищожена или загубена пратка, следва да се основе носената от дружеството отговорност. В тази връзка се поддържа, че не е налице празнота в закона, която да обуслови приложение на общото правило на чл.82 ЗЗД. Подчертава се, че при необявена стойност на пратката пощенският оператор няма как да предвиди вредите, а съгласно чл.82 ЗЗД на обезщетение подлежат вредите, които са били предвидими за изпълнителя към момента на сключване на договора. На последно място, твърди се, че в първоинстанционното решение не е обсъден и въпросът относно приложението на специалната уредба на договорната отговорност, уредена във Всемирната пощенска конвенция, която също предвижда нейното ограничаване и има предимство пред нормите на вътрешния закон. С оглед на изложеното се отправя искане за отмяна на 2 постановеното решение и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от ищеца ЗД „ЕВРОИНС“ АД, в която се обосновава правилност на обжалвания съдебен акт и се отправя искане за неговото потвърждаване.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че между ЗД „ЕВРОИНС“ АД и „Карп Маднес България“ ЕООД е бил сключен договор за застраховка „Товари по време на превоз“, обективиран в Застрахователна полица №30700100002096/2018г. и Апликации №2 и №3 към нея, с обект на застраховката сонари, със срок на застрахователно покритие от 25.10.2018г. до 24.10.2019г., както и че в срока на покритие е настъпило застрахователно събитиезагубване на превозван товар, във връзка с което е била заведена Щета №0700077249/2019г. Видно от представената преписка, застрахователното дружество е определило и заплатило на 10.06.2019г. обезщетение в размер на 7 664,71 лева, като е отхвърлило претенцията за сумата от 8 764,25 лева. Във връзка с отказа за заплащане на пълната сума е образувано съдебно производство, като с Решение №458/26.10.2021г. по в.гр.д. №1965/2021г. на ОС- гр. Пловдив ЗД „ЕВРОИНС“ АД е осъдено да заплати на „Карп Маднес България“ ЕООД сума в размер на още 7 568,95 лева. Представено е и платежно нареждане от 10.11.2021г., с което е заплатена посочената сума.

От събраните по делото доказателства се установява, че застрахователното събитие във връзка с което е образувана процесната щета е настъпило във връзка с предадени от „Карп Маднес България“ ЕООД на „СПИДИ“ АД пратки във основа на сключен между тях на Договор №82843 от 24.02.2017г. с товарителница

№61040046571/14.12.2018г. и товарителница №61046476410/17.01.2019г., които са обявени за изгубени от превозвача и не са достигнали до крайния си получател Carplounge Tackle в Германия.

В тази връзка са представени следните издадени от „Карп Маднес България“ ЕООД фактури с получател Carplounge Tackle, а именно: Фактура №892/13.12.2018г. за 12 бр. солари Tolson TF500 на стойност 5 867,52 лева и 12 бр. солари Tolson TF640 на стойност 10 561,44 лева и Фактура №898/17.01.2019г. за 12 бр. солари Tolson TF500 на стойност 5 867,52 лева.

Видно от приложената имейл кореспонденция между „Карп Маднес България“ ЕООД и „СПИДИ“ АД, превозвача е счел подадената рекламация за изгубените пратки за основателна, като съгласно приетите от него ОУ е определил обезщетение за международна пратка без допълнителна услуга „Обявена стойност“ в размер на 100 лева за пратка.

Представена е и изпратена от ЗД „ЕВРОИНС“ АД покана до „СПИДИ“ АД за възстановяване на заплатената като застрахователно обезщетение на „Карп Маднес България“ ЕООД сума в размер на 7 664,71 лева, както и отговор, в който превозвачът е посочил, че е рекламацията за процесните пратки е одобрена за сумата от 200 лева, като тази сума е изплатена на платеца на куриерска услуга на 10.04.2019г.

В рамките на първоинстанционното производство е прието и заключение на съдебно-оценителна експертиза, съгласно което средната пазарна цена на 12 броя сонари „Toslon ТF640“ с ДДС е 19 808,64 лева, а на 12 броя сонари „Toslon TF500“3 11 711,40 лева или общо 31 520,04 лева с ДДС.

Разпитан по делегация е и свидетелят Д.Т., управител на Карп Маднес България“ ЕООД, от показанията на който се установява, че край на м. декември 2018г. и началото на м. януари 2019г. дружеството е предало на „СПИДИ“ АД две пратки за доставянето им в Германия, съдържащи сонари за радиоуправляеми лодки, както и че същите не са били доставени до крайния им получател, като са били обявени за изгубени от превозвача.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по отношение на неговата правилност намира следното:

Предмет на производството е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ, представляващ суброгационна претенция на платилия застрахователно обезщетение застраховател по имуществена застраховка „Товари по време на превоз“ за вреда, причинена от превозвача по сключен между него и застрахованото лице договор за превоз, както и акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава за посочения период.

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата. За да бъде основателна претенцията, в доказателствена тежест на застрахователя е да установи наличие на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между него и собственика на увреденото имущество, настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, претърпени вреди от неизпълнение на договорно задължение към застрахования от страна на превозвача и плащане на застрахователно обезщетение.

Предвид процесуалното поведение на страните и събраните по делото доказателства, настоящият въззивен съдебен състав намира за установено наличието на посочените по-горе предпоставки за ангажиране отговорността на „СПИДИ“ АД за процесните изгубени пратки с товарителници №61040046571/14.12.2018г. и №61046476410/17.01.2019г. и подател „Карп Маднес България“ ЕООД, като намира за спорен между страните единствено въпросът относно обема отговорност, който 4 превозвачът следва да носи, в частност дали последният отговаря на основание чл.82 ЗЗД за пълната стойност на настъпилите вреди или на основание чл.85, ал.1,т.1 ЗПУ вр. т.72.2 от ОУ- ограничено, до размера от 100 лева за всяка пратка.

Както бе посочено, по силата на чл.410, ал.1, т.1 КЗ с изплащане на застрахователното обезщетение ЗД „ЕВРОИНС“ АД е встъпило в правата на увреденото лице „Карп Маднес България“ ЕООД спрямо ответника „СПИДИ“ АД във връзка с неизпълнението на сключения между тях договор за куриерски услуги. От изложеното следва, че размерът на претендираното от застрахователя вземане е обусловено не само от заплатеното от него обезщетение, но и от размера на дължимото от „СПИДИ“ АД обезщетение.

Видно от представения по делото Договор №82843 от 24.02.2017г., „СПИДИ“ АД поело задължение да предоставя куриерски услуги на „Карп Маднес България“ Е О О Д срещу заплащане на възнаграждение и при посочените в договора и приложимите ОУ условия. По смисъла на чл.3, вр. чл.38 и §1, т.18 ЗПУ куриерските услуги представляват неуниверсални пощенски услуги, извършвани от пощенски оператори, с добавена стойност над универсалната пощенска услуга, като по отношение на тях приложение намират специалните правила на ЗПУ. Съгласно чл.85, ал.1, т.1 ЗПУ, пощенските оператори дължат обезщетения на потребителите за загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки по смисъла на §1, т.18 от ДР, като в ал.4 е предвидено, че конкретните размери на обезщетенията по ал.1 се включват в общите условия на договорите с потребителите

Разпечатката съдържа 31 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a44de5a-6e0d-491b-9ab1-d7df8d9a4970