Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 468 от 03.06.2026, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 162/2026
Вид
Решение № 468
Подписан
03.06.2026
Състав
Христина Запрянова Жисова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. гр. Хасково, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20265640100162 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3, вр. чл.225, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ от Б. К. Д., ЕГН **********, с адрес: с Минерални Бани, община Минерални Бани, област Хасково, ул.********** против Областна Дирекция на МВР – гр. Хасково, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: 129009984, адрес: гр.Хасково, бул.“България“ № 85.

Ищецът твърди, че през 2014 г. е назначен като Механик-технически контрол на МПС, в група "Регистрация и отчет на превозни средства" на сектор „Пътна Полиция" към отдел „Охранителна Полиция" при ОД на МВРХасково. През всички години до настоящия момент, изпълнявал добросъвестно задълженията си, и нямал налагани наказания или забележки по повод на работата му.

Поддържа се в исковата молба, че през месец декември 2025 г. е бил уведомен, че срещу него е образувано дисциплинарно производство по повод регистрация на автомобил „Мерцедес Спринтер" с рег. № **********, като се твърдяло, че ищецът не установил различия в номера на двигателя с този, посочен в талона и заявлението за пререгистрация. На 12.12.2025 г. му била връчена Заповед № 2723-4152 за налагане на дисциплинарно наказание, а именно дисциплинарно уволнение, като на основание чл.221, ал.2 КТ, дължал на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение.

Според ищеца, така издадената заповед била незаконосъобразна, тъй 1 като съгласно закона, на основание чл.194 КТ, дисциплинарното уволнение и производство следвало да се проведе в 2-месечен срок от узнаване на нарушението. Твърдяното нарушение, според мотивите на заповедта било извършено на 10.09.2025 г. - т.е. към момента на налагане на наказанието изтекъл срок, по-дълъг от предвидения в закона. В самата заповед и нейните мотиви нямало данни, кога е узнал работодателя за такова нарушение и как същото е било установено. Законът предвиждал налагане на дисциплинарно уволнение при груба небрежност при изпълнение на задълженията. В самата заповед се сочела небрежност, но не и груба такава, при извършената от ищеца проверка на МПС. Намало данни в заповедта кога е установено несъответствието с номера на двигателя и дали то е съществувало към 10.09.2025 г. Не била изследвана възможността този двигател да е бил подменен след извършване на проверката. В мотивите към заповедта нямало данни, че ищецът е извършил твърдяното нарушение умишлено. Самото наличие на по-късно установено несъответствие не доказвало виновно поведение от страна на ищеца.

Освен това е посочено в исковата молба, че така наложеното наказание дисциплинарно уволнение е непропорционално с посоченото в заповедта нарушение. Ищецът, в продължение на повече от 11 години не бил извършвал нарушения или пропуски при изпълнение на задълженията си. Това му поведение следвало да бъде обсъдено и съответно наложено по-леко наказание, при доказване на нарушението. Дисциплинарното уволнение било крайна мярка и тя следвало да съответства както на тежестта на извършеното нарушение, така и на данните по отношение на нарушителя и неговото цялостно поведение на работното място.

При тези доводи се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 272з-4152 от 12.12.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, издадена от ВПД Директор на ОД на МВР - Хасково, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност Механиктехнически контрол на МПС, в група "Регистрация и отчет на превозни средства" на сектор „Пътна Полиция" към отдел „Охранителна Полиция" при ОД на МВР-Хасково, както и да му бъде присъдено обезщетение, за времето през което е останал без работа в размер на 6 брутни заплати – 1525 евро, ведно с направените по делото разноски.

Ответникът оспорва основателността на предявените искове.

Изложени са следните фактически твърдения и правни доводи:

Не било спорно, че между ищеца Б. К. Д. и ОД на МВР - Хасково е бил сключен трудов договор, по силата на който е заемал длъжността „техник, механик - технически контрол на МПС в група „Регистрация и отчет на превозни средства" (РОПС) на сектор „Пътна полиция" (ПП) към отдел „Охранителна полиция“ (ОП) при ОДМВР – Хасково“.

Със заповед рег. № 272з - 4152/12.12.2025 г., на основание чл. 192, ал. 1 2 от КТ, във вр. с чл. 159, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗМВР, чл. 188, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. първо от КТ, във вр. 190, ал. 1. т. 4, предл. първо от КТ, съответно във вр. с чл. 124, предложение първо от КТ, чл. 125 от КТ, чл. 126, т. 4 от КТ, чл. 126, т. 9 от КТ, чл. 126, т. 13 от КТ във вр. със задълженията, вменени на служителя с т.II, раздел II от длъжностната характеристика за длъжността, която заемал Б. Д., при спазване на чл. 193, ал.

1 от КТ и чл. 189, ал. 1 от КТ, в срока по чл. 194, ал. 1 от КТ, му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение". Наказанието било наложено за извършено нарушение на т.II, раздел II „Основни длъжностни задължения" от типова длъжностна характеристика за длъжността „техник, механик технически контрол на МПС в група „Регистрация и отчет на превозни средства" (РОПС) на сектор „Пътна полиция" (ПП) към отдел „Охранителна полиция“ (ОП) при ОДМВР – Хасково“, рег. № **********/11.09.2023 г., утвърдена със заповед рег. № 3286з - 3311/13.09.2023 г. на директора на Главна Дирекция „Национална полиция", съгласно която на ищеца Б. Д. е било вменено следното основно длъжностно задължение - идентификацията на превозните средства се извършва чрез сверяване номера на рамата и двигателя и сравняване съответствието на марка, модел, кубатура, мощност, брой места, товароносимост, цвят и други данни, характеризиращи ППС, с тези в представените документи на ППС, като собственоръчно с подпис и персонален печат удостоверява истинността на проверката върху иницииращия документ. Нарушението било установено по безспорен начин от събраните в хода на проверката доказателства.

