Определение № 444 от 13.02.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 444 гр. Бургас, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20252100500549 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.436 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила жалба от А. Е. Н. и Т. И. Ш., двамата граждани на **********, със съдебен адрес гр.София, ул.“Хан Аспарух“ № 7, ет.2, офис 4, подадена чрез пълномощник адв.Анатони Аврамов, против Разпореждане № 7031/20.02.2025 г. по изпълнително дело № 20138040401597 по описа на ЧСИ Делян Николов, рег.№ 804, с което е постановен отказ да бъде прекратено изпълнителното производство, както и да бъде вдигната наложената възбрана върху недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър.

В жалбата се изразява несъгласие с обжалваното разпореждане, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателите сочат, че по време на брака си са придобили на 08.10.2014 г. собствеността върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по силата на договор за покупко-продажба от „Билдинг Сити“ ООД, обективиран в нотариален акт, вписан в СВп. Твърди се, че с оглед планирана продажба на имота, жалбоподателката се снабдила с удостоверение от СВп, от което установила, че два месеца преди да закупи недвижимия имот върху същия на 09.07.2014 г. е била наложена възбрана от ЧСИ Делян Николов, вписана в СВп от 11.07.2014 г., наложена за вземане на „Крупал“ ЕООД спрямо „Билдинг Сити“ ООД, за което кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист от 17.12.2013 г. по ЧГД № 10940/2013 г. на РС-Бургас, за задължение в размер на 344 990.91 лв. Според жалбоподателите, вземането на взискателя „Крупал“ ЕООД, за което е наложена възбраната, се е погасило на основание чл.739 ТЗ, поради 1 непредявяването му в производството по несъстоятелност, открито по отношение на длъжника „Билдинг Сити“ ООД (в несъстоятелност) с Решение № 350/22.01.2018 г. по т.д.№ 336/2017 г. по описа на ОС-Бургас и това е категорично основание за освобождаване на собственият им недвижим имот от изпълнение, за което са изложени съображения. Счита се също, че изпълнителното производство спрямо процесния имот е прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като този имот не е бил включен в масата на несъстоятелността и по отношение на него производството не е било спряно по чл.638, ал.1 ТЗ, поради което две години след последното извършено изпълнително действие изпълнителното дело е било прекратено спрямо жалбоподателите и техния имот по силата на закона. Счита се за неправилно и становището на ЧСИ Николов, че жалбоподателите нямали правна легитимация да искат прекратяване на изпълнителното дело спрямо собствения им имот и заличаване на възбраната, тъй като сделката между тях и длъжника е породила вещното си действие спрямо кредитора и доколкото той може да се удовлетвори от имуществото им, насочвайки изпълнението към собствения им имот, те са процесуално легитимирани да искат прекратяване на действията на ЧСИ при липса на изпълнителни действия. В заключение, жалбоподателите молят съда да отмени обжалваното разпореждане. Към жалбата са приложени писмени доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника Г.

С. Б., с което е взето становище за основателност на жалбата.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК не са постъпили възражения от взискателя „Крупал“ ЕООД, нито от длъжника „Билдинг Сити“ ООД, същите не са взели становище по жалбата.

На основание чл.436, ал.3 ГПК са представени от ЧСИ Делян Николов мотиви във връзка с обжалваното изпълнително действие, като е изразено становище за неоснователност на жалбата. Приложено е електронно копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в жалбата доводи, приложените по изпълнителното дело доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 20138040401597 по описа на ЧСИ Делян Николов е образувано по молба от 19.12.2020 г. на „Крупал“ ЕООД против длъжниците „Билдинг Сити“ ООД и Г. С. Б., въз основа на издаден в полза на кредитора изпълнителен лист от 17.12.2013 г. по ЧГД № 10940/2013 г. по описа на БРС за събиране на посочените в акта парични суми, дължими по сключено между страните споразумение от 07.06.2013 г. Длъжникът „Билдинг Сити“ ООД е уведомен за образуваното изпълнително дело с ПДИ изх.№ 41656/19.12.2013 г., която му е надлежно връчена на 04.02.2014 г.

Присъединен по право взискател по изпълнителното дело е НАП за дължимите от 2 длъжниците публични вземания.

По молба на взискателя изпълнението е насочено върху движими вещи и недвижими имоти, собственост на длъжника „Билдинг Сити“ ООД, като са извършени множество изпълнителни действия.

На 09.07.2014 г. е наложена от ЧСИ Николов възбрана върху десет недвижими имоти, собственост на длъжника „Билдинг Сити“ ООД (установено от представените документи за собственост и справки от СВп), между които и процесния недвижим имот – СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър, с адрес на имота, гр.******, „*********“, ет.**, ап.**, с площ от 80.52 кв.м. и прилежащи части 8.74 кв.м. Възбраната е надлежно вписана в Агенция по вписванията – СВп – Несебър на 11.07.2014 г., а за налагането й длъжникът „Билдинг Сити“ е редовно уведомен със съобщение на 14.07.2014 г.

От доказателствата по изпълнителното дело става ясно, че след налагане на възбраната, на 07.10.2014 г. дружеството-длъжник се е разпоредило с възбранения имот с идентификатор *** по КККР на гр.Свети Влас, като с Нотариален акт за покупко-продажба № 127/07.10.2014 г., том VІ, рег.№ 8507, дело № 1114/2014 г.

“Билдинг Сиги“ ООД е продало имота на Т. И. Ш., жалбоподателка по настоящото дело.

