Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 162 от 27.02.2019, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 756/2018
Вид
Решение № 162
Подписан
27.02.2019
В сила
07.04.2020
Състав
АННА ИВАНОВА ЩЕРЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17 · Закон за местните данъци и такси
  • § 7 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • § 7, т.6 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.2, ал.1, т.2 · Закон за общинската собственост
  • чл.3, ал.3, изр.1 · Закон за общинската собственост
  • чл.6, предл.2 · Закон за собствеността
  • чл.68 · Закон за собствеността
  • чл.6 ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.77 · Закон за собствеността
  • чл.79 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.86 · Закон за собствеността
  • чл.92 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№

54

27.02.2019г. гр.Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд Първо гражданско отделение

На седми февруари две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател: АННА ЩЕРЕВА

Секретар Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Щерева гражданско дело № 756 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на Производителна кооперация „Атанас Манчев“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Айтос, ул.“Цар Освободител“ № 2, представлявана от Гочо Господинов, със съдебен адрес *** – адвокат Д.П.,***, представлявана от кмета Васил Иванов Едрев, с адрес гр.Айтос, ул.“Цар Освободител“ № 3. Предявен е иск да бъде прието за установено по отношение на ищеца ПК „Атанас Манчев“, че ответната Община Айтос не е собственик на следните сгради : баня – със застроена площ от 338 кв. м, пералня – машинно пране със застроена площ от 240 кв. м и пералня – ръчно пране със застроена площ от 80 кв. м, всички находящи се в УПИ І в кв.146 по ПУП на гр.Айтос, за които е издаден акт за частна общинска собственост № 5128/ 29.03.2018г.

Ищецът ПК „Атанас Манчев“ счита, че той е собственик на тези имоти, като се легитимира с констативен нотариален акт № 182, т.VІІ, рег.

№ 6287, д. № 1086/ 27.06.2008г. на нотариус с рег. № 324 при РС - Айтос.

Ответната община неоснователно му отказала издаването на скица и данъчна оценка за сградите с мотива, че са общинска собственост.

В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че по силата на съдебно решение от 18.02.1948г. парцел І в кв.109 със застроена площ от 180 кв. м., отреден за градска баня, е обявен за държавен с акт за държавна собственост № 338/ 23.04.1951г., а за учреждение, което ползва и стопанисва имота, е посочено – ТПС – ОСП „Комунални услуги“- Айтос. На 01.07.1970г. е съставен нов АДС № 805, в който е посочен имотът – баня в парцел І в кв.109 и допълнителното застрояване, извършено през 1963г., а за учреждение, което го полза и стопанисва, отново е посочено ТПС – ОСП „Комунални услуги“- Айтос. С решение № 1/ 04.01.1977г. на Стопанския съвет на СД „Местна промишленост и битови услуги“ – Бургас е образувано поделението ППУ „Възход“, на което с нарочна заповед № 2/ 05.01.1977г. е предадено имуществото на прекратеното „Комунални услуги“- Айтос, включващо баня и пералня. Позовава се на Наредбата за държавните имоти, приета с ПМС № 122/ 1975г., съгласно която владението на държавните имоти се упражнява от държавата чрез организациите, които ги стопанисват, като твърди, че процесните имоти, стопанисвани от ППУ „Възход“, са собствени на държавата. Със заповед № 1/ 02.01.1980г. на СД „Местна промишленост“ – Бургас процесните сгради се предават за стопанисване от ищеца ТПК „Атанас Манчев“ - Айтос. На основание на посочената наредба имотите се стопанисват от кооперацията от името и за сметка на държавата, която е собственик. С приемането на новия план на града от 1986г. парцел І в кв. 109 се преобразува в УПИ І в кв.146.

Счита, че с приемането на § 7 от ПЗР на ЗМСМА земята и процесните сгради за комунално обслужване са преминали в собственост на общината. Дори и да се приеме, че сградите са били допълнително изградени в парцела, след придобиването му от държавата/ общината те по приращение са станали държавна, респективно общинска собственост. От датата на предаване ползването на ТПК „Ат. Манчев“ през 1980г. до приемането на ПЗР на ЗМСМА през 1991г. сградите са държавно имущество, а след това собствеността е прехвърлена на общината, която от тогава не се е разпореждала с имотите. Твърди, че за имота неколкократно са издавани актове за частна общинска собственост.

