Решение № 2173 от 09.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2173 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20231110201554 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по жалба на И. Н. Т. ЕГН **********, срещу електронен фиш (ЕФ) серия К № 4862321, издадено от СДВР, с който на жалбоподателя на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на електронния фиш, като необоснован. Излагат се доводи за неправилност и за незаконосъобразност: твърди се неправилно прилагане на материалния закон (изразяваща се в разлика между указаната в снимката на АТСС, заснела нарушението скорост от 83 км/ч и вписаната в обжалвания ЕФ скорост от 80 км/ч, което довело до ограничаване правото на защита); за издаден в нарушение на чл.189, ал.4 от ЗДвП електронен фиш, като повдига принципния въпрос допустимо ли е по принцип издаването на ЕФ за нарушение, констатирано с мобилно АТСС, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и чл.11, ал.1 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, преценени според съдържанието на §.6, т.65, на ДР на ЗДвП (мобилни са тези АТСС, които са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес), т.е. щом АТСС е мобилно и установява нарушението в присъствието на контролен орган, то това мобилно АТСС вече не може да изпълни условието за издаване на ЕФ „в отсъствието на контролен орган“. Иска се отмяна на атакувания ЕФ. Претендират се разноски, които според предоставеното фотокопие на Договор за предоставяне на правни услуги възлизат на 500 лева, а според фотокопието на приложена към Жалбата Разписка, са реално заплатени от жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява; за него се явява процесуалният му представител адв. Н. И.. Моли да се постанови решение с което да се отмени обжалвания електронен фиш. Поддържа изложените в писмени бележки основания за това. Моли да се присъдят направени разноски по делото.

Въззиваемата страна не изпраща представител, но е депозирала Писмени бележки, в които настояава за потвърждаване на обжалвания ЕФ; изразява становище, че дори и за установените чрез мобилно АТСС нарушения могат да бъдат издавани електронни фишове.

Съдът, въз основа на събрания и изпратен от административнонаказващия орган доказателствен материал:

1

Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 за TFR1-M, издадено на 24.02.2010г. от Български институт по метрология (съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип“, въпреки указаният в самото Удостоверение срок на валидност на одобрения тип до 24.02.2020г.) и съпроводждащо това Удостоверение писмо на зам.директора на ГД НП;

Протокол № 1-38-20 на ГДНП – сектор Управление на собствеността – полицейска техника, Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, от 26.06.2020г. за извършена последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 4835 инвент.

№ 505/07, монтирана на патрулен автомобил с рег № *** за съответствието й с одобрения тип, в обхват от 20 до 250 км/ч, при грешка на измерването на скоростта 3 км/ч при измервана скорост до 100 км/ч и +/- 3% при измерване на скорости над 100 км/ч.;

Протокол за използване на АТСС TFR1-M с № 505, монтиран на автомобил с дк№ ***, удостоверяващ проведения на 07.05.2021г. за времето от 10,00 до 12,00 часа контрол върху движението по общинската пътна мрежа – София бул.Вапцаров до № 47 – училище „Свети Георги“ при ограничение на скоростта, въведено с пътен знак до 40 км/ч, при разстояние от пътния знак до АТСС – 100 метра, при стационарен режим на работа на АТСС с посока на задействане – приближаващ обект, при което са установени чрез това АТСС 127 нарушения, заснети под №№ от 15855 до 15981;

Разпечатка на Ежедневна форма на отчет на наряд на ОПП – СДВР в състав Д.Ч. и М.П., според който на 07.05.2021г със служебното МПС рег № *** са осъществявали дейността си именно в София, на бул.Вапцаров до № 47 – частно средно училище „Св.Георги“ с посока на движение от бул.Черни връх към бул.Симеоновско шосе при ограничение на скоростта въведено с пътен знак В-26 в населено място, за времето от 09,48 до 12,00 часа, като контролът е осъществяван с АТСС TFR1-M с № 50;

Фотоснимките – разпечатка на клип № 15884, TFR1-M с № 505, заснети на 07.05.2021г в 10,14,42 часа за измерена от това АТСС скорост на обект с рег.№ **** - 83 км/ч; наказуема скорост 80 км/ч и наказуемо превишение 40 км/ч; разпечатка от регистъра на ОПП-СДВР за регистрация на л.а.“Ауди“ с дк№ **** (собственост на жалбоподателя И. Т.);

Заповед № 8121з-931/30.08.2016г на Министъра на вътрешните работи (образец за ЕФ);

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна: на 07.05.2021г в 10 часа 14 минути и 42 секунди в София, водачът на л.а.“Ауди“ с ДК№ ****, собственост на И. Н. Т. се е движил по бул.Вапцаров, до № 47, с посока на движение от бул.Черни връх към бул.Симеоновско шосе в нарушение на разпоредбата на чл.-21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, като при ограничена с пътен знак В26 допустима скорост до 40 км/ч се е движил с превишение на скоростта от 40 км/ч., а именно с 80 км/ч. Нарушението е установено с АТСС - мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 4835 инвент.№ 505/07, зачислена към патрулен автомобил с рег № ***, действаща в стационарен режим на работа (не в движение на служебния автомобил). За това превишение на допустимата скорост разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда наказание глоба в абсолютно определения размер от 400 лева, колкото е наложена с обжалвания ЕФ.

Жалбата изхожда от легитимирано лице (наказаното физическо лице), депозирана е в преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение в населено място на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скорост от 50 км/час, а според ал.2 на чл.21 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна 2 от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая извършването на нарушението е установено от видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип TFR1-M, представляваща одобрен тип средство за измерване, което отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение на автомобила, собственост на жалбоподателя е била 83 км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 80 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава, като във фиша е отразено констатираното превишение от 40 км/ч. Изчисляването на допустимата грешка от 3 км/ч е направено в полза на нарушителя, чрез намаляване на действително измерената от радарната система скорост, в изпълнение на разпоредбата на чл.755, ал.1, т.2 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Това обяснява разминаването между действително измерената от АТСС и отразена във фотоснимката на нарушението величина на скоростта на движение на обекта – 83 км/ч и редуцираната според изискването на чл.755, ал.1, т.2 на цитираната Наредба скорост на движение на обекта, откъдето наказуема скорост правилно е определена на 40 км/ч, попадаща в обхвата на санкционната норма на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че това разминаване ощетява жалбоподателя, че по този начин се препятства правото му на защита: разминаването между двете величини е направено автоматично, на нормативно основание, в него полза (т.к. в противен случай – при липса на предписаната редукция с оглед допустимата грешка на АТСС и приемане на скоростта от 83 км/ч за меродавна, санкционната норма за това нарушение би била тази по чл.182, ал.1, т.-5 от ЗДвП – 600 лева).

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш", като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно наказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта.

В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган – изрично посочено в цитирания по-горе Протокол за използване на АТСС.

Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП да се 3 обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с последвалата редакция на закона, то не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Именно поради тази причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видеоконтрол.

Разпечатката съдържа 30 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a40367c-6250-46bd-a965-b212f5b4cf98