Присъда № 7 от 04.06.2025, Районен съд - Раднево

МОТИВИ към присъда № 7/04.06.2025г. по НОХД № 9/2025 г. по описа на Районен съд – Раднево.

РП Стара Загора, ТО Раднево е внесла обвинителен акт срещу Б.И.П., роден на 1**** г. в гр. С., с постоянен адрес е в гр. С., ул. ****, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, реабилитиран по право, ЕГН ********** за това, че на 21.04.2024 г. в гр. Раднево, се заканил на И.С.Н. от същия град с убийство, с думите:

„ Ти ми хвърли детето на бунището! Е сега идвам в, до Раднево и те приключвам! И в гората, и в полето няма да се скриеш! Този път няма да оцелееш!” и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от Н К.

Производството по делото е протекло по общия ред, с разпит на свидетели и приобщаване на писмени доказателства.

В хода на съдебното следствие съдът прекрати съдебното производство и върна обвинителния акт на прокурора за отстраняване на очевидна фактическа грешка, като счете, че освен пунктуацията при пресъздаване на пряката реч, следва да се уточни и използвания предлог от подсъдимия:

”- Е сега идвам в, до Раднево!”; т.е. дали предлогът е в или до, но обвинителния акт беше внесен по същия начин, като прокуратурата счита, че именно това е изрекъл подсъдимия. Единственото, което се променя от прокурора с новия обвинителен акт е пунктуацията.

В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Стара Загора, ТО Раднево поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че от доказателствата по делото се установяват всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.

Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание лишаване от свобода за шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от три години.

Пострадалата И.С.Н. е конституирана като частен обвинител на основание чл. 76 от НПК. В последното съдебно заседание поддържа становището на прокурора ,като моли съда да признае П. за виновен.

Защитникът на подсъдимия излага становище относно невиновността на подзащитния му. Моли съда подзащитният му да бъде оправдан.

Подсъдимият Б.И.П. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. В дадената му последна дума моли съда да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Б.И. П. е роден на 1**** г. в гр. С., с постоянен адрес е в гр. С., ул. ****, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, реабилитиран по право, ЕГН **********.

Подсъдимия Б.И.П. и пострадалата И.С.Н. се запознали 2017 година.

Двамата имали връзка, в процес на която заживели съпружески, като през 2018 година им се родило дете А.Б. П.. П. и Н. не се разбирали, обвиняемият осъществявал периодичен физически и психически тормоз над Н., като през 2019 година, след поредния скандал, двамата се разделили. Въпреки това пострадалата твърди, че се страхувала от П., тъй като според нея бил способен да я пребие, което я принудило да напусне адреса си в гр. С. и да започне да сменя местоживеенето си, за да избяга и се скрие от него. През това време детето се отглеждало от П., с помощта на неговата майка - свидетелката П. в Г.б..

Години по-късно, свидетелката заживяла съпружески със св. Х.Н.Н.в, в апартамент в гр. Раднево от когото също родила дете.

На 25.05.2023 г., с Решение № 8693, Софийски районен съд одобрил постигнато споразумение между подсъдимия и пострадалата относно упражняването на родителските права над малолетната А.Б. П., съгласно което, детето било предоставено на П., а на Н. бил определен режим на лични контакти. В посоченото решение изрично било упоменато, че вземането на детето от страна на Н., ще се извършва от „центъра на квартала по местоживеене на детето“, което решение е взето според Н., за да не се чувства самата тя застрашена при контактите си с П..

На 20-ти април 2024 г., по изрична молба на подсъдимия, Н. отишла да вземе детето от неговия адрес, като изчакала пред жилищния блок П. да й предаде детето. Тъй като нямала друг адрес в гр. С., вечерта, Н. и дъщеря й пренощували в автосервиза на дядото на пострадала, св. А.К.А., с което обстоятелство П. бил запознат.

