Разпореждане № 38330 от 30.04.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 3053/2022
- Вид
- Разпореждане № 38330
- Подписан
- 30.04.2022
- В сила
- 30.04.2022
- Състав
- ДИАНА КИРИЛОВА ХАДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1, т.2, т.4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1 т.4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1 т.4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41а · Граждански процесуален кодекс
- чл.44, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.526, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.526, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 38330 гр. С., 30.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20221110103053 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ *****/21.1.2022 година от АЛ. Д. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: С.-****, район (АДРЕС), лично и като представляващ съсобствениците в поземлен имот *, УПИ ***, кв.449, м.Ц., ул.(АДРЕС) - СО, представлявана от Кмета ЙО.Ф. против СТ. Г. КР., с адрес - гр.С., ул(АДРЕС) и против Р. Д. ЕНЧ., с последен известен адрес в Р.България: гр.С., ул.(АДРЕС) След проверка на молбата по аргумент от разпоредбата на чл.129, ал.1 от ГПК, съдът е мотивиран да я остави без движение, поради следното:
Съгласно чл.127, ал.1 т.4 и т.5 от ГПК ищецът следва да посочи в исковата молба обстоятелствата, на които основава искането си и заяви конкретно искане. Ищецът е длъжен да посочи и фактите и обстоятелствата, от които произтича правния му интерес от търсената съдебна защита.
В проверяваната искова молба ищецът сочи, че е собственик изцяло на втория и таванския етажи от къща, находяща се в гр.С., район (АДРЕС), заедно с прилежащите към двата етажа общо 57 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, и на 57/100 идеални части от дворното място, в което е построена къщата, съставляващо имот *, УПИ ****, кв.449, м.Ц. и с идентификатор по кадастрална карта *****.***.**.
Твърди се от ищеца, че е мажоритарен собственик в имота и притежава два самостоятелни сега жилищни етажа от общо три такива в къщата. Твърди се, че това е постоянното му жилище и повече от двадесет и една години е управител на етажна собственост.
Описва се, че къщата в имота е построена през 1908 г., като еднофамилна сграда с дворен имот, с два жилищни етажа и трети тавански етаж. През 1940 г. имота е продаден, съгласно Нотариален акт №**, т.Ш, peг***, дело № ***/1940 г. на ЙО.М.Р., който е оставил за свои наследници К.ЙО.М. /покойник/ и Д.Г.К.,
Твърди се, че през 1961 г. Държавата е отчуждила от ЙО.М.Р. първия партерен етаж от къщата заедно с 43/100 идеални части от общите части на сградата и мястото, за което е съставен АДС №***/19.09.1961 г., като не са били отчуждени втория и третия тавански етаж на къщата, като ЙО.М.Р. запазва правото си на собственост за тях заедно с 57/100 идеални части от общите части на сградата и мястото, но вече в сграда етажна собственост между 1 него и Държавата.
Твърди се, че ищецът е придобил собствеността върху жилищата на втория и третия етаж от майка си Н.П.Г. в периода 1999-2004 година, а преди това майка му е придобила собствеността от К.ЙО.М. и Д.Г.К. като наследници на ЙО.М.Р., Описва се, че с Договор за продажба от 24.06.1976 година, Държавата/Общината е продала одържавеното жилище на първия партерен етаж с 36,218 % идеални части от общите части на сградата и с 36,218 % идеални части от правото на строеж върху мястото на наемателите в жилището към онзи момент - Д.М.Е. и М.Н. Е..
Твърди се, че считано от 24.06.1976 година и към настоящия момент, земята в имота е отделена/изключена от режима на етажната собственост на къщата, вече не е нейна обща част, и съгласно становището на постоянната съдебната практика е самостоятелен обект на правото на собственост. Твърди се, че поземления имот и досега е в режим на обикновена съсобственост, сега между АЛ. Д. Х. с 57/100 идеални части и СО с 43/100 идеални части, или общо 100 %.
Описва се от ищеца, че в дъното на двора, до североизточния ъгъл на имота, през 1985 год. Държавата започва изграждането на постройка-трафопост, като през 1986 година строителството е спряно. С влязла в сила заповед на ДИСК от 2003 година, трафопоста е установен като незаконен строеж и е премахнат през 2005 година.
Твърди се, че в дъното на двора през 1986 г. и завършени през 1989 г. са построени видимо два гаража, като по кадастрална карта с данни от КРНИ, източният гараж е сграда №2 с идентификатор *****.***.**.2, със собственици към 2016 г., Д.М.Е. и М.Н. Е., а западния гараж е сграда №3 с идентификатор *****.***.**,3 е без собственици.
