Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1552 от 21.01.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 3195/2017
Вид
Определение № 1552
Подписан
21.01.2019
В сила
26.03.2019
Състав
ГЕРГАНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА-КОЮМДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр.

София, 21.01.2019 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 7 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ : Гергана Христова - Коюмджиева като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 3195 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** (като правоприемник-цесионер на „Б.ДСК” ЕАД-цедент), срещу Г.Д.М., ЕГН **********, иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че последния дължи на ищеца сумата от за следните суми: 111

059,03 лева - главница по кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2012 г. до изплащане на вземането; сумата от 7873,56 лева

- договорна лихва за периода от 25.11.2008 г. до 12.02.2009 г. включително дължими по договор договора за ипотечен кредит от 20.12.2007 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ № 8994/2009 г. по описа на Районен съд - гр. София, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на задължението, направените по настоящото дело разноски и юрисконсултско възнаграждение. Претендира се присъждане на направените разноски в заповедното производство.

При условия на евентуалност, в случай, че установителния иск бъде отхвърлен, е предявен осъдителен иск срещу ответника Г.Д.М., ЕГН **********, да заплати на “О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** (като правоприемник-цесионер на „Б.ДСК” ЕАД - цедент), следните суми, произтичащи от неизпълнение на договор за ипотечен кредит от 20.12.2007 г.: 111 059,03 лева - главница по кредита, състояща се от падежирали и изискуеми вноски по главница, съгласно погасителния план за периода до 05.12.2016 г. и непадежирали вноски по главница, съгласно погасителния план до крайния падеж на договора, чиято изискуемост е обявена с исковата молба; законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2016 г. до изплащане на вземането; сумата от 30 090,80 лева - договорна лихва за периода от 05.12.2013 г. до 05.12.2016 г. включително. Претендира се присъждане направените разноски.

Исковата молба с вх.№8025933 /

08.12.2016г. на “О.Ф.Б.” ЕАД е депозирана в Софийски районен съд, като с Определение постановено на 15.12.2016г. по образуваното гр.д.

№72086 / 2016г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав е прекратено, поради цената на иска за главница от 111 059,03лв., като делото е изпратено по подсъдност на СГС.

В исковата молба се твърди, че с Договор за ипотечен кредит за текущо потребление от 20.12.2007 г. „Б.ДСК” ЕАД е предоставила на ответника М. кредит в размер на 112 000 лв., при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за кредит. Съгласно чл.8 от Б.ДСК” ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя сумата в размер на 112 000 лева. Сумата е усвоена еднократно както следва:Сума в от 73 204 лв. за окончателно погасяване на ипотечен кредит, а остатъка в размер на 38 796 лева, която сума е усвоена от кредитополучателя чрез разплащателна сметка № 14956429. По силата на чл.2 от договора за кредит, срокът за издължаване на кредита е 240 месеца, считано от датата на усвояване. Съгласно чл.8 от договора вземанията по договора се обезпечават с ипотека върху недвижим имот, собственост на трето задължено лице - Лина Георгиева Маринова. Твърди се, че в изпълнение на това на 20.12.2007 год., била учредена договорна ипотека съгласно нотариален акт №78, том II, рег.№10223, дело №261/2007 год., от регистъра на Нотариус Е. З., рег.№432 в НК, вписан в СВ-АП-град София, под. вх. №103724, Акт №152, том ХСП, стр.716580/07.

В Нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека са инкорпорирани всички основни елементи на облигационното правоотношение, а именно: размер на отпуснатата сума, лихвени условия, краен срок за погасяване, условията за настъпване на предсрочната Предвид настъпилото неизпълнение по договора за кредит, изразяващо се в неиздължаване от страна на кредитополучателя на уговорените месечни погасителни вноски, на 25.11.2008 г. кредитът е станал предсрочно изискуем съгласно т. т. 20.2 от раздел VII от Общите условия и „Б.ДСК” ЕАД е предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред. Въз основа на подаденото от „Б.ДСК” ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, е образувано ч. гр. дело № 8994/2009 г. по описа на СРС. По посоченото дело била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 10.03.2009 г.

Твърди се, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 22.11.2012 г., сключен между “Б.ДСК“ ЕАД (Цедент) и “О.Ф.Б.” ЕООД, ЕИК ********(Цесионер), “О.Ф.Б.” ЕАД е придобило процесното вземане срещу кредитополучателя Г.

Д. М., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности.

Ищецът оспорва, че възражението от длъжника Г. М. по ч. гр. д. № 8994/2009 г. по описа на СРС е редовно подадено. Сочи, че същото макар и депозирано в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, не е редовно, като излага аргументи.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът Г.Д.М. е депозирал отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът оспорва дължимостта към кредитора, като главница по Договор за ипотечен кредит от 20.12.2007г., сключен между него и „Б.ДСК" ЕАД, за сума над 34 821.92 лева. Твърди, че в периода между издаване на изпълнителния лист на 10.03.2009г. по ч.гр.д. № 8994/ 2009г. на СРС, I ГО, 26 състав и предявяване на исковата молба по реда на чл.422 ГПК, е налице погасяване на разликата над посочената сума до претендираната 111 059.03 лева.

Твърди, че плащането се потвърждава и от отбелязването върху приложения изпълнителен лист, както и от описа на прехвърляните вземания към приложения договор за цесия от 22.11.2012г., съгласно които документи ищецът е запознат и приел размера на дължимата от мен като главница сума по договора за ипотечен кредит.

