Присъда № 29 от 27.11.2024, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда № 29, постановена на 27.11.2024 г. по НЧХД № 379/2024 г. по описа на Районен съд – Търговище

Подсъдимата Д. Й. Н., ЕГН: ********** е предадена на съд с обвинение по чл.144, ал.1 от НК – за това, че на 28.10.2023 г. около 10:43 ч. в гр. Шумен, на ул. „***, в района пред църквата ***“ се заканила на Ю. С. Р., ЕГН ********** с престъпление против личността му с думите: „Изчезвай оттук, защото ще извикам четиримата ми синове да те пребият, набият. Разбра ли ме?“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

В наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частния тъжител Ю. С. Р. против подсъдимата Д.

Й. Н. за сумата от 400 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието -28.10.2023 г.

Частният тъжител и граждански ищец поддържа частното обвинение.

Намира, че събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно доказват, че подсъдимата е осъществила престъпния състав на чл.144, ал.1 от НК, поради което същата следва да бъде призната за виновна. Пледира, с оглед постигане целите на наказанието, на подс. Д. Н. да бъде наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години. Пледира и за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер, както и за присъждане на направените по делото разноски. Счита, че подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Подс.Д. Н. не се признава за виновна, като счита, че не е извършила престъпление. Описва фактическата обстановка. Не оспорва обстоятелството, че е разменила реплики с тъжителя, но твърди, че е била провокирана от него.

Признава, че му е казала, че ще извика синовете си и ще го пребият, но е направила това, защото е била изнервена от поведението му, съзнавайки, че никой от синовете й „няма да тръгне да се занимава с това нещо“.

Защитникът на подсъдимата намира обвинението за извършено престъпление по чл.144, ал.1 от НК, както и предявения граждански иск за недоказани. Изтъква, че от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимата е почтена, възрастна жена, която в случая си е позволила да направи забележка на един млад човек. Пледира за оправдателна присъда и за отхвърляне на предявения граждански иск. Прави искане и за присъждане на направените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Д. Й. Н. била пенсионирана учителка и работела в павилион ***, който се намирал до църквата ***“ на ул.“***“ в гр. Шумен.

1

На 28.10.2023г. /събота/ около 10:43 ч. тъжителят Ю. С. Р. се намирал на тротоара пред въпросния павилион, в който работела подсъдимата. Същият изчаквал своя позната -св.Г., като държал чантите й и провеждал разговор по мобилния си телефон. Тъй като вратата на магазина била отворена, а тъжителят водел разговора си на висок тон и продължително време, подсъдимата излязла и му направила забележка да се отдръпне настрани. Той й отвърнал, че тротоарът е общинско място и че е на всички, при което подс.

Н. отново му казала да се махне. Тъжителят не се съобразил и продължил да говори на висок тон, като й казал да си гледа работата, да влезе вътре и да си затвори вратата. Св.Г., която в този момент била в склада на магазина и чула репликите, посъветвала подсъдимата да се прибере и да не обръща внимание на тъжителя. Подс. Н. обаче вече се била изнервила от държанието му и му отвърнала, че той не е човека, който да й казва дали да затваря вратата.

Размяната на реплики между двамата продължила, като подсъдимата казала на тъжителя : „Ей, ще извикам синовете ми и ще те пребият“. Той от своя страна я попитал: „Ще се заплашваме ли?“, след което й заявил: „Сега ще разбереш кой съм.“ После подсъдимата влязла в магазина, а тъжителят продължи да стои отпред и да говори по телефона си.

Във връзка с описания случай тъжителят подал жалба в Районна прокуратура – Шумен срещу подсъдимата, по която била образувана преписка вх. № 4759/2023г. В хода на същата били снети писмени сведения от тъжителя, от подсъдимата, от лицата К. Г., В. Н. и И. П.. С постановление от 23.01.2024 г. на РП – Шумен било отказано започването на наказателно производство, поради липсата на данни за извършено престъпление от общ характер и преписката била прекратена.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи след анализ на събрания по делото доказателствен материал – обясненията на подсъдимата Д.

