Решение № 1461 от 02.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1461 гр. Пловдив, 02.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330107637 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от М. Н. И., ЕГН ********** против „Микро кредит“ АД, ЕИК 202073629, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за заем № .... от 14.12.2016 г. с предоставена сума от 500 лева за срок от 6 месеца, при ГЛП от 22,75 % и ГПР 49,96 %, към който бил сключен договор за допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на ответника застраховка. Договорът за заем бил недействителен, поради нарушения на изискванията на чл. 11, ал.1, т.9, т.10, т.12; чл. 19, ал. 4 ЗПК. Клаузите за дължимост на възнаграждение за пакет допълнителни услуги и финансиране и за разсрочване на сключена застраховка противоречали на материалния закон и чл. 21, ал. 1 ЗПК, добрите нрави и поради заобикаляне на закона, като били нищожни. Не били дължими на осн. чл. 10а ЗПК.

Възнаграждението по пакета услуги и таксата за застраховка представлявали разходи по кредита, с които се надвишавало ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ответникът нямал качеството на застраховател и договарял от името и за сметка на застрахователя, като единствено последният имал право да получава застрахователна премия, а ответникът нямал право да търси и получава реално изпълнение на вноските по договора. Нямало данни ответникът да е обвързан към ЗК „Уника“ застрахователен 1 агент. Договорът бил нищожен, т.к. КЗ забранявал изрично на обвързания агент да събира премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги, при което ответникът не бил титуляр на вземане по договор за застраховка.

С оглед изложеното се моли за присъждане на сумите от: 19,52 лева – недължимо платена по клауза за пакет допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги към договор за заем от 14.12.2016 г. и 118,19 лева – недължимо платени по клауза за „застраховка“ /вж. изм. на исковете по чл. 214, вр. с чл. 233 ГПК – л.114/, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Сочените нарушения на ЗПК не били налице, лихвеният процент бил фиксиран и изискването на т.9 на чл. 11 ЗПК не било нарушено. ГПР бил ясно и точно посочен, както и взетите предвид допускания при определянето му. В чл. 25 от подписаните ОУ ясно били посочени всички възможности на ищцата, според изискванията на чл. 11, ал.1, т.12 ЗПК. Договорът за допълнителни услуги бил самостоятелно правоотношение с отделни клаузи, като не бил обвързан от договора за заем. Той нямал характер на договор за потребителски кредит и не се регулирал от изискванията на ЗПК, а от ЗЗД, т.к. касаел предоставяне на услуги, а не на кредит.

Услугите били предоставени по изрично искане на ищеца, като същите не били задължителна предпоставка за отпускане на заема. Те носели реална полза на кредитополучателите и цената им била реално измерима, като например касовите операции били напълно безплатни. Видът и цената на услугите били посочени в Тарифа за доп. услуги към договори за заем, при което била налице точна и ясна конкретизация на вида им и не били свързани с усвояване и управление на кредита.

Бил сключен отделен договор за застраховка между ищеца и ЗК „Уника“, чрез ответника като посредник, който не бил предпоставка за отпускане на заема, а уговорената сума като възнаграждение за разсрочване на застрахователната премия била дължима и правомерно начислена. Дължимата премия била в полза на трето лице и нямало как уговорени клаузи по договора за имуществена застраховка да бъдат отнесени към договора за кредит, при което и да бъдат отнесени към ГПР. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните са 2 подписани – договор за заем № 1162-000-14158 от 14.12.2016 г. ведно с договор за допълнителни услуги към заем от същата дата /вж. Определение по чл. 140 ГПК/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Съобразно дог. за заем е уговорена чиста стойност – 500 лв., еднокатна такса – 25 лв.; сума за получаване – 475 лв., обща сума за погасяване - 533,70 лв.; на 6 вноски от по 88,95 лева, при лихвен % - 22,75 и ГПР – 49,96 %. Според договора за допълнителни услуги от същата дата – ответникът е предоставил пакет от доп. услуги и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството му застраховка. Пакет преференциално обслужване - при вноска от 4,88 лева и застраховка Защита пакет „Премиум Живот“ при 33 лева – и двете за 6 месеца. Налице е общ погасителен план при вноска от общо 126,83 лева.

Според т.4.1. от дог. за доп. услуги – те се предоставят единствено като допълнение към договор за заем, без да са задължителна предпоставка за сключването му и получаване на сумата.

Предвид начина на уговаряне на правата и задълженията на страните по този допълнителен договор, съдът приема, че същият е неразделна част от договора за заем, а възраженията на ответника за пълна самостоятелност на правоотношението, не се споделят. Този доп. договор е неразривно свързан с дог. за заем – сочените в него услуги касаят възможността за получаване, плащане и управление именно на заема, като застраховката обезпечава последния. Той няма самостоятелен характер, т.к. се явява безпредметен при липсата на договор за заем, с който да са свързани сочените услуги, като в този смисъл е и изрично уговореното в него – фактически той е „към заем“, подписан е на същата дата и е изцяло обвързан с договора за заем с този кредитор. Поради това е неразривно свързан и в общност към основния договор.

Следва да се съобразят изискванията за валидност съобразно ЗПК. Възраженията на ответника, че този закон не регулирал дог. за доп. услуги, са неоснователни. Тези услуги – както е посочено и в самия дог., са „единствено допълнение“ към заем, нямат самостоятелно значение и практически никаква реална цел отделно от обслужване и гарантиране на заема, поради което и именно ЗПК е приложимият материален закон към „двете /представляващи на практика едно цяло – „към заем“/ правоотношения“.

При съобразяване трайната съдебна практика на ВКС, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 3

252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова, следва да се обсъдят наведените от ищцата доводи за недействителност на договора за заем, ведно с доп. услуги, а също и да се извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявен иск по чл.55 ЗЗД, следи служебно.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и връщане на лихвата и други разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума 4 по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,96 %/.

Налице е и друго нарушение, т.к. посочените в договора ГПР и общата сума на плащанията не съответстват на действителните. Това е така, тъй като в общата дължима сума не са включени допълнителните плащания за услуги - пакет „преференциално обслужване“ и застраховка.

Пакетът преференциално обслужване включва – посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; безплатно внасяне на вноска директно в негов офис; право на участие в специални промоции; преференциално обслужване в офиса; преференциално одобрение.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

В настоящия случай, услугите представляват именно действия по усвояване и управление на заема – имат за цел бързо одобрение и получаване на сумата, като са предназначени да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на ответника да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисиони за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.