Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2512 от 26.02.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 3061/2025
Вид
Определение № 2512
Подписан
26.02.2026
Състав
Красимир Кипров

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.166 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.166, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.60 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171, т.1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.6 · Закон за движението по пътищата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2512

Варна, 26.02.2026 г.

Административният съд - Варна - XVI състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

КРАСИМИР КИПРОВ като разгледа докладваното от съдията Красимир Кипров административно дело № 3061/2025 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.4 от АПК.

Образувано е по заявеното с подадена от Н. В. С. чрез адв. Й. А. молба с.д. 4065/26.02.2026 г. особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената от него заповед за налагане на принудителна адм. мярка № GPAM-1278252/27.11.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна , с която на основание чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП е наложена на жалбоподателя ПАМ временно отнемане на СУМПС на водач , който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца.

Изложени са доводи , че разпореждането за допускане на предварителното изпълнение не било мотивирано , както и че предварителното изпълнение щяло да причини на жалбоподателя значителна и трудно поправима вреда , тъй като работел като шофьор на автобус в „Градски транспорт“ ЕАД и с отнемането на СУМПС съществувала вероятност от прекратяване на трудовия му договор и оставането му без доходи. Твърди се още , че наложената ПАМ го възпрепятствала да полага грижи за болната си майка , състоящи се в необходимостта от транспортирането й до съответните лечебни заведения.

След запознаване с приложените към молбата писмени доказателства, съдът намира особеното искане за процесуално допустимо – по жалбата срещу горецитираната заповед е образувано адм. дело № 3061/2025 г. , по което към момента на депозиране на искането няма постановено и влязло в сила съдебно решение.

Разгледано по същество , съдът намира искането за основателно.

Предварителното изпълнение на оспорения административен акт следва от нормата на чл.172, ал.6 от ЗДвП , т.е. допуснато е по силата на закона, поради което изложените доводи за липсата на мотиви в постановено по реда на чл.60 от АПК разпореждане са изцяло несъстоятелни.

В тази връзка, приложима е нормата на чл.166, ал.4 във вр. с чл.166 ал.2 от АПК , съгласно която предварителното изпълнение се спира , ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за установяване на възможността за настъпване на такива вреди принадлежи на молителя , с която същият се е справил – с приложеният към молбата заверен препис на трудов договор № 00057/2.12.2022 г. действително се установява , че С. заема длъжността водач на автобус в „Градски транспорт“ ЕАД [населено място]. Същото обстоятелство е посочено и в мотивите на обжалваната заповед. Упражняването на тази професия изисква водача да разполага с притежаваното от него СУМПС , което той е длъжен да носи съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Изпълнението на това задължение е обективно невъзможно поради наложената ПАМ , което от своя страна възпрепятства изпълнението на трудовите задължения от страна на С. и действително създава вероятност работодателя да прекрати сключения с него трудов договор, имайки предвид периода от 18 месеца на наложената ПАМ. Следващата от тази възможност последица за оставане на С. без доходи , действително би могла да му причини значителна вреда, каквато при съществуващите в страната икономически условия би претърпял всеки един средностатически гражданин. За основателността на искането за спиране , от значение е потенциалната възможност допуснатото предварително изпълнение на оспорения адм. акт да причини на своя адресат значителна или трудно поправима вреда , т.е. не е необходимо тези вреди да са реално настъпили. В случая , оставането на С. без доходи , а не невъзможността за полагане на грижи за трето лице , макар и то да е близък роднина , би могло да причини на същият значителна вреда , за избягването на която е налице основанието по чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед.

Предвид изложеното , съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Спира до влизането в сила на съдебното решение по адм. дело № 3061/2025 г. по описа на АС - Варна допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM-1278252/27.11.2025 год. , издадена от мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Варна.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

Съдия: