Решение № 837 от 19.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 837 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20231000500081 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№310401/09.11.2022 г., подадена от А. В. Л., чрез адв. А. М., против Решение №263107/10.10.2022 г. по гр.д.№16418/2018 г. на СГС, ГО I-22 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против УМБАЛ "Света Анна"АД - София, иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, за сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от действията и бездействията на длъжностни лица, които по силата на трудов договор с ответника изпълняват дейност по оказване на медицинска помощ на здравноосигурени лица, изразяващи се в ненавременна и неточна диагностика и неправилно лечение при операция, извършена на 07.12.2013 г., в резултат на което ищецът е бил инвалидизиран и не може пълноценно да се грижи за себе си и семейството си, която сума е била претендирана ведно със законната лихва от датата на увреждането 07.12.2013 г. до окончателното плащане, като е осъден ищецът да заплати на ответника разноски по делото. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила.

По делото са събрани противоречиви гласни доказателства относно осъществяването на съществен релевантен факт, твърдян от ищеца, а именно - че при постъпването му в болницата дежурният медик е взел некомпетентно и неправилно становище, че ампутираните при трудова злополука пръсти на ръката на ищеца следва да се изхвърлят, с което е направил невъзможно обратното им пришиване, и по този начин е допринесъл за инвалидизирането на ищеца. Съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните 1 гласни доказателства по вътрешно убеждение, и не е отчел евентуалната заинтересованост на част от разпитаните свидетели, възприел е свидетелските показания на свидетелите на ответника, които са и негови служители, без да изложи съображения защо не кредитира показанията на доведените от ищеца свидетели. Съдът се е позовал в мотивите си и на двете приети СМЕ, като не е съобразил, че същите са двусмислени, и не позволяват формирането на обоснован извод дали е могло да се извърши пришиване на пръстите, и дали са нарушени правилата на добрата медицинска практика. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, въззивникът е освободен от задължението за внасяне на държавни такси и разноски на осн. чл.83, ал.2 от ГПК с Определение от 05.02.2019 г., жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещните страни - ответникът УМБАЛ "Света Анна" и третото лице - помагач на ответника - "ЗД Бул Инс"АД.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.

№315373/13.12.2022 г., подаден от "Многопрофилна болница за активно лечение "Света Анна""АД, чрез адв. Т. З.. Неоснователни се поддържа от ищеца, че дежурен лекар при ответника е допринесъл със свои действия за инвалидизирането на ищеца, като твърденията в тази връзка не се установяват от събраните по делото доказателства. Проведеното лечение е в съответствие с утвърдените медицински стандарти. От приетото заключение на СМЕ се установява, че не е било възможно и безопасно при конкретния пациент с оглед медицинските показатели да бъдат пришити отрязаните пръсти. Преценката на медицинския екип е била правилна. Съдът подробно е обсъдил и анализирал гласните доказателства, подкрепени изцяло от СМЕ и медицинската документация. Неоснователни са оплакванията за допуснати от съда процесуални нарушения. Двете приети заключения на СМЕ са обосновани, ясни и недвусмислени, като стигат до категорични изводи. От задълбочения анализ на всички събрани доказателства съдът обосновано е достигнал до извод за липса на противоправно деяние /действие или бездействие/ от страна на служители на ответника по време на лечението на ищеца, както и за липса на причинна връзка между поведението на служители на ответника и претърпените от ищеца болки и страдания. Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното решение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице-помагач на ответника "ЗД Бул Инс"АД не се е възползвало от възможността да депозира отговор на въззивната жалба.

С въззивната жалба и отговора страните не са депозирали нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което във въззивното производство нови доказателства не са събрани.

2

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписан, поради което е валиден. Същия е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, от родово компетентния съд, поради което съдебният акт е допустим. По правилността на решението съдът извършва въззивна проверка в рамките на релевираните оплаквания с въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, съдът намира следното:

Между страните не се спори, че на 07.12.2013 г. ищецът е претърпял трудова злополука на работното си място, като по време на работа с машина са били отрязани четири от пръстите на дясната му ръка /II, III, IV, и V пръст/, като непосредствено след травматичното увреждане е бил хоспитализиран по спешност и му е била оказана медицинска помощ в ответната болница „УМБАЛ „Света Анна“ София“ АД. Спори се по наличието на противоправно поведение на служители на ответната болница, изразяващо се в неправилна преценка за невъзможност да бъдат реимплантирани отрязаните пръсти и вземане на решение за изхвърлянето им, с което е възпрепятствана възможността за частично възстановяване на функцията на дясната ръка.

Във връзка със спорните обстоятелства, съдът установява следното:

От показанията на свидетелката Л. П. /без родство/ се установява, че в качеството си на счетоводител на фирмата – работодател на ищеца, и дъщеря на собственика на фирмата, била информирана за трудовата злополука, и отишла заедно със своя зет Б. Н., на местопроизшествието – на работното място на ищеца. Там заварила служители на 01-во РУ на МВР – София, които били затворили обекта и правели снимки. Двамата с Б. Н. взели отрязяните пръсти от машината, и ги занесли в УМБАЛ“Света Анна“АД, където ги предали на мъж, който свидетелката не познава. Той казал, че пръстите няма да са му необходими, и могат да ги изхвърлят. Свидетелката възразила, че няма как да изхвърли пръстите произволно някъде, след което тя и Б. Н. оставили отрязаните пръсти в медицинското заведение.

От приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза вх.№71721/20.07.2020 г. /на л.189195/ се установява, че в конкретния случай не е било възможно да бъдат реплантирани отрязаните пръсти. При травматичното увреждане от циркуляр разкъсванията и контузията обхващат голям участък, като раната е масивно контаминирана /замърсена с микроби/ и всяко забавяне на реплантацията е свързано с голям риск за живота и здравето на пациента.

Операцията на ампутиран крайник се осъществява от екип от ортопед-травматолози, с участието на съдови хирурзи и неврохирурзи. Крайното решение за вида и обема на операцията се взема от ортопед-травматолога. В конкретния случай в ответната болница са изпълнени всички изисквания на медицинския стандарт по ортопедия и травматология и изискванията на НЗОК за работа по 222 и 220 клинични пътеки. Клинична пътека 220 с процедура 83.77 се изпълнява в обхвата на медицинска специалност „Ортопедия и травматология“, осъществявана на трето ниво на компетентност, съгласно медицинския 3 стандарт по Ортопедия и травматология за 2013 г. УМБАЛ „Света Анна“АД е изпълнила диагностично-консултативния алгоритъм на клинична пътека 220, съобразно изискванията на НЗОК.

От приетата Повторна СМЕ с вх.№277648/23.10.2020 г. /на л.216-220/ се установява, че в резултат от претърпяната трудова злополука ищецът е получил контузионно увреждане на десен горен крайник, минаващо през средната част на 2-ра метакарпална кост и проксималните части на 3, 4 и 5 метакарпални кости, което е наложило извършването на две оперативни интервенции – една за ампутации на посочените кости, и втора - пластичнореконструктивна с трасплантант. Реализиран е медико-биологичният признак „трайно затруднение движенията на десния горен крайник с инвалидизиране“. През целия период на лечение ищецът е търпял интензивни болки и страдания. Ампутацията през дланта е получена при работа с циркуляр. Ищецът е бил закаран до УМБАЛ „Света Анна“АД, където е преценено и решено, че състоянието на ръката и увредата не позволява реплантация.

Такива рани обикновено са силно замърсени с различни микроби, и забавянето на оперативната интервенция носи рискове за здравето на пациента. Необходимите специалисти за извършване пришиване на пръстите са ортопед-травматолози с опитност при операции на горен крайник /микрохирургия/ и ръка, съдови хирурзи и неврохирурзи.

Ответната болница разполага с ортопед-травматолози, неврохирурзи и клиника по гръдна и съдова хирургия. Решението за търсене на консултация от друго лечебно заведение се определя от шефа на екипа. Възможностите към деня на травмата са били: МУБСМП Пирогов – отделение по ръка и горен крайник – 9-ти етаж, 2-ра травматология, НИОТ – Горна Баня Клиника по горен крайник, УМБАЛ „Царица Йоанна“ – Клиника по ортопедия и травматология/ИСУЛ. Медицинската практика е все още незадоволителна като специалисти и клиники, като всеки отделен случай е индивидуален, и не може да бъде преценяван по аналогия.

Съдът кредитира така приетите по делото първоначална СМЕ /изготвена от в.л. д-р Н./ и повторна съдебно-медицинска експертиза /изготвена от в.л. д-р М./, като ги намира за компетентно изготвени, обосновани, логични и непротиворечиви, и кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства – медицинска документация от ИЗ № 26401/2013 г. от хоспитализацията на ищеца в Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Света Анна“АД – София в периода от 07.12.2013 г. до 14.12.2013 г. /на л.71-133 от делото на СГС/ и медицинска документация от ИЗ №726/2014 г. от хоспитализацията на ищеца в Клиника по Ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ЕАД – София в периода от 14.01.2014 г. до 03.02.2014 г. /на л.150-188/.

От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Б. П. Р. се установява, че същата за кратко е била лекуващ лекар на ищеца, във връзка със злополука, при която той загубил половината от дясната си ръка – ампутация през дланта на дясната ръка, млад мъж.

През есенно-зимния сезон на 2013 г. при свидетелката в болницата дошъл угрижен мъж, който споделил, че синът му е претърпял травматична ампутация на част от дясната ръка, и се намира в Окръжна Болница. Попитал я дали може да помогне с нещо, но тя отговорила, 4 че не може да помогне. По същото време свидетелката работела в ИСУЛ като доцент и завеждащ сектор за микросъдова хирургия, микрохирургия, реплантации и микросъдови реконструкции. Била ръководител на екип, който извършвал свободно пренасяне на тъкан от едно място в човешкото тяло на друго – например можело да се вземе пръст от стъпалото на крака и да се сложи на ръката, за да се създаде по-добър захват. Този тип операции са с голяма сложност и продължителност. Екипа, с който работела свидетелката, приемал пациенти от цялата страна, и бил на разположение без прекъсване – денонощно и ежедневно, като не е имало случай да откажат да приемат пациент. Свидетелката е работила по 5 подобни случаи като този на ищеца, които приключили успешно с резултат, който съответства на международните критерии, и функциите на крайника са били възстановени в значителна степен. Свидетелката не е видяла ампутираната част, но получените от нея косвени данни обосновават нейния извод, че ампутираната част е била целокупна.