Решение № 435 от 11.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Пловдив, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20235001000540 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №14/6.ІV.2023год. постановено по т.д.

№72/2021год. Кърджалийският окръжен съд е осъдил З. „Д.“ АД гр.С., ЕИК *** да заплати на Ш. А. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Ч., ул.“Х.“ №1, община К., сумата 40 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания, в резултат на претърпените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 18.V.2020год., което е причинено от Р.Г.А., ЕГН ********** при управление на лек автомобил М.“ с рег.№***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.ІХ.2020год. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди в останалата му част за разликата над уважения размер от 40 000лв. до предявения размер от 100 000лв., като неоснователен.

Осъдил е З. „Д.“ АД гр.С., ЕИК *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Кърджалийския окръжен съд, ДТ в размер на 1 600лв. и направените по делото разноски за вещи лица в размер на 1 116лв., съразмерно на уважената част от иска. Решението е постановено при участие 1 на трето лице помагач З. „Л.“ АД гр.С., ЕИК ***.

С решение №25/13.VІ.2023год. е допълнено решение№14/6.ІV.2023год по т.д.№72/2021год. на Кърджалийския окръжен съд, като е отхвърлено искането на Ш. А. Р. за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, за периода от 24.VІ.2020год. до 22.ІХ.2020год., като неоснователно.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№1599/14.V.2023год. е подадена от Ш. А. Р., ЕГН **********, с адрес с.Ч., ул.“Х.“ №1, община К., чрез пълномощника му адв. Р. М., срещу решение№14/6.ІV.2023год. по т.д.

№72/2021год. на Кърджалийски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 18.V.2020год., за разликата над уважения размер от 40 000лв. до 80 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.VІ.2020год. до 22.ІХ.2020год., с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност на решението, неправилно постановено в противоречие на материалния закон- чл.52 ЗЗД и съдебната практика по прилагането му. Моли въззивният съд да постанови ново решение, с което да осъди застрахователното дружество да му заплати още 40 000лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя- 24.VІ.2020год. до окончателното изплащане на обезщетението, в размер на 80 000лв., като му присъди и законната лихва върху присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв., за периода от 24.VІ.2020год. до 22.ІХ.2020год. Претендира за съдебните разноски пред въззивната съдебна инстанция.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ З. „Д.“ АД гр.С., ЕИК ***, представлявано от изпълнителните директори Ж.С.К. и Б.Г.И., е подал отговор на въззивната жалба вх.№2135/15.VІ.2023год. чрез пълномощника му юрисконсулт И. С., с възражение за нейната неоснователност.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№1695/12.V.2023год. е подадена от З. „Д.“ АД гр.С., ЕИК ***, представлявано от изпълнителните директори Ж.С.К. и Б.Г.И., чрез пълномощника юрисконсулт И. С. против решение№14/6.ІV.2023год. по т.д.№72/2021год. на Кърджалийски окръжен съд в частта, с която е уважен предявения осъдителен иск по чл.432ал.1 КЗ за 2 горницата над 20 000лв. до присъдения размер от 40 000лв., като обезщетение за неимуществените вреди, причинени на Ш. А. Р., и в частта, с която са присъдени разноски по делото за обжалваната част от иска и за присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. В посочените части жалбоподателят счита, че решението на ОС Кърджали е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Счита, че първоинстанционният съд не е отчел наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца при настъпването на процесното ПТП.

Жалбоподателят моли да се отмени решението на ОС Кърджали в обжалваните му части, като незаконосъобразно и необосновано и му се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции. В условия на евентуалност, моли да се намали размера на присъденото обезщетение на неимуществени вреди, както и съответните размери на присъдените разноски.

С въззивната жалба жалбоподателят представя платежно нареждане за изплатена на ищеца Ш. А. Р. сума в размер на 25 360.07лв., от които:

20 000лв. главница на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди и 5 360.07лв. законната лихва върху сумата 20 000лв., дължима за периода от 23.ІХ.2020год. до 28.ІV.2023год.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Ш. А. Р., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Р. М. подава отговор на въззивната жалба вх.

№2076/9.VІ.2023год., с възражение за нейната неоснователност.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№2523/10.VІІ.2023год. е подадена от Ш. А. Р., ЕГН **********, с адрес с.Ч., ул.“Х.“ №1, община К., чрез пълномощника му адв.

Р.

М. срещу допълнително решение№25/13.VІ.2023год. постановено на основание чл.250 ГПК във връзка с решение№14/6.ІV.2023год., и двете по т.д.№72/2021год. на Кърджалийски окръжен съд, с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, което противоречи на утвърдената съдебна практика по въпроса, като моли последното да се отмени и съдът присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на застрахователя- 24.VІ.2020год.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ З. „Д.“ АД гр.С., ЕИК ***, представлявано от изпълнителните директори Ж.С.К. и Б.Г.И., е подал отговор на въззивната жалба вх.№3026/23.VІІІ.2023год. чрез пълномощника 3 му юрисконсулт И. С., с възражение за нейната неоснователност.

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирани страни и срещу подлежащи на обжалване актове на първоинстанционния съд.

Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивните жалби, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото е предявен от ищеца Ш. А. Р., ЕГН

********** от с.Ч., ул.“Х.“ №1, община К., иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД срещу ответника З. „Д.“ АД гр.С., ЕИК ***, с искане да му заплати обезщетение в размер на 100 000лв. за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, вследствие на получените от него телесни увреждания в резултат на настъпилото на 18.V.2020год. ПТП, причинено от водача Р.Г.А. при управление на лек автомобил „М.“ с рег.№***, за което е налице валидна застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица №BG/*** при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 24.VІ.2020год. до окончателното и изплащане.