Твърди се, че през 1995 г. Д.М.Е. и М.Н. Е. подават молба да им бъде признато давностно владение за построения от тях гараж, като е образувано нотариално дело №****/1995 г. С Постановление от 06.11.1995г. нотариус Е.А. при СНС постановява "ОТКАЗ".
Твърди се, че след смъртта на Д.М.Е. през 1999 г., съпругата му М.Н. Е. се явява при нотариус Л.З., който съставя Нотариален акт No ***, т.*, peг.№**/**, д.№ ***/1999год., за право на собственост върху гараж придобит по давност, на ул.(АДРЕС), за М.Н. Е. и за Р. Д.
ЕНЧ., като актът е вписан в Служба по вписванията под №***, том **, №****/1999 г.
Твърди се, че с влязло в сила Решение от 25.01.2005 г. по гр.дело № ****/2001 година по описа на Софийски районен съд, 43 състав - за гараж-сграда № 2, е установено, че представлява незаконен строеж и наследницата, дъщеря на строителите-нарушители Р. Д.
ЕНЧ. е осъдена да го премахне за нейна сметка. Твърди се, че поради факта, че същата живее постоянно в САЩ без посочен адрес, е била призована по делото с обявление в ДВ, 6р.23 от 19.03.2004г., и за нея съдът е назначил особен представител.
Твърди се, че на 22.05.2006 година е бил издаден Изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила Решение от 25.01.2005 г. по гр.дело № ****/2001 година по описа на Софийски районен съд, но същият не бил предявен за изпълнение.
Ищецът сочи, че непредявяването от него във времето на изпълнителния лист не освобождава длъжницата Р. Д. ЕНЧ. да изпълни влязло в сила Решение от 25.01.2005 г. по гр.д.№ ****/2001 г. на 43 състав, СРС, за премахване на незаконен строеж-сграда №2 в имота на ул.(АДРЕС).
Твърди се, че вместо да премахне незаконния гараж, през 2016 г. Р. Д. ЕНЧ. го продава, като законен и самостоятелен гараж-сграда №2, с идентификатор *****.***.**.2, на строителния предприемач СТ. Г. КР., по т.Б в общ с жилището на първия етаж Нотариален акт №***, том *, peг.№*****, д.№****/2016 от 22.08.2016 г.
Ищецът творди, че съгласно действащия застроителен и регулационен план за квартала 2 одобрен със Заповед №РД-**-**-***а от 18.09.1989 г. на главния архитект на С., гаражсграда №2, нито е елемент, нито се запазва като елемент, на постоянното застрояване в имота, като се сочи, че освен това гаража е разрешен с условие, като "временен строеж" на основание чл.148 от ППЗТСУ.
Твърди се, че нито продавача Р. Д. ЕНЧ., нито купувача СТ. Г. КР. са предприели действия незаконния гараж-сграда №2, да бъде узаконен.
Твърди се, че съгласно Нотариален акт №****, T.*, рег.№*****, д.№****/2016 от 22.08.20Wr., купувача СТ. Г. КР. не притежава земя в имота.
Описва се от ищеца, че през 2003 г. Р. Д. ЕНЧ. подава молба в СО да закупи 36.218 % идеални части от правото на собственост върху поземлен имот 7, находящ се в гр.С., ул.
(АДРЕС). Твърди се, че по повод на тази молба СО изготвя оценка и Заповед за продажба, като уведомява Е. да се яви в 10-дневен срок за да й бъде връчена заповедта. Твърди се, че с Уведомление вх.№ ****-***/28.01.2005 г. адвокат С. Р., изрично писмено обявява на продавача - СО, че Р.Е. не желае да закупи прилежащите към апартамента й находящ се на първи етаж в сградата на ул(АДРЕС), етаж 1, идеални части от общите части на мястото върху което е построена сградата при така определената от оценителите цена от 560 евро на кв.м.". Твърди се, че поради отказ преписката е била прекратена.
Описва се от ищеца, че през 2008 година Р. Д. ЕНЧ., чрез адвокат Х.В. отново подава молба в СО със същото искане за закупуване на идеални части от имот 7, като ищецът сочи, че не му е известно дали Р. Д. ЕНЧ. е закупила описаните 36.218% идеални части от мястото на ул.(АДРЕС).
