Решение № 6258 от 07.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6258 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100504709 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 1200/26.01.2023 г., постановено по гр.д. № 19077/2022 г. по описа на СРС, ГО, 165-ти състав, е отхвърлен предявеният от ищцата Й. В. В. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу „Ф.Б.“ ЕООД за сумата от 415 лева, представляваща недължимо дадено по сключен между страните от разстояние договор № 762372/29.05.2019 г. за предоставяне на потребителски кредит.

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищцата Й. В. В.. Изложени са съображения за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Оспорва извода на СРС за неустановяване на имуществено разместване между страните. Поддържа нищожност на клаузата за възнаграждение по гаранционната сделка – такса за банкова гаранция. Заявява, че ответникът не е оспорил заплащането на сумата от 2260 лв., но е посочил, че уговорката за заплащане на такса за банкова гаранция е индивидуално уговорена и се дължи по избор на заемателката. Твърди договора за кредит да е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, поради което ищцата е следвало да плати единствено главницата по кредита, а сумите, платени в повече, да се възстановят. По изложените съображения поддържа основателност на предявената претенция. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в цялост и постановяване на друго, с което претенцията да бъде уважена. Претендира разноски в производството пред двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна „Ф.Б.“ ЕООД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Поддържа, че сключването на договор за гаранция е допълнителна услуга и не е задължително условие за получаване на кредит и не подлежи на включване в годишния процент на разходите по договора за кредит. Прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на 1 първоинстанционното решение. Претендира разноски в производството.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че с оглед разпределената доказателствена тежест ищцата Й. В. не е доказала, че даденото е по нищожно правоотношение, поради което не се установявало неоснователно имуществено разместване между страните по процесния договор. Същевременно първоинстанционният съд е посочил, че принципно приема, че сума за възнаграждение по гаранционна сделка- поръчителство противоречи на изискванията на добрите нрави и на изискването за равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребители и така уговорени условия по кредитно правоотношение водят до извод за неравностойност на насрещните задължения по договора и за прикрита неустоечна клауза, за което не следва да се издава заповед за изпълнение.

Поръчителството е лично обезпечение и традиционно се приема за едностранна сделка, нямаща възмезден характер. Поръчителстване срещу възнаграждение разкрива белезите на своеобразна застраховка за неизпълнение на договорно правоотношение, което е дейност, извършвана само под лицензионен режим. По тези мотиви съдът е отхвърли изцяло предявения иск.

Настоящият въззивен съд намира постановеното решение за неправилно.

При исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на „получаване без основание“ обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, вкл. в случаите на нищожни договори (т. 1 на ППВС № 1/1979 г.). Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на процесната сума, а ответникът - да докаже, че е налице основание за получаването, съответно за задържане на полученото.

Не е спорно между страните, а и от представените доказателства - Договор за потребителски кредит №762372/29.05.2019г., сключен от разстояние, Стандартен европейски формуляр за предоставена информация и ОУ към ДПК, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на което на ищцата е отпуснат кредит в размер на 1500 лв. срещу задължението да върне сумата на 12 погасителни вноски с първа падежна дата 28.06.2019г., заедно с възнаградителна лихва общо в размер на 345 лв. при лихвен процент от 23 % и ГПР от 49,11 %., при крайна сума за връщане 1845 лв.

В договора изрично е предвидено неразделна част от същия да е погасителен план, но такъв не е представен по делото.

В чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум банк“ в полза на кредитора. С одобряването на предоставеното обезпечение уговорката, свързана с 2 обезпечението, не може да се отмени - нито от кредитополучателя, нито от поръчителя.

В т. 5.6 от ОУ към ДПК е прието, че одобрението на обезпечението от дружеството се извършва чрез одобрението на потребителския кредит.

От приложения СЕФ се установява, че кредитополучателят може да избира като обезпечение задълженията си по договора за кредит да сключи договор за поръчителство – гарант с партньор на кредитодателя, предложен от последния или с физическо лице – поръчител, като при избор на дружество – гарант, очакваните разходи за заемателя възлизат на 1395 лв. Изрично е посочено, че избирането на договор за гаранция не е условие за сключване на договора за кредит, не увеличава възможностите за отпускане на кредит в желания размер и при предлаганите от кредитора условия, като по същество представлява допълнителна възмездна услуга, която не е включена в ГПР.

От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че при кандидатстване за кредит от „Ф.Б.“ ЕООД, заявка може да се подаде с личен гарант. Дружеството има разгледани и одобрени заявки за кредит, по които други кредитоискатели, различни от ищеца, са кандидатствали с личен гарант. При кандидатстване за процесния договор за кредит, „Ф.Б.“ ЕООД е предоставило на ищеца чрез e-mail следните документи:

Преддоговорна информация (Стандартен европейски формуляр); Договор за потребителски кредит №762372/29.05.2019 г.; Общи условия, уреждащи отношенията между, „Ф.Б.“ ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството кредити. Ищцата е потвърдила договора и условията по него чрез изпращане на SMS към номер 1917 със съдържание „FER PRIEMAM“, което е била подканена да направи, чрез SMS и имейл. Потвърждаването на договора чрез изпратения от ищцата SMS има значението на приемане по смисъла на чл. 14 ЗЗД, поради което от този момент договорът за кредит се счита за сключен. От приложена към СТЕ кореспонденция е видно, че от дружеството са изпращали на ищцата уведомление за извършени погашения по договора, както и напомняне за предстоящ падеж на вноска в размер на 250 лв., като е указано, че същата може да бъде заплатена на каса на Изипей с основание три имена и ЕГН. Установява се да е изпратено на 2.08.2019г. и съобщение до ищцата, че заем № 762372 е изплатен.

Съгласно справка, изходяща от „Ф.Б.“ ЕООД, за получени плащания по ДПК № 762372 на Й. В., отразяваща плащанията от страна на кредитополучателя при упражняване правото му на предсрочно погасяване съгласно ОУ, приложими към договора, дължимото обезщетение по чл. 32, ал. 4 ЗПК, респективно т. 1 от Тарифата, на 18.06.2019г. е заплатена първата вноска по кредита с падежна дата 28.06.2019г. в размер на 98,47 лв. (главница и лихва), а на 02.08.2019г. са погасени останалите 11 вноски по кредита. В справката е посочено, че е погасена главница в размер на 1500 лв., лихва в размер на 99,53 лв., такса за предсрочно погасяване – 7,50 лв., надплащане по кредита в размер на 37,84 лв., плащания съгласно Тарифата и ОУ не са погасени. В процесната справка е посочена и сума за допълнително избрана незадължителна услуга – 305,13 лв., сумата, по която се дължи на лицето, предоставило услугата и по посочената от него сметка. Съгласно чл. 16.2, б. „а“ от ОУ, кредиторът има право да нареди сумата на лицето, комуто е дължима в случай, че бъде изплатена от кредитора.

Представени са по делото два броя разписки от 02.08.2019г. и от 16.11.2019 г. от които е видно, че въззивницата е превела на „Ф.Б.“ ЕООД сумата от 1700 лв., респективно – 560 лв., като е посочила като основание своето ЕГН и три имена.

Представена по делото е и справка-извлечение от персоналната партида на ищцата в дружеството - ответник, от която е видно, че за процесния договор е вписана такса за банкова гаранция към фирма партньор в размер на 1115 лв.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат 3 взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

На основание чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1);

„Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя (т. 2).

Разпечатката съдържа 35 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a42f821-dee4-4484-81a1-c9c97f54ec3e