Видно е също, че с Решение № 350/22.01.2018 г. по т.д.№ 336/2017 г. по описа на ОС-Бургас е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Билдинг Сити“ ООД. В тази връзка, с разпореждане от 28.02.2019 г. ЧСИ Николов е спрял изпълнителното дело на основание чл.638, ал.1 ТЗ. Не се спори, че взискателят „Крупал“ ЕООД не е предявил в производството по несъстоятелност вземанията си към длъжника, за събирането на които е образувано настоящото изпълнително дело.

С молба от 07.08.2024 г. жалбоподателката Т. Ш. е поискала от ЧСИ Николов да вдигне наложената възбрана на процесния имот, закупен от нея на 07.10.2014 г., а с молба от 23.08.2024 г. е поискала от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия по отношение на имота, както и да вдигне възбраната на същия. С разпореждане от 09.09.2024 г. ЧСИ Николов е отказал да уважи направените от Ш. искания в посочените молби.

С молба от 05.02.2025 г. жалбоподателката Т. Ш. отново е поискала от ЧСИ Николов да прекрати изпълнителното дело и да вдигне наложената възбрана на процесния имот, като е изложила съображения, идентични с доводите в настоящата жалба.

С обжалваното разпореждане от 19.02.2025 г. ЧСИ Николов е отказал да уважи направените от Ш. искания в посочените молби.

С оглед установените по делото факти, Бургаският окръжен съд намира, че 3 жалбата е недопустима и не следва да бъде разглеждана по същество.

Жалбоподателите А. Е. Н. и Т. И. Ш. не са от кръга на лицата, обхванати от субективните предели на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано настоящото изпълнително дело, поради което нямат качеството на длъжници в производството, а имат качеството на трети лица за изпълнението. В качеството си на трети лица жалбоподателите имат правото да обжалва действията на съдебния изпълнител само в пределите и само на основанията, които са изчерпателно посочени в чл.435, ал.4 и ал.5 ГПК. Така, в разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК е предоставена възможност на трето лице да обжалва действията на съдебния изпълнител само, когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице, а чл.435, ал.5 ГПК постановява, че трето лице може да обжалва въвод във владение на недвижим имот само, ако е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. В случая, очевидно не е налице хипотезата на чл.435, ал.5 ГПК, тъй като принудителното изпълнение е за събиране на парични вземания.

Оплакванията в жалбата са против действия на ЧСИ по насочване на изпълнението върху процесния недвижим имот, за който жалбоподателите се легитимират като собственици, т.е. защитата им е по чл.435, ал.4 ГПК, но с оглед данните по делото, съдът намира, че тази хипотеза също не е налице.

В случая, принудителното изпълнение е насочено към недвижим имот СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Свети Влас, собствеността върху който е придобит от жалбоподателката Ш. (по твърдения в жалбата имотът е придобит по време на брака й с А. Н., за което липсват данни по делото) на 07.10.2014 г. след налагането на възбрана на имота и вписването й в СВп на 11.07.2014 г. Следователно и при липсата на други твърдения и данни, към релевантния момент – деня на възбраната жалбоподателите не са били собственици, нито владелци на имота, а правата им са възникнали впоследствие върху вече възбранения имот. В този смисъл, те се явяват последващи приобретатели на обременен с възбрана имот и съгласно чл.452, ал.2 ГПК извършеното след вписване на възбраната разпореждане от длъжника е недействително спрямо взискателя. Тук следва да се посочи, че наложената в изпълнителното производство възбрана има за цел да препятства длъжника да извърши действия, с които да осуети или затрудни предприетото изпълнение от взискателя, Поради това, нормата на чл.452, ал.2 ГПК постановява, че когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания, каквато е и настоящата хипотеза. Разпоредителните действия на длъжника са непротивопоставими на взискателя, в чиято полза е наложена възбраната и той може да се позове на нея, без 4 да е необходимо да води съдебен процес за обявяване на недействителността на разпореждането. Правната последица от приложението на чл.452, ал.2 ГПК е свързана с вътрешните отношения между взискателя и длъжника, в рамките на които недвижимият имот условно се счита за останал в патримониума на длъжника и затова няма правна пречка спрямо този имот да бъде реализирано принудително изпълнение, което приобретателят на възбранения имот е длъжен да търпи. Съдебната практика приема, че подобен приобретател е трето за изпълнението лице, но той придобива имота под тежестта на вписаната възбрана и не може да противопостави своите права на взискателя, като защитата му не може да бъде осъществена по реда на чл.435, ал.4 ГПК, ако към момента на възбраната имотът е бил собственост на длъжника и не се е намирал във владение на третото лице.

С оглед горното, съдът намира, че жалбоподателите не са процесуално легитимирани да обжалват действията на съдебния изпълнител по чл.435, ал.4 ГПК. В закона не е предвидена възможност третите лица за изпълнението да могат да изискват от съдебния изпълнител извършването или неизвършването на определени действия, както и да обжалват отказите на ЧСИ за това. Ето защо, жалбите на третите лица против отказите на ЧСИ да извърши поискано от тях действие или да се въздържи от извършване на определено действие са недопустими. Единствената възможност за обжалване действията на съдебен изпълнител от трети лица е предвидена в чл.435, ал.4 и ал.5 ГПК, но в случая предпоставките на посочените разпоредби не са налице, предвид изложените по-горе съображения, поради което жалбоподателите Ш. и Н. не са процесуално легитимирани да обжалват действията на ЧСИ Николов. В този смисъл, жалбоподателите, които твърдят, че са собственици на недвижимия имот, предмет на изпълнението и са засегнати от него, могат да осъществят защитата си по друг ред, но не и в настоящото производство. Ето защо, съдът намира, жалбата на А.