На следващия ден, тъй като трябвало да се прибира в гр. Раднево, св. Н. напуснала сервиза след 9 часа, като казала на дядо си, че автобусът й за Раднево е в „десет и нещо“ и че П. ще вземе детето по-късно. За установяване на обстоятелството в колко часа автобуса на Н. тръгва от С. по делото се представи автобусния билет, от който се вижда, че същия тръгва в 11 часа на 21.04.2024г. от Централна автогара С..

Около 15:00 часа, свидетелят А. се обадил на П. и го попитал кога ще отиде да вземе детето, като от разговора му станало ясно, че обвиняемият не знаел, че Н. си е тръгнала. Показанията на свидетеля А. са в посока, че пострадалата е емоционално нестабилна личност, която е безотговорна към детето си. В комплексната съдебно-психолого психиатрична експертиза се установява, че мнението на този човек не може да се обсъжда като 2 безпристрастно и правилно, тъй като то било субективно обусловено от непоносимостта му към майката на пострадалата, която е негова дъщеря, както и към самата пострадала. В разпита в открито съдебно заседание стана ясно, че А. счита Н. за недобър родител, както и за провален човек. Поради целият негативен емоционален заряд на показанията му съдът не ги разглежда като доказателствено средство, което може да послужи за формиране на вътрешното му убеждение. Те не са нито безпристрастни, нито точни, нито допринасят с нещо за изясняване на обективната истина в процеса.

След като на 21.04.2024 г. около 16:00 ч., се прибрала, в апартамента си в гр. Раднево в 17:21 часа Н. получила обаждане на мобилния си телефон с абонатен номер **** от П., който ползвал мобилен телефон с абонатен номер ********** /регистриран на негово име/. След като пострадалата отговорила, П. й отправил закана с убийство с думите:

„Е сега идвам в Раднево и те приключвам! И в гората, и в полето няма да се скриеш! Този път няма да оцелееш!“, като същият повторил многократно тези думи.

Н. се изплашила от отправените й закани. Не могла да заспи до късно вечерта, обикаляйки апартамента и ослушвайки се за П..

Разговора проведен между подсъдимия и пострадалата бил чут частично и от св. Н..

Съдът в процеса на разпита не можа да установи с точност предлога, използван от подсъдимия в разговора с пострадалата - дали е бил „до”, или е бил „в”, за да посочи, че ще дойде в града. Но съдът намира, че смисъла на казаното не се променя съществено от използвания предлог. В разпита си пред съда пострадалата използва „към”, а съпругът й Н., пресъздаде разговора, който е чул с думите:

„- Ей сега идвам до Раднево и те приключвам!”;

Като продължава, че със сигурност е чул Б. да казва, че идва до Раднево и е предупредил И. да се крие, защото ще я приключи. Последвалото изречение категорично убеждава съда, че подсъдимия смята не да стигне само до града, а да дойде в града за да осъществи намерението си. Граматически правилно е да се използва предлогът „в”, именно в този случай.

Съдът прие, че смисълът на заплахата не е променен, независимо от използвания предлог. Така в решение № 23 от 22.01.2013г. по н.д. № 2254 от 2012 година на Второ НО, се установява, че не е съществено дали цитатът на заканата е буквален, стига смисълът да остава неизменен. Леката вариация на предлога или формулировката не подменя въздействието на заканата и не лишава показанията от доверителната им стойност, тъй като съдът приема въз основа на цялата доказателствена съвкупност, че е предизвикан основателен страх за осъществяването на заплахата. Разминаването в използвания предлог не ощетява обвинението, тъй като смисълът остава същия. Съдът прие, че използвания предлог е бил „в” тъй като изходи от показанията на свидетелката С.. Същата установи пред съда, че И. Н. се е страхувала за живота си и този на 3 детето си. Затова не е смеела дори да пренощува в жилището си и се е преместила временно при С. докато Н. намери ново жилище в С., което да не е известно на подсъдимия. Ако предлога беше „към” или „до” според съда, не отразява достатъчно силно намерението на подсъдимия да намери Н. и да я приключи. Смислово е необходимо той да се намира в града за да осъществи изразеното със заплахата намерение.