Н., показанията на свидетелите М. Н., С. Н., В. Г., И. П., К. Г., приложеното удостоверение за наследници на Р. С. Н., справка от НБД „Население“ по искане вх. № 98/08.11.2024г., справка за съдимост на подсъдимата, преписка вх. № 4759/2023г. на РП -Шумен, както и останалите приложени към делото доказателства.

При формиране на изводите си за фактическата обстановка, съдът взе предвид всички гласни доказателства, като прие, че не са налице основания за принципно изключване на нито едно от тях. Констатира, че част от свидетелите /св.Н. и св.Г./, не са възприели самия инцидент, а по отношение на останалите свидетели прие, че възприятията им са фрагментарни: Св.Г. била в павилиона и чула отчасти процесния разговор, св.Н. се намирала отвън, но на разстояние от павилиона, а св.П. бил също отвън, но разговарял с друга жена. Единствено подсъдимата като пряк участник в процесното събитие описа фактическата обстановка в нейната логична цялост.

На тази база, съдът намери, че в съвкупността си показанията на разпитаните свидетели и обясненията на подсъдимата, взаимно допълвайки се, 2 очертават закономерно цялостното развитие на случая по начина, възприет от съда. Несъответствията, пропуските или разминаванията помежду им, в основната си част не касаят съществени за делото обстоятелства, като съдът ги отдаде на това, че от момента на инцидента до разпита на лицата в съдебно заседание е изминал период от повече от една година.

Събраният доказателствен материал по безспорен и несъмнен начин установява следните обстоятелства, по отношение на които не са налице противоречия:

Доказан е факта, че в посочените в тъжбата ден и час тъжителят провеждал разговор по мобилния си телефон, намирайки се на тротоара пред павилиона за *** до църквата ***“ в гр.Шумен, в който работела подсъдимата.

Установено е и че въпросният разговор станал повод подс. Н. да направи забележка на тъжителя да се отмести настрани, тъй като пречел на работата й, с която забележка той не се съобразил и между двамата възникнало пререкание.

Спорен е въпросът дали при размяната на реплики помежду им, подсъдимата е изрекла инкриминирания в тъжбата израз, а именно: „Изчезвай оттук, защото ще извикам четиримата ми синове да те пребият, набият.

Разбра ли ме?“.

Преценявайки доказателствения материал в тази насока, съдът констатира, че свидетелите Н. и Г. не са присъствали на самия инцидент и не разполагат с преки впечатления в тази връзка.

Установи се, че св.Г. е възприела частично случилото се, тъй като се намирала в по-задната част на павилиона, където подреждала стока. Същата заяви, че е чула тъжителят да казва на подсъдимата: „Ще се заплашваме ли?“, а след това и: „Сега ще разбереш кой съм“, с които думи завършил и конфликта помежду им. Свидетелката посочи, че докато разговорът между двамата се провеждал на нормален тон, тя не чула точно за какво са разговаряли. Т.е. показанията на св.Г. нито изключват, нито потвърждават изричането на инкриминирания израз от подсъдимата.

Според показанията на свидетелите Н. и П. /свидетели на частното обвинение/, двамата са били на едно и също място, по едно и също време процесните. Въпреки това посочиха, че са чули изрази с различно съдържание.

Св. Н. заяви, че възприела словесния конфликт, при който подсъдимата казала на тъжителя: „Изчезвай оттук, изчезвай от мястото, от тротоара, защото ще извикам четиримата си сина, за да те пребият, набият, разбра ли ме?“.

За разлика от нея св.П. първоначално посочи, че чул подсъдимата да изрича думите „…ще доведа моите синове и ще те пребият“, а след това, че репликата на подсъдимата била: „Ще кажа на моите синове да те набият“.

Св.П., за разлика от св.Н., не е чул подсъдимата да споменава четирима сина, а и такова споменаване е нелогично и неправдоподобно, предвид обстоятелството, че от справката, направена в НБД „Население“ се установява, че подс.Н. е майка на двама, а не на четирима сина.

3

При така установеното несъответствие в показанията на св.Н. и св.П. и посочените данни, съдът прие за установено, че изречената от подсъдимата реплика е била: „Ей, ще извикам синовете ми и ще те пребият “, която самата Н. призна, че е изрекла към тъжителя. Обясненията на подсъдимата, въпреки че са средство за защита, са и доказателствено средство в процеса, което в случая съдът изцяло кредитира. Прие, че обясненията на подс.Н. са достоверни, обективни и правдиви, доколкото съдържат признание и на неизгодни за нея факти. Именно поради това, съдът й даде вяра, отчитайки и обстоятелството, че посочената от нея реплика кореспондира и със заявеното от св.П., а и съответства на формалната логика.

