Решение № 3110 от 17.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3110 гр. Пловдив, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330116197 по описа за 2025 година

Предявеният установителен иск е с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК и чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

В исковата молба от Д. Н. Д. против „Сити Кеш“ ООД и уточняваща молба от 24.11.2025г. се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № *** от 30.05.2024г., по силата на който в полза на ищеца била предоставена сума в размер на 1000 лева, при фиксиран лихвен процент по заема от 50 % и годишен процент на разходите – 62.27 %. В клаузата на чл. 5 от договора било установено задължение за заемополучателя за предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство, което да отговаря на условията от договора. В случай на непредоставяне на уговореното обезпечение, заемополучателят се задължил в чл.11, ал.1 от договора да заплати неустойка в общ размер на 646.38 лева, платима разсрочено, заедно с погасителната вноска. Счита клаузата за неустойка за нищожна, като противоречаща на добрите нрави и излизаща извън присъщите й функции.

Водила до скрито оскъпяване по кредита, създавала предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. Нямало житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, тоест да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключване на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишавал от гаранции срещу неизпълнението. Предвид изложеното е направено искане за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл. 11 от договора като нищожна на основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД като противоречаща на принципа на добрите нрави, 1 заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките по чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК.

Претендирани са разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от „Сити Кеш“ ООД със становище за неоснователност на предявения иск.

Не се оспорва сключването между страните на договор за заем. С неустойката не се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Същата не би могла да бъде включена в ГПР, тъй като същият се посочвал към момента на сключване на договора, а неустойката била проявление на свободата на договаряне на страните и се начислявала само в случай, че не се предостави обезпечение. Тя била уговорена във фиксиран размер, двете страни били напълно наясно с размера й. Тя била уговорена като санкция за неизпълнение в случай на неосигуряване на обезпечение. Предоставянето на обезпечение зависило изцяло от волята и поведението на длъжника. В случай, че същият бил изначално наясно, че няма да предостави обезпечение, то следвало, че той договаря недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл.12 ЗЗД. Не било налице противоречие с добрите нрави. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е по делото договор за потребителски кредит № *** към искане № *** от 30.05.2024г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Д. Н. Д., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, с размер на отпуснатия заем 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент: 50 %, ГПР: 62.27 %, ведно с погасителен план – Приложение № 1.

Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и искане за сключване на договор за кредит от 30.05.2024г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, че на 30.05.2024 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** към искане № ***, по силата на който „Сити Кеш“ ООД е предоставило на Д. Н. Д. в качеството на кредитополучател сумата в размер на 1000 лв., която е следвало да бъде върната в срок до 02.12.2024г., с плащането на 6 бр. погасителни вноски. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в 2 договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В чл.5 от договора е предвидено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящи на посочените условия. Според чл.11 в случай, че кредитополучателят не представи договореното в чл.5 обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 646.38 лв., с начин на разсрочено плащане, посочен в Приложение № 1 към договора за кредит.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени условия /чл.5 от договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 646.38 лв. – чл.11 от договора. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите да се предостави обезпечение и риска по предоставянето на кредит към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради 3 противоречие с добрите нрави. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, се налага извод, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 11 от договора. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за недействителност на клаузата за неустойка, предвидена в чл.11 от договор за договор за кредит от 30.05.2024 г., поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото на ищеца следва да се присъди сумата от 25.56 евро направени по делото разноски за държавна такса. В производството ищецът е представляван от адвокат, в хипотезата на чл.38 ЗА, видно от представения договор за правна защита и съдействие, според който е договорена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Поради това и при съобразяване на обстоятелствата, че делото не представлява фактическа и правна сложност, в производството са събирани само писмени доказателства, а по дела с идентичен на този по настоящето дело предмет съществува изобилна и последователна съдебна практика, съдът намира, че в полза на адв.С. Н. следва да се присъди сумата от 127.82 евро адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.11, ал.1 в договор за потребителски кредит № *** към искане № *** от 30.05.2024г., сключен между Д. Н. Д., ЕГН ********** от *** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител ***, поради противоречие с добрите нрави.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител *** да заплати на Д. Н. Д., ЕГН ********** от *** сумата от 25.56 евро направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител *** да заплати да заплати на адв.С. Н. от ***, *** сумата от 127.82 евро адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5