Решение № 1219 от 24.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1219 гр. Пловдив, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300501260 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „Уникредит Кънсюмър

Файненсинг" ЕАД, ЕИК 175070632, чрез процесуалния представител адв. Р. Г. срещу Решение №1048/10.03.2024г. по гр.д. №10309/2022г. по описа на РС Пловдив, четиринадесети гр.с., с което се признава за установено в отношенията между страните С. В.

М., ЕГН ********** и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК 175070632, че сключеният между тях договор за потребителски паричен кредит № *** г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. С постановеният съдебен акт в полза на адв. Д. Г. Б., АК-Пловдив, със служебен адрес – гр. Пловдив, ул. ***, е присъдена сумата от 2650.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на С. В. М. по производството; осъден е „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК 175070632, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 1038.33 лева за държавна такса и разноски за образуваното дело. Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че Директива 2008/48/ЕО не съдържа въведеното със ЗПК изискване всички елементи на договора да се представят във формат и шрифт не по-малко от 12. Сочи се, че съобразно чл. 22, § 1 от Директивата във връзка с чл. 9 и чл. 1 10 от нея, следва да се тълкува в смисъл, че областта, която е хармонизирана, не дава право на националните разпоредби да предвиждат различни регулации от тези, предвидени в 1

Директивата. Сочи се, че изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК относно размера на шрифта, не е достатъчно конкретно, защото не е посочена мерната единица, в която следва да бъде измерен шрифта на договора, което прави изискването невъзможно за изпълнение. Иска се отмяна на обжалваното решение, като вместо това въззивният съд отхвърли предявения иск като изцяло неоснователен. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна С. В. М., ЕГН **********, чрез процесуалния и представител адв.Д. Б. оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се потвърди решението на първата инстанция като правилно и законосъобразно. Претендира се заплащане на възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия за осъществено безплатно процесуално представителство в размер на 2 421лв..

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законоустановения срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поР. което се процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество. явява

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о.

ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. След преценката на събраните пред въззивната и пред първата инстанция доказателства им, настоящият съдебен състав изцяло споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи по следните съображения

Безспорно е, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***г., по силата на който е уговорено предоставянето на сумата от 15 000 лева, която сума е получена от ищеца. По силата на договора е уговорена лихва в размер на 6.99%, а ГПР е в размер на 8.89%.

От приета по делото СТЕ, която съдът кредитира като безпристрастна и компетентно изготвена се установява, че процесният договор е отпечатан с шрифт „Хебър“ е размери от 9.3 до 11 pt (пойнта). Погасителният план към него е отпечатан със същия шрифт с размер 9.4 pt (пойнта). Допълнително представените погасителни планове са с шрифт „Ериал“ и размер 11.4 pt (пойнта).

2

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, регламентира задължение за изготвяне на текстовата част на съглашението с шрифт не по– малък от размер 12, което изискване не е било спазено в процесния договор, доколкото се установява, че големината на шрифта на сключения договор и погасителния план, е от 9.3 до 11 pt (пойнта). Ето защо и доколкото с категоричност се установява, че изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК не е било спазено, както относно договора, така и относно погасителният план неразделна част от него, то първоинстанционният съд е приел, че договорът за кредит на основание чл.22 ЗПК се явява недействителен.

Жалбоподателят навежда възражения, че

Директива 2008/48/ЕО не съдържа въведеното със ЗПК изискване всички елементи на договора да се представят във формат и шрифт не по-малко от 12. Сочи се, че съобразно чл. 22, § 1 от Директивата във връзка с чл. 9 и чл. 10 от нея, следва да се тълкува в смисъл, че областта, която е хармонизирана, не дава право на националните разпоредби да предвиждат различни регулации от тези, предвидени в Директивата. Настоящият съдебен състав намира наведеното възражение за неоснователно.

Съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК/ с ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г./, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Макар и това изискване да не е част от Директива 2008/48/ЕО, то това не изключва правото на държавата членка на ЕС да въведе в своето вътрешно законодателство, допълнителни изисквания за защита на потребителя от тези въведени с горната директива. В тази насока е практиката на ВКС - Решение № 60186/28.11.2022 г. т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, І т.о.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК относно размера на шрифта, не е достатъчно конкретно, защото не е посочена мерната единица, в която следва да бъде измерен шрифта на договора, което прави изискването невъзможно за изпълнение. Съгласно приетата СТЕ в дигиталното обработване на отпечатване на шрифтовете се е наложило ползването на единица point, превърнала се в стандартна единица мярка за големина на шрифта и ширината на линията. Единица point със съкращение pt. се определя като 1/72 от инча /приблизително 0,0138/ или 0,3527 мм.

Техниката на печатането и графичното оформяне на шрифта, има формирани трайно обективно измеряеми величини за проверка на големината на шрифта, което обосновава извода, че изискванията за размер на шрифта подлежат на обективна преценка и са задължителни за изпълнение от кредитните институции отпускащи потребителски заеми.

Неоснователно се явява и възражението, че доколкото в продължителен период от време ищцата е изпълнявала своите задължения – обслужвайки кредита и заплащайки месечните погасителни вноски, включващи възнагР.телна лихва и разноски, то следва да се приеме, че последната е била наясно със съдържанието на договора, което от своя страна обосновава извода, че не следва да се приема, че правилото на чл.10 ал.1 ДПК е нарушено.

Дори да се приеме, че кредитополучателят правилно е разбрал какви задължения поема и че не е пропусната важна информация към момента на сключване на договора и по време на 3 неговото изпълнение, то това обстоятелство само по себе си не освобождава кредитора от изпълнение на задълженията му регламентирани в разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗПК. След като е налице обективно несъответствие на размера на текстовата част на шрифта с изискването, той да не е по-малък от 12, то следва да се приеме, че е нарушено изискването на чл.10 ал.1 ЗПК, поР. което договорът се явява недействителен на основание чл.22 ЗПК.

С оглед гореизложеното жалбата се явява неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение, а решението на първата инстанция като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на адв. Б., следва да бъде присъдено адв. Възнаграждение за осъществено процесуално представителство на С. М. пред въззивната инстанция, в размер на 2 421лв.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1048/10.03.2024г. по гр.д. №10309/2022г. по описа на РС Пловдив, четиринадесети гр.с.

ОСЪЖДА „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК 175070632, да заплати на адв. Д. Г. Б., АК-Пловдив, със служебен адрес – гр. Пловдив, ул. ***, сумата от 2421.00лв/ две хиляди четиристотин двадесет и един лева/ – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на С. В. М. в производството пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4