Съдът прави извод за наличие на основателен страх за осъществяване на заплахата поради наличие на множество доказателства за необуздания, агресивен характер на подсъдимия, който си е служил с физическо и психическо насилие:

Записите, предоставени от Национална система 112 установяват, че по отношение на своята майка и леля е проявявал насилие, от регистрирано повикване в 19:21 часа на 03.11.2024г. В него се казва, че синът на П. пребива жената на първия етаж, която й е сестра. Но се казва ясно:

„ - Обаче и мен удари! ”.

Съдът не кредитира възражението на адв. М., че ставало въпрос за другия син на П., който е и брат на подсъдимия, тъй като в производството по делото се установи, дори от обясненията на самия подсъдим, че брат му живее в Германия.

Пострадалата И. Н. също твърди, че Б. П. е упражнявал физическо насилие над майка си, както и над нея. Твърди, че е имал чести изблици на неконтролирана агресия. Извлечение от записите е фиксирано в протокола от открито съдебно заседание на 23.04.2025г. Свидетелят Н. потвърждава становището на съпругата си, като за характера и липсата на мярка у П. съди по състоянието на апартамента в кв. ***, който по думите и на двамата е бил напълно опустошен от П..

Съдейки по експресивността на гласа на свидетелката П., която е и майка на подсъдимия, съдът приема като достоверна версията на пострадалата, че изпитва страх от него, че може да осъществи заплахата, която е отправил, че ще я приключи. В този смисъл съдът не дава вяра на показанията на П., тъй като те влизат в явно противоречие с целия доказателствен материал, събран по делото. Същата твърди, че подадения сигнал на телефон 112 е бил заради съпруга й, което след изслушването на записа се оказа откровена лъжа. Лъжа се оказа и твърдението й, че подала сигнала защото синът й изгонил сестра й от дома им в Г.б.. Изобщо не става въпрос за това, според чутото в съдебната зала. Затова съдът не дава вяра и на показанията й по отношение на липсата на насилие на синът й по отношение на И. Н.. Позицията на П. явно обслужва защитната теза на Б. П., но в същото време влиза в явна колизия с цялата доказателствена съвкупност. Съдът счита, че в останалата си част показанията на П. са ирелевантни, тъй като касаят родителския капацитет на П. и Н.. Делото не е за родителски права, нито за домашно насилие за да се обсъждат детайлно подобни показания.

По отношение на пострадалата Н., отново според изслушаните в 4 съдебната зала записи от спешния телефон – насилието е било достатъчно често за да създаде сериозни опасения у пострадалата, че заплахата може да бъде осъществена. Безспорно са били налични множество ситуации, когато П. е оказвал психически тормоз над пострадалата. Доказателство за това са множеството й обаждания на телефон 112, възпроизведени в съдебно заседание от 22.04.2025г. Доказателство за това се съдържа и в приетата от съда съдебно психолого - психиатрична експертиза:

„ На 18-19 годишна възраст започнала да употребява амфетамини, а когато се запознала с първия си съжител - Б. започнала да приема и метамфетамини. Съжителството с него било дисхармонично, тормозел я психически и физически.”

Поради това на 23.04.2024 г. пострадалата Н. подала жалба в Районното управление в гр. Раднево, подала молба и в СГС за издаването на заповед за незабавна защита по Закона за защита от домашно насилие.

Софийски градски съд, 80-ти състав по ГД № **** издал Заповед с № **** г., която забранявала на обвиняемия П. да доближава Н. на разстояние по – малко от 2 метра.

Видно от приложената по досъдебното производство справка от мобилен оператор „А1 България“, първият му телефонен разговор с Н., на дата 21.04.2024 г. е бил в 13:57:31 часа, когато Н. се е намирала на АМ „Тракия“ близо до гр. Чирпан, който разговор е продължил 47 секунди.