Решение № 184 от 16.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Варна, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20263110200037 по описа за 2026 година

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „Триангъл“ ЕООД против Наказателно Постановление № 862762-F780894/18.11.2025г. на Директор а на Дирекция „Обслужване” при ТД - НАП гр.Варна, с което на „Триангъл“ ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500 лева на основание чл. 261 ал.1 от ЗКПО.

Жалбопоподателят моли за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован не се явява лично.

Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Дружество „Триангъл“ ЕООД, като данъчно задължено лице не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО за 2023г. ТД НАП в законоустановения срок до 01.07.2024г.

Поради това против въззивното дружество бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който било описано допуснатото 1 нарушение.

Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган изцяло е възприел описаната в акта фактическа обстановка и обсъдил направените възражения. Прието било, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗКПО, с което бил осъществен състава на чл.261 ал.1 от ЗКПО. Било посочено, че нарушението е извършено за първи път. Поради това, административно-наказващият орган на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО наложил на въззивното дружество наказание “Глоба” в размер на 500 лв.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед № ЗЦУ –ОПР -30-875 /23.06.2025г. на Изпълнителния Директор на НАП.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото във вина на въззивникът нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което същият е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.

Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения. Видно от АУАН и НП посочени са точното място и датата на извършване на нарушението.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че въззивникът не е 2 подал декларация по чл. 92 ал.1 от ЗКПО за 2023 г. в законоустановения срок.

Това не е било сторено от въззивното дружество. С бездействието си, жалбоподателя безспорно е извършил нарушение на разпоредбите в ЗКПО.

Декларацията не е била подадена законоустановения срок. Причините за неизпълнение на вмененото му със закона задължение в случая са ирелевантни за делото.

Правилно е било определена и санкционната норма – чл.261 ал.1 от ЗКПО, тъй като именно там е предвидена санкция за управител, който с бездействие е допуснал нарушение на чл.92 ал.1 от ЗКПО, а именно неподаване в срок на дължимата по този закон декларация. Вътрешната организация на работата във фирмата е ирелевантна. В тази връзка съдът не приема възраженията в тази насока.

Съдът не споделя наведените в жалбата твърдения за настъпила погасителна давност. Съдът намира, че правният режим на имуществената санкция е различен от този на глобата, като налагането на такава санкция има и по-различни последици за съответното санкционирано лице.

В тази насока е и Тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г. на ВАС, което прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция, конкретно във връзка с приложението на давностните срокове за изпълнение на административното наказание Глоба, които се считат за неприложими по отношение на Имуществената санкция, именно поради това, че тя е самостоятелен правен институт.

Давностните срокове, предвидени за изпълнение на административното наказание "Глоба" в чл. 82, ал. 1, б. "а", вр. ал. 2 и ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, не са приложими по отношение на "Имуществената санкция", наложена с влязло в сила наказателно постановление.

По отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица. Разликата между наказанието "глоба" за физическите лица и "имуществената санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или административнонаказателна отговорност за юридическите лица, отговорността по чл.83 от Закона за административните нарушения и наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност.

3

Тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи наказанието глоба, и за имуществената санкция.

Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от Закона за административните нарушения и наказания, в самостоятелна глава четвърта "Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци", която е след глава втора "Административни нарушения и наказания".

Законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби.

Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл.13 от Закона за административните нарушения и наказания, които се налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на еднолични търговци.

По отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица.

Разликата между наказанието "глоба" за физическите лица и "имуществената санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или административнонаказателна отговорност за юридическите лица, отговорността по чл.83 от Закона за административните нарушения и наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност.

Тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи наказанието глоба, и за имуществената санкция. За имуществената санкция по чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания като вид 4 публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т.5, вр. т.7 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс давността е уредена в чл. 171 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс. Съгласно ал.1 на чл.171 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Абсолютната погасителна давност за публичните вземания е предвидена в разпоредбата на ал.2 на чл.171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, която гласи: с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

При индивидуализиране на наложеното наказание, административно-наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Поради това съдът намира, че наказанието е определено към минималния размер и е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с данъчното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗКПО. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно, още повече че същото не се отличава с нищо от останалите от същия вид.

При индивидуализиране на наложеното наказание, административнонаказващият орган е взел предвид обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. По р а д и това съдът намира, че наказанието „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” е определено към минималния размер и е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ТД 5

НАП гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 40,90 евро/80 лева/.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно Постановление №

862762-F780894/18.11.2025г. на Директор а на Дирекция „Обслужване” при ТД - НАП гр.Варна, с което на „Триангъл“ ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 5 0 0 лева на основание чл. 261 ал.1 от ЗКПО.

ОСЪЖДА „Триангъл“ ЕООД да заплати на ТД НАП гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро /80 лева/, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен съд-Варна по реда наАПК.