Определение № 523 от 15.09.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 523 гр. Варна, 15.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20263001000391 по описа за 2026 година

Производството по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от ищеца „Акса 1“ ЕООД, представляван от адвокат Г. В. срещу решение № 270/09.06.2026 година постановено по търг. дело № 356/2025 година на ВОС, с което е отхвърлен предявения иск от дружеството за осъждане на ответника Л. Д. Н. да заплати на ищеца сумата от 21 474,26 евро (42 000 лева), представляваща сбора от главниците по фактури, № 1000000009/31.01.2024 г., № 1000000011/15.03.2024 г., № 1000000014/29.04.2024 г., № 1000000016/31.05.2024 г., № **********/30.07.2024 г.,

№

1000000021/31.08.2024 г. и

№

**********/30.09.2024 г., всяка в размер на 3 067,75 евро (6000 лева) с ДДС, издадени във връзка с договор за ноу-хау от 23.10.2023 г., както и сумата от 2831,89 евро (5 538,70 лева), представляваща сбора от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху главниците по всяка фактура от датата на издаване на съответната фактура до 19.05.2025 година.

По допустимостта на обжалването:

Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт по същество. Жалбата е подадена в предвидените срокове и е процесуално допустима, подадена от страна с интерес от провеждане на исканото оспорване.

Жалбата изхожда от страна с процесуална легитимация, надлежно администрирана е, поради което се преценява от въззивния съд като допустима и редовна.

Доклад по жалбата:

Във въззивната жалба се поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено в противоречие на материалния закон, довело до неоснователно отхвърляне на иначе доказаната ищцова претенция.

Позовава се на неправилното приложение на чл. 161 ГПК, понеже ищецът не е създал пречки за събиране на доказателства – документи отчитащи парични 1 операции (касова книга, дневен касов отчет, сторно бележки). Поддържа, че непредставянето на изисканите документи се дължи на обективна, а не на субективна причина (смъртта на счетоводител) и липсва причинна връзка между бездействието на страната и невъзможността да бъдат събрани тези доказателства. Намира, че това становище се подкрепя от данните по ССчЕ.

Отделно от изложеното смята, че нормата на чл. 161 ГПК не може да наруши правилата свързани с тежестта на доказване в процеса, чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно които длъжникът следва да докаже положителния факт на извършено плащане по правоотношението. Поради неправилното приложение на чл. 161 ГПК, счита, че съдът на практика е освободил ответника от тежестта да докаже извършено плащане. Изтъква, че дори да се презумира издаване на фискални бонове за въпросните дати, това обстоятелство не доказва плащане по конкретни фактури. Намира за неправилно, подобен извод да се прави при липсва на първични счетоводни документи. Препраща към счетоводството на ищеца, където фактурите остават вписани като непогасени, липсва изготвяни ПКО и РКО

, които да носят информация за приети парични средства, както и ниската касова наличност при съконтрахента „РН Варна“ ООД, която създава невъзможност за извършването на плащане.

Твърди, че регистрирана операция на стойност 6000 лева, в касовия апарат на ищеца, не може автоматично да се приема, като удостоверяваща плащане по конкретна фактура, а не плащане от друг клиент на ресторанта, доколкото регистрациите в касов апарат не идентифицират платеца и не могат да бъдат отнесени към конкретна фактура. Индиция за признание на съществуващо задължение намира в обстоятелството, че „РН Варна“ ООД (страна по процесния договор от 23.10.2023 година) е включил в своето счетоводство всички седем фактури в дневниците си за покупки по ЗДДС и е ползвал данъчен кредит по тях. Смята, че така ползваният данъчен кредит представлява извънсъдебно признание на задължението. Отправя конкретно възражение, че плащане в брой през 2024 година по фактура № **********/30.07.2024 г. няма как обективно да се осъществи, понеже ответникът е узнал за въпросната фактура едва на 13.01.2025 година. Позовава се на чл. 30, ал. 2 от процесния договор, където плащането в брой е уговорено срещу издаването на разписка, каквато липсва в настоящата хипотеза. По тези съображения иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, като претендира сторените разноски от страната в производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Страните не са направили искания по събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

Предмет на обжалване е решението в неговата цялост.

Не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията на първата инстанция, страните не се и позовават на такива по смисъла на ТР № 1/2013 година, на ОСГТК, на ВКС. Поради което, посочените нарушения по преценка на вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по същество.

За събиране на становищата на страните делото следва да бъде 2 насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 267 ГПК,

Воден от горното, съставът на ВАпС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба подадена от ищеца „Акса 1“ ЕООД, представляван от адвокат Г. В. срещу решение № 270/09.06.2026 година постановено по търг. дело № 356/2025 година на ВОС, с което е отхвърлен предявения иск от дружеството за осъждане на ответника Л. Д. Н. да заплати на ищеца сумата от 21 474,26 евро (42 000 лева), представляваща сбора от главниците по фактури, № 1000000009/31.01.2024 г., № 1000000011/15.03.2024 г.,

№

1000000014/29.04.2024 г.,

№

1000000016/31.05.2024 г.,

№

**********/30.07.2024 г.,

№

1000000021/31.08.2024 г. и № **********/30.09.2024 г., всяка в размер на 3 067,75 евро (6000 лева) с ДДС, издадени във връзка с договор за ноу-хау от 23.10.2023 г., както и сумата от 2831,89 евро (5 538,70 лева), представляваща сбора от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху главниците по всяка фактура от датата на издаване на съответната фактура до 19.05.2025 година.

НАСРОЧВА производството в открито съдебно заседание на

06.10.2026 г. от 14.00 часа.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК, съдът:

УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.

УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от определението.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3