За да е осъществено престъплението по чл.144, ал.1 от НК от обективна страна, на първо място следва да е установено, че подсъдимата е изрекла заканителния израз, посочен в тъжбата, а именно : „Изчезвай оттук, защото ще извикам четиримата ми синове да те пребият, набият. Разбра ли ме?“.

В случая, както бе посочено, дословното изричане на репликата не се доказа по безспорен начин. Прави впечатление и че заканата, за която подсъдимият първоначално се е жалвал пред РП - Шумен /с жалбата, приложена по преписка вх.№ 4759/2023г./ е със съдържание, също несъответстващо на изложеното в тъжбата, а именно: „Изчезвай оттук, защото ще извикам четиримата си синове да ти счупят главата и да те пребият. Разбра ли ме?“

Изразът „Ей, ще извикам синовете ми и ще те пребият “, който съдът прие, че е изрекла подс.Н. в действителност, не е тъждествен с инкриминирания, като съществената разлика с него е в липсата на конкретизация относно броя на визираните синове. Същевременно, доколкото е налице частично припокриване в съдържането на визирания в тъжбата израз с доказания по делото, включително смислово такова, следва да се посочи, че и заканителните думи, които се установи, че е изрекла подсъдимата спрямо тъжителя, не водят до извод за извършено престъпление по чл.144, ал.1 от НК, въпреки че визират престъпление против личността му /против телесната неприкосновеност/.

Изводът за осъществено деяние, съставомерно по посочения текст от НК преминава през разграничаването на заканата с престъпление от битовата свада – чрез изследване съдържанието на умисъла, вложен в думите и действията на дееца. При заканата думите и действията се използват съзнателно и със съдържанието, което имат, а при кавгата, същите се изричат спонтанно, импулсивно и механично. В този случай думите имат единствено емоционален заряд, изразяват гняв и яд, но в действителност не целят да предизвикат страх от осъществяването на заканата. /В този см. решение № 175/11.11.2019г. по н.д. № 774/2019г. III н.о. ВКС/. Анализирайки процесната ситуация, съдът намира за установено, че изречените от подсъдимата думи са казани именно спонтанно и импулсивно в рамките на една битова свада и са израз на гнева й срещу тъжителя. Самата подсъдимата заяви, че е била ядосана и изнервена от поведението на тъжителя, който можел да й бъде внук.

4

Посочи и че е изрекла репликата, съзнавайки, че никой от синовете й „няма да тръгне да се занимава с това нещо“. Св.Н., който като неин син я познава добре, също заяви, че ако подсъдимата е изрекла закана спрямо тъжителя, то е било, защото е била крайно провокирана от отсрещната страна.

За да се прецени дали изречената закана е съставомерна, следва да се установи и дали същата е могла да възбуди основателен страх у пострадалия.

Съгласно ТР 53/1989г. по н.д. № 47/1989г. на ОСНК на ВС, не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата може да се осъществи. В тази насока следва да бъде взета предвид цялостната фактическа обстановка, характеризирана като време, място, евентуално присъствие и на други лица, освен дееца и пострадалия. С оглед тези критерии, съдът намира, че изречената от подс.Н. заканителна реплика не би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й. Този извод се обосновава от обстановката, в която е реализирана битовата свада – на публично място, в светлата част на денонощието, в присъствието на други лица, както и от обстоятелството, че репликата е била отправена от видимо ядосана възрастна жена в пенсионна възраст към млад мъж. В тази връзка твърдението на св.Н., че след думите на подсъдимата тъжителят бил притеснен и уплашен, се явява израз единствено на нейната субективна преценка, която не кореспондира и с данните, че след края на словесния конфликт същият продължил да говори по телефона си. Същевременно от показанията на св.Г. се установи, че причината тъжителят да е разстроен била не уплаха от изречената закана, а нанесена обида към „неговите покойни маминка и дядо“.