Решение № 661 от 30.12.2024, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 638/2024
- Вид
- Решение № 661
- Подписан
- 30.12.2024
- В сила
- 30.12.2024
- Състав
- Борис Константинов Динев, Христо Николов Христов, Катя Николова Гердова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- §1, т. 8 · Закон за управление на етажната собственост
- §1, т. 9 · Закон за управление на етажната собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 661 гр. Враца, 29.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Борис К. Динев
Членове:
Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 202414005***38 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 497/01.08.2024 г. по гр. д. № 415/2024 г. по описа на Районен съд – Враца са осъдени И. И. И., с ЕГН ********** и И. Й. И., с ЕГН **********, двамата от *** да заплатят на Д. В. Я., с ЕГН **********, от *** сумата от 3 000,00 лева, представляваща стойността на извършени необходими разходи за ремонт на покривната конструкция на жилищна триетажна сграда с идентификатор № *** в режим на етажна собственост, построена в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. Враца, общ. Враца, одобрена със Заповед № РД-18- 43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес: ***, за 1/3 идеална част, притежавана от тях, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 08.02.2024 г. до окончателното изплащане, както и съдебно-деловодните разноски сторени от ищеца в размер на 1120,00 лв..
Постъпила е въззивна жалба от ответниците И. И. И. и И. Й. И., които обжалват решението, като намират същото за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и немотивирано, постановено в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, при допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Постановеното решение било и очевидно неправилно. С атакувания 1 съдебен акт първоинстанционният съд превратно анализирал доказателствата, а друга част изобщо не обсъдил. Ищецът Д. В. Я. предявил иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността, с който правел искане да бъдат осъдени ответниците да му заплатят сумата от 3 000 лв. представляващи стойността на извършени необходими разходи за ремонт на покривна конструкция на жилищна триетажна сграда в режим на етажна собственост.
Предявените искове били квалифицирани от съда с правно основание чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. Изложените в исковата молба твърдения останали недоказани, а събраните доказателства, в частност изслушаният свидетел и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, еднозначно сочели неоснователността на твърденията на ищеца. Ищецът твърдял, че „от известно време" покривът на триетажната къща, на която ищецът е етажен собственик се нуждаел от незабавен ремонт, поради което през ноември 2023 г. бил уведомил, първият ответник, че последните години покривът на сградата се нуждае от незабавен ремонт, като бил приложил оферта. Твърдял, че ответникът дал отговор, че на него такъв ремонт не му е нужен, което твърдение останало недоказано. От събраните по делото доказателства било видно, че ремонтът е възложен еднолично от ищецът на фирма „В. М.-2021" ЕООД на 09.12.2023 г.. С уведомление подадено чрез нотариус А. В. ищецът уведомил ответника И. И., че предприел самостоятелни действия за извършване на ремонт на част от покрива с избрана от него фирма. Видно от уведомлението и поставения върху него печат установяващ датата на връчването му, същото достигнало до знанието на единия ответник след датата на извършване на ремонта, а именно 09.01.2024 г., като ответницата И.
Й. И. останала неуведомена. Към уведомлението била представена и оферта, която е неподписана. В съдебно заседание проведено на 03.06.2024 г. бил разпитан свидетеля В. И.
М., който извършил ремонтните дейности на част от покрива. Разпитан същият заявил пред съда, че ищецът му възложил да извърши ремонт на покрива м. декември 2023 г.. Ремонтът бил обсъден само с ищеца и жена му, въпреки, че той предложил да се обсъди и с другите двама собственици. Свидетелят заявил още пред съда, че ремонт бил извършен на южния скат, там имало счупени цигли. Не било извършвано редене на челни дъски, както и не били подменяли гредите на покрива. Подпокривното пространство било изчистено единствено от циглите, които били свалени от покрива, но нямало почистване. Свидетелят заявил, че видял, че има счупени цигли, но не видял самия теч. Гредите на покрива били здрави.
Свидетелят потвърдил, че до къщата, до южната стена имало малка постройка-къща.
