Определение № 191 от 17.09.2020, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 191

15.09.2020 г.

Апелативен съд – Велико Търново

Град Велико Търново

Втори граждански и търговски състав

На 15.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20204000500250 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба от П. С. П. против Определение № 0-212/ 29.07.2020 г. по Гр. дело № 751/ 2018 г. по описа на ВТОС, с което съдът на основание чл.129 ал.3 вр. ал.2 ГПК е върнал подадената от него искова молба като нередовна и е прекратил производството по делото. Излага, че е представил декларации за имущественото и гражданското си състояние и е поискал от съда да бъде освободен от дължимата за производство държавна такса и разноски и да му бъде допусната правна помощ чрез назначаване на процесуален представител, а съдът с акта си на практика го лишава от правосъдие. В жалбата си не прави искане за отмяна на обжалвания акт като неправилен, а преповтаря искането си за пълно освобождаване от държавна такса и разноски и за допускане на правна помощ.

Частната жалба, видно от пощенското клеймо, е подадена в законовия срок, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна.

П. С. П. е предявил искова молба за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди, като е заявил искане да бъде освободен от държавна такса и разноски поради липса на доходи, имущества и средства, както и за допускане на правна помощ чрез назначаване на процесуален представител. Съдът с Определение от 04.02.2019 г. частично е уважил молбата на П., като го е освободил от внасяне на държавна такса над 50 лв. до пълния дължим с оглед цената на иска му държавна такса от 53 945.68 лв. Със същия акт е оставил без движение исковата му молба с указание в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса в размер на 50 лв. и да представи доказателства за това по делото, като го е предупредил, че при неизпълнение 1 на указанията, делото по исковата му молба ще бъде прекратено. Определението е съобщено на жалбоподателя на 07.07.2019 г. и той е депозирал въззивна жалба срещу него в частта за частично освобождаване от държавна такса, претендирайки съдът да го освободи изцяло от задължението за внасяне на такава. С Определение № 75/ 19.06.2019 г. по В. ч. гр. дело № 87/ 2019 г. по описа на ВТАС жалбата му е оставена без уважение, като постановеното от ВТОС определение е потвърдено. Определението на ВТАС е обжалвано пред ВКС и с Определение № 274/ 15.07.2020 г. по Ч.гр.д. № 502/ 2020 г. съдът е постановил, че не допуска жалбата до касационно обжалване. На 29.07.2020 г. ВТОС се е произнесъл с обжалваното пред настоящата инстанция определение, като е върнал подадената от П. искова молба като нередовна поради неотстраняване в срок на указаната му нередовност – невнасяне на определената от съда като дължима държавна такса от 50 лв. и е прекратил производството по делото.

Оплакванията на жалбоподателя в действителност не са насочени към постановеното от ВТОС Определение № 0-212/ 29.07.2020 г., защото не са изложени доводи за неправилност на този акт поради допуснати нарушения на процесуалния закон, а те касаят отказа на съда да го освободи изцяло от заплащането на държавна такса. Този отказ обаче е счетен за правилен по реда на инстанционния контрол, определението за частично освобождаване е влязло в сила и жалбоподателят и съдът са обвързани от него. След недопускане от ВКС на касационното обжалване за ищецът, т.е. на 15.07.2020 г., а не както е посочил съдът в обжалваното определение – от 07.07.2019 г., за жалбоподателя е започнал да тече указаният му от съда едноседмичен срок за внасяне на определения размер държавна такса – сумата 50 лв. В този срок сумата не е внесена, което не се оспорва от жалбоподателя.

При това положение правилно и законосъобразно ВТОС е преценил, че указанията му не са изпълнени в срок и са налице предпоставките на чл.129 ал.3 ГПК за връщане на исковата молба на П. и съответно – за прекратяване на образуваното въз основа на нея производство.

Изложеното обуславя потвърждаване на постановеното от него определение в този смисъл.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 0-212/ 29.07.2020 г. по Гр. дело № 751/ 2018 г. по описа на ВТОС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок, считано от връчване на препис от нея на жалбоподателя.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3