Позовава се на чл.86 от ЗС и твърди забрана до 1996г. да се придобива по давност вещ, която е държавна или общинска собственост, а след 01.06.1996г. забраната остава само за имотите, които са публична собственост. Преди изтичането на десетгодишния давностен срок за придобиването на собствеността от ищеца – от 01.06.2006г. по силата на §1 от ЗДоп. на ЗС е спряна давността за придобиване на имоти частна общинска или държавна собственост - до 31.12.2022 г.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът заявява правен интерес от търсената защита с твърдението си, че се счита за собственик на процесните сгради, придобити по давност. С нотариален акт № 182, т.VII, рег. № 6287, дело № 1086/ 27.06.2008г. на нотариус с рег. № 324 на НК с район на действие района на РС – Айтос, ищецът ПК „Атанас Манчев“ – гр.Айтос е признат за собственик по давностно владение на следните имоти – масивни сгради : 1. баня – със застроена площ от 338 кв.м; 2. пералня – машинно пране със застроена площ от 240 кв.м; 3. пералня – ръчно пране със застроена площ от 80 кв. м; всички сгради, построени в общински УПИ І в кв.146 по ПУП на гр.Айтос с площ от 2 619 кв.м, при граници : от трите страни улици и поземлени имоти № XIX

-274 и № II-272. Видно от представената по делото скица на УПИ I в кв.146 по действащия плана на гр.Айтос от 1986г. имотът е отреден за обществено обслужване – „за баня и пералня“.

За същия УПИ I в кв.146 с всички находящи се в него сгради ответната Община Айтос е издала актове за частна общинска собственост -№ 1309/ 25.04.2006г. и № 5128/ 29.08.2018г.

Актът от 2006г. е издаден на основание заповед на Областния управител на област Бургас от 05.04.2006г., с която на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС е разпоредено имотът, представляващ УПИ I с площ от

2 550 кв.м в кв.146 по действащия план на града от 1986г., идентичен с бивш парцел I с площ от 2 525 кв.м в кв.109 по отменения план от 1970г., ведно с построената в него масивна двуетажна сграда – баня и пералня със застроена площ от 338 кв.м, да се отпише от актовите книги за имотите държавна собственост и да се предаде на Община Айтос.

Със заповед от 20.08.2007г. кметът на Община Айтос е разпоредил поради неправилно актуване да се отпишат от АОС № 1309/ 25.04.2006г. сградите, построени в УПИ I – кв.146 : баня със ЗП 338 кв.м, пералня ръчно пране със ЗП 80 и пералня машинно пране със ЗП 240 кв.м, собственост на ПК „Атанас Манчев“. Впоследствие са издадени удостоверенията от 24.05.2008г. и 14.06.2008г., представени при издаването на констативния нотариален акт на ищцовата кооперация № 182 от 27.06.2008г., че тези сгради не са общинска, нито държавна собственост. Вторият АЧОС от 2018г. е издаден въз основа на последващо решение на Общински съвет - Айтос от 28.02.2018г. с посочено правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОбС във връзка с § 42 от ПЗЦР към ЗИД на ЗОбС.

Установява се, че за парцела са били издадени два предходни акта за държавна собственост : АДС № 338/ 23.04.1951г. – за цялата баня от 180 кв.м и застроеното място в гр.Айтос, до пл.“Независимост“ в кв.109; и АДС № 805/ 01.07.1970г. – баня – парцел I в кв.109, описани в приложението като дворно място от 2 525 кв.м, с изградената в него постройка – баня - хигиенна, масивна, едноетажна с изба, водопровод и канализация, салон с две крила. Съгласно първия акт за държавна собственост имотът е одържавен на основание решение на народен съд/ акт от 18.02.1948г. При тълкуване на описанието на имота в акта от 1970г. съдът приема, че освен сградата баня с площ от 180 кв.м, като обект на акта е посочено и самото застроено място в кв.109, в което е изградена сградата, тъй като същото е индивидуализирано с четири имотни граници. В двата акта е удостоверено, че държавният имот е предоставен за ползване на СП „Комунални услуги“ – гр.Айтос. С решение на Стопанска дирекция „Местна промишленост и битови услуги“ – Бургас от 04.01.1977г. посоченото комунално предприятие е прекратено. Съгласно приложение № 1 към това решение от 01.01.1977г. дейностите на прекратеното предприятие „Комунални услуги“ - Айтос, ведно с обслужващите ги основни средства /т.6 от решението/, са прехвърлени на новосъздадените поделения на СД „Местна промишленост и битови услуги“ – Бургас, като комуналните услуги „баня и пералня“ са предоставени на ППУ „Възход“ – Бургас.

