Решение № 9718 от 30.08.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 27137/2021
- Вид
- Решение № 9718
- Подписан
- 30.08.2022
- В сила
- 19.04.2024
- Състав
- ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139б, ал. 1 и ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139б, ал. 1 и ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 9718 гр. София, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110127137 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба от ... с ЕИК ..., адрес град София, ул. ... (ищец), чрез упълномощения представител юрисконсулт Цветомира Пейчева.
Ищецът твърди, че между него и ИР. ИВ. К. е било налице облигационно отношение, по силата на което й е доставял топлинна енергия за битови нужди през периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2020 г. спрямо определен топлоснабден имот („гараж № 3“) с абонатен номер ... при действието на съответните общи условия. Заявява, че в същия период е била осъществявана и услуга дялово разпределение. Поддържа, че макар и да е използвала доставената топлинна енергия, И.К. не я е заплатила. Допълва, че тя освен това е изпаднала в забава с изтичането на 45-дневен срок от публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия на съответната интернет страница.
Твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и му било указано, че следва да предяви иск относно вземането си. Иска от Софийския районен съд да признае за установено по отношение на ИР. ИВ. К., че тя дължи на ищеца сумата 5 071 лева и 28 стотинки главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2020 г. ведно със законовата лихва от 29. 01.
2021 г. до изплащане на вземането, 616 лева и 47 стотинки – мораторна лихва за забава от 15. 09. 2018 г. до 19. 01. 2021 г., както и суми за дялово разпределение: 41 лева и 82 стотинки главница за периода 01. 12. 2017 г. – 30. 04. 2020 г. ведно със законовата лихва от 29. 01. 2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 7 лева и 10 стотинки – мораторна лихва за периода 31. 01. 2018 г. – 19. 01. 2021 г. Претендира разноски. В откритото съдебно заседание прави евентуални възражения във връзка с разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ИР. ИВ.
К. с ЕГН **********, съдебен адрес град София, ул. „...“ № 31, ет. 1 (ответница), чрез упълномощения представител адвокат Н.И.. Оспорва иска като недопустим с доводи, 1 че вече е предявила отрицателен установителен иск, по който е било образувано друго дело. Ако съдът приеме иска за допустим, то прави евентуално искане за спиране на настоящото производство до приключването на другото дело. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение между страните, като излага доводи за липса на доказателства относно придобиването на собствеността или ползването върху съответния недвижим имот; за учредено вещно право на ползване на друго лице; че предвиденото в раздел 7, т. 7.1 отлагателно условие не е настъпило; и че след като имотът е гараж, то става въпрос за „небитов“ абонат, за което лицето трябва да има сключен договор. Оспорва истинността и достоверността на представен към исковата молба писмен документ. Прави частично възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва претенцията за лихви като нищожна по смисъла на Закона за защита на потребителите. Допълва, че липсват доказателства за настъпването на изискуемостта и/или изпадането в забава съгласно общите условия, както и че лихви не се дължат и защото главницата е призната за недължима с предходен съдебен акт. Оспорва също така иска за стойността на услугата дялово разпределение с аргументи, че не е представен договор, че не е била уведомявана по чл. 65, ал. 3 от Наредбата за топлоснабдяване, че не са извършвани услуги от топлинен счетоводител и че клауза от общите условия за заплащане на услугата в полза на ищеца не може да обвърже трети неучастващи лица по този договор. Оспорва и иска за лихва върху услугата дялово разпределение, като заявява, че ищецът няма годно правно основание, въз основа на което да я начислява. Иска от съда да прекрати производството по делото като недопустимо. Евентуално иска от съда да отхвърли като неоснователна и недоказана исковата претенция. Евентуално иска от съда да я отхвърли като погасена по давност.
Иска от съда да присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно минималния допустим размер. Претендира разноски както в настоящото, така и в заповедното производство.
По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „...“ ЕООД с ЕИК ....
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Ищецът е предявил по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК четири кумулативно съединени иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяването на съществуването на вземания за стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия, обезщетение за забава, начислено върху стойността на доставената топлинна енергия, за стойността на извършената услуга дялово разпределение и за обезщетение за забава, начислено върху стойността на услугата дялово разпределение. Исковете са свързани с доставянето на топлинна енергия през процесния период 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2020 г. и спрямо следния недвижим имот: гараж № 3, находящ се в град София, ул. „.. № 36, бл. 12, с абонатен номер ...
(топлоснабденият имот).
При служебна проверка съдът приема исковата молба за редовна, а предявените с нея искове – за допустими. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 ГПК. Съдът констатира, че производството по гр. дело № 16949 по описа на Софийския районен съд, 32-ри състав, за 2021 г., действително е било образувано по предявен отрицателен установителен иск за вземания, свързани с доставянето на топлинна енергия, между същите страни, по отношение на същия недвижим имот и през същия период. Това дело обаче е приключило с прекратителното определение № 2
20113713 от 10. 05. 2021 г., което е влязло в сила на 05. 10. 2021 г. Освен това на съда е служебно известно, че между същите страни се води гр. дело № 10913 по описа на Софийския районен съд, 52-ри състав, за 2019 г., което е свързано с установяването на вземания, свързани с доставяне на топлинна енергия по отношение на същия имот.
