Решение № 307 от 18.09.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. София, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лада Паунова

Членове:

Валя Рушанова

Христина Михова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Тома Комов като разгледа докладваното от Лада Паунова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200179 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано по касационна жалба и допълнение към нея от подсъдимия С. Е. М., депозирани чрез защитник – адв. В. К., и допълнение, подадено лично от подсъдимия, срещу нова въззивна присъда № 143 от 07.11.2022г. по внохд № 4330/2021г. по описа на Софийски градски съд, НО, XIII въззивен състав.

С присъда от 29.06.2021г., постановена по нохд № 15999/2020г. по описа на Софийски районен съд, НО, 108-ми състав, подсъдимият С. Е. М. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Срещу първоинстанционната присъда са подадени протест от прокурор при Софийска районна прокуратура, впоследствие оттеглен, и въззивна жалба от повереника на частния обвинител Г. В. Л. – адв. А. Д. С присъда № 143 от 07.11.2022г. по внохд № 4330/2021г. по описа на Софийски градски съд, НО, XIII въззивен състав първоинстанционната присъда е отменена и подсъдимият С. Е. М. е признат за виновен в това, че на 17.04.2020 г., в /населено място/, по /улица/, /номер/, се заканил на Г. В. Л. с убийство с думите „Ще те убия, ще те разфасовам, мъртъв си, няма да влезнеш в този вход“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у Л., поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. с ал.

1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 1 три години и шест месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските.

С касационната жалба са заявени всички основания за проверка по чл.

348, ал. 1 от НПК и се иска, в условията на алтернативност, отмяна на постановената осъдителна присъда и оправдаване на подсъдимия или изменението й с намаляване на наложеното наказание.

В изготвеното допълнение към касационна жалба, депозирано чрез защитника – адв. Калчев, са изложени съображения в подкрепа на релевираните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК.

Оплакването за допуснати процесуални нарушения се аргументира с: допускане без основание на преразпит на свидетелите Р. З. и М. З., които са роднини помежду си и са в близки приятелски отношения с пострадалия Г. Л. и свид. В. З., която живее на семейни начала с последния; кредитиране на показанията на посочените свидетели, без обстоятелствата за техните взаимоотношения да са изяснени от съда; неправилен извод, че показанията на четиримата свидетели се подкрепят от тези на свид. Б. Г. – служител на МВР, който не е очевидец; назначаване на експертизи, за които защитата е узнала в хода на въззивното съдебно следствие, поради което е била лишена от възможността да поиска отвод на назначените вещи лица; неправилна оценка на тези експертизи като подкрепящи фактическата обстановка, изведена от показанията на четиримата свидетели. Сочи се, че пострадалият Л. не е изпитал основателен страх от извършване на престъпление спрямо него. Единственият довод във връзка с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК се състои в това, че според касатора наложеното наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода е определено в такъв размер единствено, за да не бъде приложен институтът на условното осъждане, което, от своя страна, предполага наличие на предубеденост на съдебния състав.

В допълнението към касационната жалба, подадено лично от подсъдимия М., са изложени подробни съображения в подкрепа на заявените касационни основания. По отношение на допуснатото нарушение на материалния закон се сочи, че при възприета идентична фактическа обстановка с тази на първоинстанционния съд, подсъдимият е признат за виновен в извършването на деяние, което не е осъществил. Твърди се, че неправилното приложение на материалния закон се дължи и на допуснатите от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, свързани с оценъчната дейност на съда, които са довели до порочно формиране на вътрешното му убеждение. Като съществено нарушение на процесуалните правила се сочи: едностранното и изопачено тълкуване на фактите, направено тенденциозно и с явно проявен обвинителен уклон; преразказване на показанията на пострадалия и свидетелките В. З., М. З. и Р. З., без отчитане на тяхната близка обвързаност и обединяването им срещу подсъдимия, 2 породено от влошени междусъседски отношения; игнориране на обстоятелството на подаване на множество сигнали срещу подс. М. и съпругата му от тази група лица пред органите на 6 РПУ СДВР; липса на анализ на противоречията в доказателствените материали; обвинителен уклон на съда при събиране и оценка на доказателствата; необективност поради несъбиране на данни от други живущи лица в блока; безкритичното възприемане в анализа на съда на заключенията на съдебномедицинските и фоноскопски експертизи; произнасяне на съда извън фактическите и правни рамки на обвинението; постановяване на присъдата от незаконен състав, доколкото същият е бил предубеден; липса на мотиви поради липса на отговор на всички съществени възражения на защитата. По отношение на явната несправедливост на наложеното наказание се сочи, че същата произтича от опорочения съдебен акт и предубедеността на съдебния състав, като при определянето на наказанието не са отчетени в нужната степен добрите характеристични данни, сравнително тежкото материално и семейно положение, свързано с полагане на грижи на непълнолетно дете, осигуряване на издръжка на последното и на съпругата на подсъдимия. В тази връзка, според касатора, съдът неправилно е приел наличие на превес на отегчаващите вината обстоятелства, като е игнорирал редица смекчаващи такива, като напр. липсата на криминална дейност от страна на подс. М., здравите семейни връзки, образованието, полагането на общественополезен труд и ползването с добро име в обществото. Твърди се превес на смекчаващите обстоятелства и несъответност на наложеното наказание с целите по чл. 36 от НК.