Във връзка с оптимизиране на дейностите на местната промишленост и битовото обслужване на населението въз основа на заповед № 1/ 02.01.1980г. на главния директор на СД „Местна промишленост и битови услуги“ – Бургас е създадена работна група, която в доклада си от 1980г. е предложила банята и двете перални в Айтос да бъдат предадени от ППУ „Възход“ на ТПК „Атанас Манчев“ – Айтос. От приетото извлечение от инвентарната книга на ищцовата кооперация се установява, че по сметка 203 на кооперацията са заведени обекти без допълнителна индивидуализация : постройка баня – през 1966г., обществена пералня – през 1968г. и открита пералня – през 1978г. Разпитаните по делото свидетели установяват, че в имота е имало стара сграда на баня, наричана „турската баня“, която впоследствие била съборена и на друго място в парцела била изградена новата градска баня, която започнала да функционира след 1960г. Свидетелката Вълкова и представените фактури установяват, че т.нар. „нова баня“ е функционирала до 2005г., като със сигурност след 1991г. ищцовата кооперация е стопанисвала имота и е усвоявала приходите от него.

Не се спори и се установява от приетите писмени и гласни доказателства, че през 2000г. банята и пералнята са декларирани като собственост на ищцовата кооперация по реда на чл.17 ЗМДТ и ежегодно кооперацията е заплащала на ответната община дължимите местни данъци и такси.

Приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещите лица по извършената комбинирана съдебна техническа експертиза установява местоположението на процесните сгради и регулационните промени на имота, както следва : Настоящият УПИ I в кв.146 по действащия план на гр.Айтос от 1986г., отреден „за баня и пералня“, включва бившия парцел I в кв.109 по плана на гр.Айтос от 1958г., отреден „за баня“, в който попадат три имота по кадастралния план : пл. № 1716 – записан в разписния списък като баня, двор на ГНС; пл. № 1717 – двор на Елена Георгиева Димитрова; и пл. № 1718 – двор на Йордан Иванов Стоянов. Съгласно данните в архивния регистър на съставените актове за държавна собственост за бивш собственик на имот пл.№ 1716 е записан Али Ефенди Смаилов. За имоти пл. № 1717 и пл. № 1718 има данни за процедури по отчуждаването им от бившите собственици и тяхното обезщетяване, но не и данни за крайните актове, приключващи тези процедури.

Видно от изготвената от вещите лица скица 1, банята, описана в АДС № 338/ 23.04.1951г., се намира в имот пл. № 1716. Към този момент няма кадастрален и регулационен план. Вещите лица установяват, че така описаната баня към 1951г. не е идентична с впоследствие отразените в плановете сгради баня и пералня. В издадения по-късно АДС № 805/ 01.07.1970г. е посочена година на изграждане на актуваната баня – 1963г., както и че имотът е предоставен за ползване на СП „Комунални услуги“ – Айтос. В кадастралната основа към следващия план на гр.Айтос от 1971г. парцел I в кв.109 отново е отреден „за баня“, като освен сградата баня от плана от 1958г., която е отразена като несъборена, е заснета и втора новопостроена сграда – баня и пералня с площ от 338 кв.м, която попада частично и в трите имота – пл. № 1716, 1717 и 1717 /скици 2 и 4 от заключението/. В действащия план от 1986г. е нанесена сградата – баня от 1971г. с площ от 338 кв.м със заснета към нея пристройка „в строеж“, а впоследствие в кадастралния план са попълнени 3 нови сгради. В разписния лист към действащия план от 1986г. сградите са записани на СП „Комунални услуги“ Айтос - от 1970г., впоследствие на ПК „Атанас Манчев“ – от 2008г. и на Община Айтос – въз основа на АЧОС от 2018г. Не се установяват конкретни данни за строителството на процесните сгради, извън АДС от 1970г., в който е отразена година на построяване на банята – 1963г. и цитираните кадастрални и регулационни планове, в които са отразени съществуващите към моментите на приемането им сгради.