Претенциите по това дело обаче са за предходен период. При това положение настоящото производство е допустимо и няма основание да бъде спряно.
По иска за стойността на доставена топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи, че през процесния период между страните е било налице валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът реално е доставил на ответника в топлоснабдения имот топлинна енергия в съответно количество и на съответната стойност. Ако е налице служебно начисляване на топлинна енергия, то според разбирането на настоящия състав тежестта на доказването на отрицателния факт, че не е бил осигурен достъп до имота, е за ищеца, който черпи права от него (в сходен смисъл е Тълкувателно решение № 6 от 2014 г. по тълк. дело № 6 от 2013 г. на ОСГК на ВКС, според което работникът или служителят носи тежестта да докаже отрицателния факт, че е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, защото от него извлича правото си на обезщетение). По иска за стойността на услугата дялово разпределение освен материалноправната си легитимация ищецът следва да докаже пълно и главно наличието на валиден договор за доставяне на услугата през съответния период, реалното извършване на услугата дялово разпределение през него, както и стойността . По двата акцесорни иска за обезщетения за забава върху съответните главници в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е изпаднал в забава, както и размерите на обезщетенията. Освен това предвид въведеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже също така и наличието на основания за спиране и/или прекъсване на течението на погасителната давност. Ответницата не носи тежест на доказване по нито един от исковете.
Началната материалноправна предпоставка за основателността на предявените искове е наличието на валидно облигационно отношение между страните през процесния период и свързано със съответния топлоснабден имот. Твърди се предоставяне на топлинна енергия тъкмо за битови нужди. Безспорният между страните факт, че топлоснабденият имот е гараж, не означава, че доставяната спрямо него топлинна енергия е за стопански нужди и че за установяването на облигационното отношение следва да бъде представен договор за доставянето на топлинна енергия за стопански нужди. Това е така, защото гаражът по начало не е предназначен за осъществяването на стопанска дейност. Следва да се има предвид и съдебната практика на Софийския градски съд по искове за вземания за доставяне на топлинна енергия за битови нужди спрямо гаражи, която настоящият състав споделя (решение № 116 от 08. 01. 2020 г. на СГС по в. гр. дело № 224/2019 г., II – В състав; решение № 67 от 04. 01. 2019 г. на СГС по в. гр. дело № 4354/2018 г., I V – Д състав).
Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия за битови нужди може да възникне по два начина – или по силата на закона с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху недвижимия имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), или по силата на пряко сключен договор между топлопреносното предприятие и облигационния ползувател на топлоснабдения имот (Тълкувателно решение № 2 от 2018 г. по тълк. дело № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС).
В разглеждания случай ищецът е представил доказателства и в двете направления. С нотариален акт от 1997 г. за собственост на недвижими имоти, 3 придобити по давност, се признава, че бащата на ответницата ... е носител на 3/8 идеални части от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот (и апартамент № 8, находящ се на същия адрес), а самата ищца е носител на останалите 5/8. Макар и съдът да не е обвързан от извода на нотариуса за принадлежността на правото на собственост (Тълкувателно решение № 11 от 21. 03. 2013 г. на ВКС по тълк. дело № 11/2012 г., ОСГК), в разглеждания случай този извод намира подкрепа и от останалите данни по делото и следва да бъде споделен: в неоспорения заверен препис от договор за покупко-продажба на общинска земя при отстъпено право на строеж се съдържа извънсъдебно признание на ответницата на обстоятелството, че тя и баща й са носители на съответните идеални части от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. След смъртта на ... през 2004 г. ищцата като негов единствен наследник е придобила изключително право на собственост върху двата имота. По делото липсват данни тя да е прехвърлила след това правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. При това положение следва да се приеме за доказано възникването на валидно облигационно отношение между страните, по силата на което през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия спрямо процесния имот в полза на ответницата.
Отделно от това по делото е представено и оспореното от ответницата заявление-декларация за откриването на индивидуална партида за доставяне на топлинна енергия (л. 23). Това доказателство обаче не е относимо към предмета на доказване по настоящото дело. То се отнася до откриването на индивидуална партида на ищцата по отношение на друг топлоснабден имот на същия адрес: именно апартамент № 8 с абонатен номер 60432. Исковете по настоящото дело са свързани единствено с доставянето на топлинна енергия по отношение на гараж № 3 с абонатен номер ....
За пълнота следва да се отбележи, че твърденията на ответницата за учредено вещно право на ползване, съответно за уговаряне на условие, което не се е сбъднало, не намират подкрепа в събраните по делото доказателства.
Във връзка с доказването на иска за стойността на топлинната енергия по размер по делото беше изготвено експертно заключение по съдебно-техническа експертиза, което страните не оспориха и което съдът възприема като пълно, ясно, компетентно и професионално издържано. Според данните от него за част от процесния период (01.