Поставянето на куки било с цел да се предотврати падането на сняг върху малката постройка. В съдебно заседание проведено на 15.07.2024 г. било разпитано вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Същото заявило пред съда, че констатира не цялостен основен ремонт на покрива, а частичен ремонт, при който гредите са били в добро състояние. Към момента на покрива гредите също били в добро състояние. Не установило да е положен стоманобетонен пояс, това касаело основен ремонт на сградата. Куки се поставяли при скатни покриви и служели за задържане на свличане на снежна маса. Според вещото лице сравнявайки ремонтираната и неремонтираната част, покрива имал нужда от освежителен ремонт. Всички събрани по делото доказателства сочели, че не са налице материално правните предпоставки за уважаване на исковата молба и същата била 2 неоснователна и недоказана. В процесния случай ищецът възложил извършване на освежителен ремонт, което решение взел напълно самостоятелно, без да уведоми предварително двамата ответника и да съгласува ремонта с тях. Ремонтът бил извършен в частта на ищеца с единствената цел да предотврати падането на сняг върху намиращата се под неговата част на къщата малка постройка, както и с цел смяна на цигли, поради наличие на няколко на брой счупени цигли. Извършеният ремонт не бил необходим и неотложен, нито застрашавал сградата и не представлявал необходими разноски, които да се дължат на ищеца. Покривната конструкция не била компрометирана и не била нарушена целостта и устойчивостта на покрива, поради което и не било необходимо поставянето на стоманобетонов пояс. При така изяснената фактическа обстановка решаващият съд бил длъжен след като установи какви са били точно извършените работи при ремонта на покрива, за да приеме, че всичко описано от фирмата-изпълнител е било „необходими", а не „полезни или луксозни" разноски, да реши спора или на основата на водене чужда работа без пълномощие - чл. 61, ал. 2 ЗЗД „Ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересованият отговаря само до размера на обогатяването, или по чл. 59 ЗЗД, съгласно чл. 61, ал. 3 ЗЗД - неоснователно обогатяване. Сочи в подкрепа на доводите си съдебна практика /ТР № 85/2.12.1968 г. ОСГК на ВС, решение № 341/27.07.2010 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, гр. дело № 1218/2009 г./. В производството, с оглед дадената правна квалификация на предявения иск следвало да се докажат, но останали недоказани, следните факти: 1) страните да са етажни собственици; 2) ищецът да е извършил ремонтни дейности на общите части на сградата; 3) последните да са били наложени от потребността общите части на сградата и/или последната да се запазят от разрушаване и 4) да са сторени разходи в твърдените размери. Безспорно доказан в процеса бил единствено факта, че страните са етажни собственици. От разпита на свидетеля и заключението на вещото лице се установило, че не всички посочени от ищеца дейности и описани в договора са извършени.
От заключението на вещото лице се установило, че основната носеща покривна конструкция-столици, греди, попове и ребра, не е ремонтирана и подменяна. Не било извършвано почистване на плоча. Нови челни дъски не били ремонтирани. Правният въпрос, на който следвало първоинстанционния съд да даде отговор бил следният: сторените от ищеца разноски представляват ли необходими такива или са полезни, т.нар. подобрения.
