Решение № 1391 от 12.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1391 гр. Варна, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20243100502041 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е въззивна жалба вх. №66887/20.08.2024г. от Община Варна, ЕИК 000093442, с адрес: гр.

Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43 срещу решение №2978/05.08.2024г., постановено по гр.дело № 20243110102578/2023г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено, че въззивникът дължи на ЗАД „Армеец”, ЕИК 121076907 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 следните суми: сумата 2023,96 лв., представляващa регресна претенция за сбор на заплатено застрахователно обезщетение в размер от 2013,96 лв. по щета във връзка с ПТП от 26.08.2019 г., настъпило вследствие на попадане на л.а. „Мерцедес 220” с ДК № ****** в необозначена и необезопасена дупка в гр. Варна , н а ненаименована улица, находяща се вдясно от входа на тролейното депо, перпендикулярна на ул. „Тролейна“ в отсечката между „Бош Кар Сервиз“ и пункт за технически прегледи и разноски по ликвидация на щетата в размер на 10,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от 1

ГПК - 01.03.2024г. до окончателното ведно със законната лихва върху главницата, от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК 01.03.2024 г. до окончателното.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Счита се, че не е доказан размера на вредите.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявените искове, в условие на евентуалност частично да намали присъденото застрахователно обезщетение.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна „Армеец“ АД.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ от „Армеец" АД срещу Община Варна да бъде осъден ответника да заплати сумата 2023,96 лв., представляваща регресна претенция за сбор на заплатено застрахователно обезщетение в размер от 2013.96 лв. по щета във връзка с ПТП от 26.08.2019 г. настъпило вследствие на попадане на л.а. „Мерцедес 220” с ДК № ****** в необозначена и необезопасена дупка в гр. Варна, на ненаименована улица, находяща се вдясно от входа на тролейното депо, перпендикулярна на ул. „Тролейна“ в отсечката между „Бош Кар Сервиз“ и пункт за технически прегледи и разноски по ликвидация на щетата в размер на 10,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК - 01.03.2024г. до окончателното й изплащане .

В исковата молба ищецът твърди, че в гр. Варна, Северна промишлена зона, ненаименована улица, находяща се в дясно от входа тролейното депо, перпендикулярна на „Тролейна“ в отсечката между „Бош Кар Сервиз“ и пункт за технически прегледи на 26.08.2019г. е настъпило ПТП, при което лек автомобил л.а. „Мерцедес 220” с ДК № ******, управлявано от М. К. А. попада в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно.

Автомобилът бил застрахован по застраховка „Каско на МПС“, обективирана 2 в застрахователна полица №*********, валидна от 15.08.2019г. до 14.08.2020г.

В резултат на ПТП на автомобила са били причинени вреди – увреждане на предните леви гуми и джанта, описани в преписка – щета №***************, чиято стойност била в размер на 2023.96лв./включваща материали и труд за поправянето им/.

На застрахования водач била изплатена посочената сума с две платежни нареждания на 28.11.2019г. и 16.12.2019г.

Твърди се, че ответникът длъжен да стопанисва пътя, поради което отговаря за причинени вреди от неговата неизправност.

Ответникът бил поканен да заплати процесната сума с покана от 01.06.2020г.

Формулиран е петитум да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи процесните суми.

Ответникът ОБЩИНА ВАРНА е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който оспорва предявения иск като неоснователен по основание и размер. Оспорва се, че е реализирано ПТП с посочения механизъм, както и вида и стойността на вредите.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

При така очертаните предмет на предявения иск и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно нормата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

При така очертания фактическа състав и от анализа на събраните по делото доказателства, може да се заключи, че е налице валидно сключен договор за застраховка на процесния автомобил „Каско на МПС“, 3 обективирана в застрахователна полица №*********, валидна от 15.08.2019г. до 14.08.2020г.

Няма оплаквания във въззивната жалба досежно настъпилото ПТП, механизма на причиняване на вредите по процесния автомобил и техния вид.

Тези обстоятелства са установени както от писмените и гласните доказателства така и от заключение по съдебно автотехническата експертиза, съгласно което автомобилът е преминал през необезопасеното препятствие, в следствие на което са увредени предните леви гуми и джанта .

Липсват и оплаквания, че въззивникът не е материално легитимиран да отговаря по иска - на основание в чл.31 от Закона за пътищата общината следва да ремонтира и поддържа общинските пътища.

Оплакванията във въззивната жалба касаят единствено размера на застрахователното обезщетение.

За определяне на размера на застрахователното обезщетение, съдът съобрази разпоредбата на чл. 400, ал. 1 от КЗ, която предвижда, че за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Ал. 2 от цитираната разпоредба дава определение на „възстановителна застрахователна стойност“, която представлява стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Размерът на застрахователното обезщетение се определя към датата на събитието и в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност.

За определяне на възстановителната стойност на вредите е изслушано заключението по съдебно автотехническата експертиза, което не е оспорено от страните. Съгласно заключението необходимата сума за извършване на ремонта е 2732.15лв. Тази сума категорично съответства на заплатената сума от 1636.13лв. на извършилия ремонта на автомобила сервиз „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, съгласно представена фактура №3211012199/25.11.2019г. и на тази заплатена на собственичката на автомобила М. Х. в размер на 378.83лв.

Застрахователното обезщетение е платено на 16.12.2019г. и на 4

28.11.2019г., съгласно преводни нареждания л.33 и 34 от делото.

С плащането на застрахователното обезщетението застрахователят се е суброгирал в правата на увреденото лице до размера на платената сума.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ е основателен в пълния му предявен размер, поради което следва да бъде уважен, а първоинстанционното решение подлежи на потвърждаване.

По разноските.

В настоящото не са производство не са поискани разноски от въззиваемата страна.

Воден от изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2978/05.08.2024г., постановено по гр.дело № 20243110102578/2023г. на Варненския районен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5