Описва се от ищеца, че на 17.10.2018 г. по негова молба при ЧСИ С.Я., е образувано изпълнително дело № ****/2018 година. Сочи се, че до СТ. Г. КР. е изпратена покана за доброволно изпълнение като трето задължено лице на 18.10.2018 г., а на 19.10.2018 г., на длъжника Р. Д. ЕНЧ. е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело. Сочи се, че същото изпълнително дело е било прекратено по молба на ищеца на 27.08.2021 г.
Твърди се, че на 10.12.2018 г. по искане на Р. Д. ЕНЧ. е било образувано гр.дело № *****/2018 година, по което искането е било отхвърлено.
Сочи се, че на 10.12.2018 година по искова молба на СТ. Г. КР. е образувано гр.дело № *****/2018 година за установяване, че същия не дължи изпълнение на действие премахване на собствена постройка гараж.
В исковата молба се твърди, че относно гараж-сграда № 2, се касае за незаконно строителство извършено в нарушение на строителните правила и норми в периода 1986 1989 година, а от 25.01.2005 г. и досега същия се държи незаконосъобразно в имота, което състояние продължава да ограничава, смущава, и пречи на съсобствениците да го ползват в тази му част /земята под гаража/, с площ около 20 кв.м., като се твърди, че застрашаващи правото на собственост сега, са претенциите на купувача СТ. Г. КР. за сервитут на гаража, за свободен достъп на кола.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да:
- присъди общо на съсобствениците СО и АЛ. Д. Х., да заместят длъжницата Р. Д.
ЕНЧ., като сами премахнат материалите, за нейна сметка, на незаконен гараж, сграда №2, с идентификатор *****.***.**.2, като тези действия извършат частично в заявения обем: премахване незаконния гараж без общата стена между него и другия гараж-сграда №3, като тази стена бъде съхранена в своята цялост към оставащата в имота постройка, и е в интерес на съсобствениците.
- да се признае за установено между съсобствениците СО и АЛ. Д. Х., и двамата ответници: Р. Д. ЕНЧ. и СТ. Г. КР. страни по Нотариален акт №***, том *, рег.№*****, д.
№****/2016 от 22.08.2016г., в частта по т."Б" за гараж, че същия не представлява самостоятелен гараж, сграда №2 с идентификатор *****.***.**.2, а представлява гаражна 3 клетка с обща стена с друга гаражна клетка-сграда №3 с идентификатор *****.***.**.3 без данни за собственост.
При заявените факти и обстоятелства в исковата молба съдът не може да извлече правния интерес на ищците от воденето на настоящия процес. Така от заявеното е видно, че се касае за влязло в сила съдебно решение по предявен негаторен иск по смисъла на чл.109 от Закона за собствеността въз основа на което е било образувано изпълнително дело.
По смисъла на чл.526, ал.1 от ГПК взискателят по изпълнителното дело може да поиска от съдебния изпълнител, когато длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице, взискателят може да иска от съдебния изпълнител да го оправомощи да извърши действието за сметка на длъжника.
Само по смисъла на чл.526, ал.2 от ГПК взискателят може да поиска от съда длъжникът да бъде осъден да внесе предварително сумата, която е необходима за извършване на действието по чл.526, ал.1 от ГПК, което му е било възложено от съдебния изпълнител да извърши.
В проверяваната искова молба ищецът от една страна сочи, че разполага с изпълнителен титул, от друга страна, че образуваното изпълнително дело е прекратено, като не става ясно – прави ли искане съдът да определи сумата за премахването , която е необходима или иска от съда, а не от съдебния изпълнител да го оправомощи да изпълни действието – премахване на гаража сам.
Следва да се има предвид, че иск с правна квалификация чл.526, ал.1 и ал.2 от ГПК може да се предяви само в изпълнителното производство, а ищецът твърди, че по негова молба такова е прекратено. Не става ясно, при решен спор по негаторния иск по гр.дело № ****/2001 година какво е искането на ищеца относно премахването на гаража.
На ищеца следва да се даде възможност да поясни и конкретизира правния си интерес от исковата претенция, така както я е заявил – съдът да „присъди общо на съсобствениците СО и АЛ. Д. Х., да заместят длъжницата Р. Д. ЕНЧ., като сами премахнат материалите, за нейна сметка, на незаконен гараж, сграда №2, с идентификатор *****.***.**.2, като тези действия извършат частично в заявения обем: премахване незаконния гараж без общата стена между него и другия гараж-сграда №3, като тази стена бъде съхранена в своята цялост към оставащата в имота постройка, и е в интерес на съсобствениците.“.