На служителя е било поискано писмено обяснение по чл. 193 от КТ и същият депозирал такова, като изложените от него възражения са били обсъдени от дисциплинарно наказващия орган - работодателя. Заповедта била мотивирана и връчена по надлежния ред. Наказанието е било съобразено с тежестта на нарушението. Спазени били сроковете по чл. 194 от КТ.

Двумесечният срок за налагане на наказанието започнал да тече от запознаване със справката от извършената проверка, а именно от 11.12.2025 г.

- видно от резолюцията на директора на ОД на МВР - Хасково, който бил дисциплинарно наказващият орган. В този смисъл неоснователни били твърденията в исковата молба, че заповедта била издадена извън законоустановения 2-месечен срок от узнаване на нарушението.

Съгласно чл. 186 от КТ виновното нарушение на трудовите задължения било нарушение на трудовата дисциплина. Вината имала две основни форми: умисъл и непредпазливост. Умисълът се проявявал в две основни форми пряк и евентуален, а непредпазливостта - също в две основни форми самонадеяност и небрежност. Разпоредбата на чл. 190 от КТ посочвала в кои случаи може да се налага дисциплинарно наказание уволнение, сред които била и т. 4 на ал.1 от същата разпоредба, цитирана в обжалваната заповед.

Законът не сочел като предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ деянието да е извършено с форма на вина „груба небрежност".

При преглед на КТ думата „груба небрежност" се цитирала единствено в 3 разпоредбата на чл. 201 от КТ, която разпоредба нямала отношение към предмета на делото.

Поддържа се в отговора, че дисциплинарно наказващият орган е извършил преценка на тежестта на нарушението въз основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число на характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите последици. В случая бил издаден официален документ с невярно съдържание - свидетелство за регистрация част I № ********** на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 3l2Д“ с рег. № **********, с вписан номер на двигател ***************, който не съответствал на номера на поставения на това ППС двигател - ***************. Не били спазени изискванията на чл.

5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 1-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства: „При регистрация звената на МВР извършват необходимите проверки за идентификацията на превозното средство в случаите, когато се изисква".

Неоснователни били твърденията в исковата молба, че наложеното дисциплинарно наказание не било пропорционално на извършеното нарушение. При определяне на дисциплинарното наказание било взето предвид и поведението на служителя по време на службата си в МВР. От кадрова справка, рег. № 272р-25709/22.10.2025 г. по описа на ОДМВР Хасково било установено, че липсват данни по време на службата си в МВР, служителят да е награждаван, както и да са му били налагани дисциплинарни наказания. За да бъде изпълнена целта на закона - да се поправи и превъзпита служителят към стриктно спазване на служебните му задължения и да се въздейства възпитателно върху останалите служители в сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР - Хасково, спрямо ищеца Б. Д. е била ангажирана дисциплинарната му отговорност, като му е наложено съответно на осъщественото от него деяние, а именно - дисциплинарно уволнение.

Неоснователно било и твърдението в исковата молба, че следвало в заповедта да бъде обсъдено, че в продължение на 11 години не е извършвал нарушение при изпълнение на служебните си задължения.

Неоснователни били и твърденията в исковата молба, че нямало данни кога е установено несъответствието с номера на двигателя и дали то е съществувало към 10.09.2025 г., както и че не е била изследвана възможността двигателят да е бил подменен след като ищецът е извършил проверката. По делото са били разпитани свидетели и са били снети сведения, приложени били документи, извършени са били експертизи, които сочели, че несъответствието на двигателя е съществувало към 10.09.2025 г., съответно не е бил подменен след извършване на проверката от ищеца.

4

Поради неоснователност на иска по чл. 344 ал. 1 т.1 КТ, неоснователни се явявали и тези по т. 2 и т. 3 от същата законова разпоредба.

По така изложените съображение се иска от съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу ОД на МВР – Хасково искове.

Претендират се и направените по делото разноски, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се претендира адвокатско възнаграждение и същото надвишава минимално определения размер в Наредба № 1/09.07.2004 г., се прави възражение за прекомерност.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С трудов договор № ****/20.02.2014 г., ищецът Б. К. Д. е назначен в ОД на МВР – Хасково на длъжността „техник, механик - технически контрол на МПС" в група „Регистрация и отчет на ППС, собствениците им и водачи" на сектор „Пътна полиция" към отдел „Охранителна полиция" при ОДМВР Хасково, с място на работа: сектор „Пътна полиция“, гр.Хасково, бул.“Съединение“ № 72, със срок: за неопределено време със срок за изпитване до 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, считано от 20.02.2014 г. Според т.10 от трудовия договор характерът на работата е да изпълнява длъжностните задължения за длъжността

„техник, механик/технически контрол на МПС", съгласно типова длъжностна характеристика. Липсва спор, че ищецът е бил преназначен, поради утвърждаване на нов щат със Заповед № 272з-606/09.04.2015 г. на същата длъжност в същата група. Впоследствие, между работодателя и служителя, работещ на трудово правоотношение в ОДМВР - Хасково е сключено допълнително споразумение № 272з-3161/28.09.2023 г., за изменение на трудовия договор, с което е определено ищецът да изпълнява същата длъжност в група „Регистрация и отчет на пътни превозни средства" на сектор „Пътна полиция" към отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР - Хасково.