Необходимите разноски са свързани с необходимостта за запазване съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено. Чрез извършването им се предотвратява разрушаването или погиването на имота. С извършването им изобщо не е необходимо да се увеличава стойността на имота, като в необходимите разноски не се включват обикновените разноски, свързани с текущото поддържане на имота. Именно такова, текущо поддържане, било налице в случая, което потвърждавало и разпитания по делото свидетел-майсторът извършил ремонта и вещото лице, което констатирало, че ремонтът е освежителен такъв. Безспорно било, че голяма част от дейностите посочени в договора, не можели да попаднат в обхвата на необходими такива - поставяне на снегозадържащи куки, обшиване на комини, пускане на водосточни тръби, подмазване на капаци, почистване на плоча, каквото не било правено, демонтаж на стари 3 улуци и водостоци. Касаело се за разходи, които не били необходими. С оглед събраните по делото доказателства и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, извършеният частичен ремонт на покривната конструкция не представлявал необходими разноски за запазване на триетажната жилищна сграда по смисъла на чл. 30, ал. 3 ЗС, а извършеният ремонт бил както заявило вещото лице освежителен. Безспорно установено по делото било, че същият не е извършен, за да се предотврати погиването или запазването на сградата, както и че не всички посочени дейности са извършени и необходими. Претендират отмяна на атакуваното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Д. В. Я.. В отговора се излага, че жалбата е необоснована и неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Съдът обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и правилно постановил обжалваното от въззивника решение. Съдът правилно приел, че извършеният ремонт имал характер на неотложен, като в тази насока били писмените доказателства по делото, заключението на съдебно-техническата експертиза и показанията на свидетелят В. М. - извършил ремонта, от показанията на който се установило, че е било необходимо да се сменят циглите, тъй като са били счупени и е текло вътре. Свидетелят пояснил, че се е качил отдолу под покрива и е видял, че свети където са били счупени циглите. В с.з. проведено на 03.06.2024 г. изпълнителят на ремонта заявил, че счита, че ремонта е бил необходим за поддържането на покрива. По делото се установило, че покривът е течал от няколко места, бил е в лошо състояние, поради което следва да се приеме, че основателно му е извършен частичен ремонт, с оглед избягването на нови течове и възникването на опасности. Извършеният ремонт имал характер именно на необходим такъв, а не на подобрение, целящо да увеличи стойността на вещта, като не се доказало да са вложени по-различни, скъпи и нестандартни материали от обичайните за възстановяването на една покривна конструкция. Всички извършени СМР имали пряко и непосредствено отношение към запазването на вещта и привеждането в трайно годно състояние. Не можело да се приеме възражението на ответниците, че голяма част от ремонтните действия били излишни и ненужни и следвало да се извършат само такива ремонтни дейности, които са пряко и непосредствено свързани с течовете. Ремонтните работи по необходимост предполагат и извършване на нови СМР, именно в посока за повишаване качествата на вещта, във връзка с нейното запазване, без това непременно да е свързано с подобрения, които да увеличават нейната стойност. Следва да се приеме, че частичният ремонт на покрива бил наложителен, с оглед безопасността и качеството на ремонтните дейности, дори отделни детайли да не са били все още увредени. От СТЕ се установило, че всеки един от вложените материали пряко и непосредствено обслужва покрива и представлява необходим елемент от цялостната покривна конструкция, във връзка с гарантиране ефективността и защитата на сградата, поради което не може да се приеме, че са налице подобрения и ненужно извършвани действия. Поради тази причина правилно съдът приел за неприложима разпоредбата на чл. 61 ЗЗД, като тя намирала приложение в случай, че се касае за полезни разноски/подобрения, каквато не била настоящата хипотеза. В настоящия случай се касаело за разноски, необходими за поддържането/възстановяването на общата част, а не за полезни 4 разноски, за извършване на които е необходимо съгласие, респ. решение взето от общото събрание. Отделно ремонтните дейности били извършени със знанието и без противопоставянето на ответниците. Все пак, те живели в процесния имот и нямало как да не са видели, че се прави ремонт на покрива няколко дни. Уведомлението, с което била изпратена офертата била представена видно от същото на 14.11.2023 г., а фактът, че И. се укривал от призовкарите на нотариуса и му било връчено чрез разписка на 09.01.2024 г. говорело за некоректното му отношение към съсобствеността. Дори и тогава не се противопоставил, а едва когато получил исковата молба - 4 месеца след извършване на ремонта. Противоречие се установявало от твърдението в отговора на исковата молба, че „В нито един момент ищецът не ми представил оферта за извършения от него ремонт" и изложеното във въззивната жалба - че уведомлението е достигнало до знанието на ответника след извършване на ремонта на 09.01.2024 г.. С оглед горното, решението на Районния съд било обосновано, законосъобразно и правилно. Иска оставяне въззивната жалба без уважение като необоснована и неоснователна и оставяне в сила решение № 494 от 01.08.2024 г. по гр. д. № 415/2024 г. по описа ВРС, като правилно и законосъобразно.