Ответника оспорва дължимостта и на договорна лихва за периода от 25.11.2008г. до 12.02.2009г. по Договор за ипотечен кредит от 20.12.2007г. сключен между мен и „Б.ДСК" ЕАД, на сума над 3 370.00 лева до претендираната 7 873.56 лева. Твърди , че съгласно точка 20.2 от общите условия към договора за ипотечен кредит за периода от настъпване на предсрочна изискуемост до предявяване на молба за събиране на кредита главницата се олихвява с договорения лихвен процент 4.19 % и наказателна надбавка от 10 процентни пункта.

С определение от о.с.з. 04.12.2018 г., постановено по настоящето гр.д.№ 3195 /2017 г. по описа на СГС, I ГО, 7 с-в, съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания, като е постановил също така, че ще се произнесе с решение в срок.

В срока за постановяване на решение по същество, обаче, съдът констатира, че предявения с исковата молба специален установителен иск е недопустим. Аргументите в подкрепа на това становище се изразяват в следното:

С оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съдът намира, че в рамките на процеса са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл. 430, ал.1 ТЗ, чл.99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, имащи за предмет сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.03.2009 г. постановена по ч.гр.д.№ № 8994/2009 г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ №

8994/2009 г. по описа на

СРС, I ГО, 26 състав, по заявление от 16.02.2009г., подадено от "Б.ДСК" ЕАД, срещу Г.Д.М. ЕГН *********, е издадена на10.03.2009г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 111 059,03 лева - главница по кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2009 г. до изплащане на вземането; сумата от 7873,56 лева - договорна лихва за периода от 25.11.2008 г. до 12.02.2009 г., 2378.65 лв. разноски за държавна такса и 1633.33 лева – възнаграждение на юрисконсулт. Посочено е, че вземането произтича от договор за ипотечен кредит от 20.12.2007г.

Установява се, че по молба вх.№02520/11.05.2009г. на „Б.ДСК" ЕАД, въз основа на изпълнителния лист издаден по ч.гр.д.№ № 8994/2009 г. по описа на СРС, I ГО, 26 с-в, срещу ответника Г.М., било образувано изп. дело № 274 / 2009 г. и изп. дело № 20098380400274 по описа на ЧСИ Г. Д.с per. № 781 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд. По заповедното производство е представен препис от Поканата за доброволно изпълнение с изх. № 03650/11.05.2009 г. по изп. дело № 20098380400274 , с приложената към нея заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. дело № 8994/2009 г. по описа на СРС, която видно от оформената разписка, същата е връчена на длъжника Г. М. на 13.05.2009 г., чрез

Л.М.- майка на задълженото лице, със задължение да я предаде. В законовия двуседмичен срок по чл.414, ал.2 ГПК, от 13.05.2009г. до 28.05.2009г., длъжникът М. не е депозирал възражение, нито е оспорил вземането, поради което издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, съгласно чл.416 ГПК е влязла в сила.

С молба от 09.01.2014г. “О.Ф.Б.” ЕАД депозирана по изп. дело № 20098380400274 на ЧСИ Г. Д., съдебния изпълнител е уведомен за Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 22.11.2012 г., сключен между “Б.ДСК“ ЕАД (Цедент) и “О.Ф.Б.” ЕООД, ЕИК ********(Цесионер), като е сезиран с искане да конституира дружеството цесионер, като взискател. С молба вх.№ 23295/18.12.2015г., новоконстуирания взискател “О.Ф.Б.” , поради настъпили предпоставки по чл.433, ал.1, т.8 ГПК по изп.д.№274/2009г. поискал връщане на изпълнителния лист, с оглед настъпилото основание за прекратяване на изпълнителното дело./л.32 от приложеното гр.д. №72086 / 2016г. на СРС/ По молба вх.№23643/

29.12.2015г. от “О.Ф.Б.” ЕАД, като взискател, въз основа на същия изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№ № 8994/2009 г. по описа на

СРС, I ГО, 26 с-в, срещу ответника Г.М., било образувано второ изпълнително дело № 914 / 2015 г. по описа на ЧСИ Г. Д., рег. № 781 на КЧСИ, /л.32 от приложеното гр.д. №72086 / 2016г. на СРС/ В молба взискателят посочил, че за събиране на вземането е имало образувано изп.д. № 20098380400274, по което е връчвана ПДИ, поради което по новообразуваното изпълнително дело покана не следва са се връчва. По изп. дело № 914 /

2015 г. по описа на ЧСИ Г. Д., покана за доброволно изпълнение от 06.01.2016г. е изпратена до длъжника Г.Д.М., като видно от приложената разписка, същата е връчена на 26.01.2016г./л.25 от ч.гр.д.

№ 8994/ 2009г. на СРС, I ГО,

26 състав/

На

01.02.2016г. по заповедното производство постъпило възражение от Г.Д.М., че не дължи суми по издадената заповед за изпълнение, защото за погасяване на задължението вече е продаден апартамента му от ЧСИ Г. Д., който апартамент се намира в гр.София, ж.к.********.

С разпореждане от 15.02.2016г. заповедния съд, приел, че е налице депозирано в срок възражение и указал предявяване на иск в едномесечен срок съгл.415 ГПК.

Исковата молба с вх.№8025933 / 08.12.2016г. на “О.Ф.Б.”

ЕАД е депозирана в Софийски районен съд с предявен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК , във вр. с чл.410 от ГПК, във вр. чл.99 от ЗЗД.

Съобразно дадените указания на съдилищата с т.10а от

ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК, правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал.1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал.2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал.1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.