4

С оглед изложеното във въззивната жалба на ЗАД „Д.“ АД гр.С., че обжалва решението не изцяло, а само в частта, с която е уважен искът за изплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 20 000лв. до уважения размер от 40 000лв., и във въззивната жалба на Ш. А. Р., който обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер от 40 000лв. до претендирания размер от 80 000лв. на обезщетението за неимуществени вреди, то първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът за изплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди е уважен за сумата 20 000лв. до изплащането и /което плащане е извършено на 28.ІV.2023год., видно от представеното пред настоящата съдебна инстанция платежно нареждане/, поради което в тази част спорът не е предмет на разглеждане от въззивната инстанция. Също така, на основание чл.298ал.1 ГПК, между страните е формирана сила на присъдено нещо относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС Р.Г.А., ЕГН **********, причинените телесни увреждания на пострадалия ищец Ш. А. Р. и причинната връзка между последните, деянието на водача и претърпените от ищеца неимуществени вреди, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „М.“ с рег.№***, управляван от Р.Г.А. при ответното застрахователно дружество по застрахователна полица №BG/***, валидна от 23.ХІІ.2019год. до 23.ХІІ.2020год., т.е. към момента на настъпване на ПТП на 18.V.2020год..

Кърджалийският окръжен съд правилно е приложил разпоредбата на чл.300 ГПК, като е приел, че с влязлата в законна сила на 14.VІ.2022год. присъда№2/19.VІІ.2021год. по НОХД№91/2021год. на ОС Кърджали, която е задължителна за гражданския съд, безспорно е установено извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца- с присъдата подсъдимите Р.Г.А., ЕГН ********** и Е.О.И., ЕГН ********** са признати за виновни в това, че на 18.V.2020год., на път І-5, в землището на с.С., община М., на кръстовището с път за с.С., община М., при управление на моторно превозно средство- Р.Г.А. при управление на лек автомобил „М.“ с рег.№***, а Е.О.И. при управление на лек „О.“ с рег.№***, са нарушили правилата за движение по пътищата и в условията на независимо съпричиняване по непредпазливост са причинили смъртта на М.А.Б. и средни 5 телесни повреди на А.Г.А. и Ш. А. Р., като средната телесна повреда на Ш. А.

Р. се изразява в счупване на горната челюст по типа „ Le Fort І“ и счупване на лявата ябълчна кост, довели до трайно затрудняване на дъвченето и говореното за повече от един месец- престъпление по чл.343ал.4 НК във връзка с чл.343ал.3б.б“ във връзка с чл.343ал.1б.“б“ и „в“ във връзка с чл.342ал.1 НК, като им е наложено съответното наказание. С решение№15/1.ІІ.2022год. по ВНОХД№61/2021год. на ПАС е изменена присъда№2/19.VІІ.2021год. по НОХД№91/2021год. на ОС Кърджали, като същата е отменена в частта, с която подсъдимият Р.А. е признат за виновен за престъплението по чл.343ал.4 НК във връзка с чл.343ал.3б.“б“ във връзка с ал.1б“б“ и „в“ във връзка с чл.342ал.1 НК относно причинената средна телесна повреда на А.Г.А. и на основание чл.24ал.5т.1 НПК е прекратено наказателното производство в тази част, и на основание чл.66ал.1 НК е отложено изпълнението на определеното наказание от две години „лишаване от свобода“ на подсъдимият Р.А. с изпитателен срок от четири години, а в останалата част присъдата е потвърдена. С решение№84/14.VІ.2022год. по н.д.№272/2022год. на ВКС е оставено в сила решение№15/1.ІІ.2022год. по ВНОХД№61/2022год. на ПАС. Следователно сила на присъдено нещо е налице за следните факти, касаещи основанието на иска по чл.432ал.1 КЗ, а именно: настъпването на процесното застрахователно събитие на 18.V.2020год., на път І-5, в землището на с.С., община М., на кръстовището с път за с.С., община М., виновното му причиняване от водача Р.Г.А., ЕГН ********** при управление на лек автомобил „М.“ с рег.№***, който виновно е нарушил правилата за движение, като при завиване в обратна посока не е пропуснал насрещно движещото се ППС /нарушение по чл.38ал.2 ЗДвП/, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, не е пропуснал МПС, което се движи по пътя с предимство/нарушение по чл.50ал.1 ЗДвП/ и нарушение по чл.46ал.2 ППЗДвП, който задължава водачът на ППС при наличие на пътен знак Б2-„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, не е спрял на стоп-линията, очертана с пътна маркировка и преди да потегли не е пропуснал автомобила, който е имал предимство и в условие на съпричиняване с Е.О.И., който е управлявал лек автомобил „О.“ с рег.№***, по непредпазливост, е причинил следните телесни увреждания на Ш. А. Р., който е пътувал на задната седалка в лекия автомобил „О.“: счупване на горната челюст по типа „Le Fort І“ и счупване на 6 лявата ябълчна кост, довели до трайно затрудняване на дъвченето и говореното за повече от един месец, и вследствие на получените увреждания пострадалият е претърпял неимуществени вреди- болки, страдания и психически стрес.

Разпечатката съдържа 38 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a3dc222-977c-4020-9b35-6e8be1d39cb0