По реда на чл. 351, ал. 4 от НПК е депозирано второ допълнение към касационната жалба, подадено от упълномощения пред настоящата инстанция защитник – адв. Л. Т.. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се мотивира с доводи: атакуваната присъда не е убедителна; вътрешното убеждение на решаващия съд е изградено в нарушение на процесуалните правила, гарантиращи установяването на обективната истина; тенденциозност и едностранчивост в интерпретацията на доказателствените източници; липса на мотиви на въззивната присъда поради непосочване на разликата във възприетата фактическа обстановка; противоречия в мотивите – от една страна, твърдения, че заканата е реализирана чрез слово, от друга – че освен вербална, тя включва и физическо посегателство по отношение на пострадалия, и от трета – че заканата представлява „конкретната инкриминирана случка“, противоречия относно хронологията на събитията; недопустимо ценене на видеозаписите и неотносимост на част от тях; неправилно възприемане на експертните заключения; възприемане на недопустими експертни заключения, поради липсата на връзка с предмета на доказване; липса на критичност в оценката на показанията на заинтересованите свидетели; неправилно ценене на показанията на свидетелите – полицейски служители; допускане на фаворизиране на едни доказателствени източници за сметка на други;

3 неправилно образуване на въззивното производство. Възраженията за неправилно приложение на материалния закон се състоят в това, че фактическите данни не са оценени в цялост и с оглед действителното им съдържание; че изречените думи от подсъдимия са негодни да възбудят основателен страх; че подсъдимият чрез изричане на думите е демонстрирал причината за своя гняв и агресия; изреченото е израз на влошените отношения, без да са налице обективни предпоставки за осъществяване на заканите; че липсват доказателства подсъдимият да е изрекъл инкриминираните думи, при това в поредността, която е приета; че заплахите не са довели до реален страх у пострадалия. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание се аргументира с принципни съображения, свързани с наказателната репресия; с довод, че определеното наказание е произволно; че не е справедлив начинът на изтърпяването му.

В съдебното заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия С. М. – адв. Л. Т., поддържа подадената касационнна жалба и допълненията към нея по изложените съображения и с направените искания, като пледира за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, като акцентира върху някои от допуснатите съществени процесуални нарушения и обвързва с тях нарушението на материалния закон. Счита, че деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна. Намира наложеното наказание за явно несправедливо, тъй като съдът е пренебрегнал редица смекчаващи обстоятелства и за назидание е наложил ефективно наказание на подсъдимия.

Моли атакуваната присъда да бъде ревизирана съобразно исканията в касационната жалба и допълненията към нея.

Другият защитник на подс. С. М. – адв. В. К., поддържа подадената касационна жалба, депозираните допълнения и изложеното от адв. Т., като претендира, че постановеният акт е незаконосъобразен, недостатъчно мотивиран, че са нарушени изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК, счита, че е недопустимо наказанието да бъде определено в такъв размер единствено за да не е възможно условното осъждане, прави бележка по отношение на личността на пострадалия и възражение, че последният не е изпитал основателен страх. Моли да бъдат уважени исканията, направени с касационната жалба.

Повереникът на частния обвинител Г. Л. – адв. Е. П., счита, че не е налице нито едно от сочените в жалбата и допълненията касационни основания, намира, че доказателствената дейност на съда не страда от процесуални пороци и че извършеното от подсъдимия е съставомерно от обективна и субективна страна. Счита, че въззивната жалба е била подадена от легитимирано лице, както и че наказанието не е явно несправедливо, предвид установените отегчаващи обстоятелства, това, че деянието разкрива по-голям интензитет от обичайните престъпни прояви от този вид и че е адекватно, съобразно генералната превенция. Моли за оставяне в сила на 4 въззивната присъда.

Частният обвинител Г. Л. поддържа изложеното от повереника.

Представителят на ВКП изразява подробно аргументирано становище за правилност и законосъобразност на новата осъдителна присъда, приема, че не са допуснати твърдените в жалбата съществени процесуални нарушения, че материалният закон не е нарушен и наказанието е правилно определено при условията на чл. 54 от НК. Пледира за оставяне в сила на въззивната присъда.

Подсъдимият С. М. поддържа заявеното от защитниците, като в последна дума моли да бъде оправдан.

В резултат на извършената проверка за наличието на релевираните в касационната жалба и допълненията към нея основания и подкрепящи ги доводи и след като съобрази становището на страните в съдебно заседание, ВКС намери жалбата за частично основателна – само на основанието по чл.

348, ал. 1, т. 3 от НПК.

Касационната жалба и трите допълнения към нея се разглеждат заедно поради съдържащите се аналогични доводи в подкрепа на заявените касационни основания.

Преди всичко е необходимо да се обсъди оплакването, свързано с валидността на образуването на въззивно производство, понеже ако са липсвали предпоставки за образуването му, не е следвало да се извършва въззивна проверка на първоинстанционната присъда и да се постановява съдебен акт. Производството пред Софийски градски съд се е развило само по жалба от повереник на частния обвинител Л., доколкото протестът на прокурор при СРП е бил оттеглен. Г. Л. без съмнение е страна в съдебното производство, като е конституиран да участва в качеството на частен обвинител, независимо, че първостепенният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане предявения от него против подсъдимия М. граждански иск. Видно от приложеното на л. 24 от нохд № 15999/2020г. по описа на СРС, 108. състав пълномощно, Л. е упълномощил да го представляват адв. Д. М. и адв. Е. Б.. В качеството си на пълномощници на частния обвинител те са преупълномощавали други адвокати. В протокола от съдебно заседание по делото на 29.06.2021г. е отразено, че за частния обвинител Л. се явява адв. Д.а, преупълномощена от адв. М.. Макар действително в делото към това заседание да не се намира писмено преупълномощаване, следва да се приеме, че адв. Д. валидно е представлявала страната. Протоколът от съдебното заседание, съгласно чл.