Решение № 1358 от 02.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1358 гр. Пловдив, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20235330202624 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 101/04.04.2023 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив, с което на И. Я. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. П, ул."Д." № *, област П., на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закон за храните /ЗХ/, е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗХ.

Жалбоподателят Ш. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата си. Редовно призован, в съдебно заседание не явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна – Директор на ОДБХ - гр. Пловдив, редовно призована се представлява от юрк. Б., която излага доводи за потвърждаване на НП. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 12.01.2023г. била извършена съвместна проверка от служители на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив, Пловдивски общински инспекторат, служители от район Южен при Община Пловдив включително и полицейски служители от I-во РУ на МВР на общински терен 1 на адрес: гр. Пловдив, ул. „Македония - продължение между осеви точки № 272, 345 равно 338, 235 и 207 по регулационен план на кв. Въстанически - юг.

В хода на последната се установило, че на маса и в каравана И. Я. Ш. извършвал предлагането и търговията на храни от животински и неживотински произход, а именно осолена сланина в количество около 3,600кг. и пресни плодове и зеленчуци /портокали; мандарини; лимони/. При поискване от органите той не предоставил удостоверение за регистрация по Закона за храните, а след направена справка в Националния регистър на обектите за производство и търговия на едро и дребно с храни от животински и неживотински произход, проверяващите установили, че към процесната дата обектът не е бил вписан в Регистъра на обектите за търговия на дребно с храни.

За горните констатации св. Т. К. М. – гл. инспектор в отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ към ОДБХ съставила на И. Я. Ш. акт за установено административно нарушение /АУАН/ с бланков № 0000351/12.01.2023г. за нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗХ. Нарушителят подписал акта и получил препис от него без да направи каквито и да е възражения, като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от представените писмени доказателства, както и от гласните – показанията на св. Т. К. М., която поддържа акта, който е съставила и констатациите в него. Допълва, че на 12.01.2023г., когато е извършила проверката на процесния обект, който се е намирал непосредствено до Първо РУ в гр. Пловдив, жалбоподателят лично пред нея е извършил продажба на сланина без никаква маркировка и етикировка, като не отрекъл, че е за продаване, а същевременно предлагал и плодове и зеленчуци, без да е производител на последните, като за тази си дейност нямал удостоверение за регистрация. Такова не било налично и в електронния регистър към БАБХ, а продажбата на артикулите жалбоподателят извършвал без касов апарат, поради което и проверяващите не могли да вземат касова бележка.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни, непредубедени и съответстващи на писмените доказателства по делото.

По същество съдът намира, че И. Я. Ш. е осъществил описаното в АУАН и НП нарушение. От писмените доказателства по делото и свидетелските показания на свид. М., безспорно се установява, че на процесната дата и място жалбоподателят е предлагал с търговска цел осолена сланина в количество около 3,600кг. и пресни плодове и зеленчуци /портокали; мандарини; лимони/ без необходимото удостоверение за тази дейност. Възраженията, че не е била извършвана продажба се опровергават от свидетелските показания на актосъставителя М., които съдът кредитира като логични и последователни, а и съответстващи на отразеното в писмените 2 доказателства (констативен протокол). Последната в съдебно заседание изрично заявява, че продажбата на посочените в акта и НП продукти е станала пред очите й, като жалбоподателят не е отрекъл, че извърша търговия с тях. Следователно продажбата с търговска цел и окачествяването на продаваните продукти като осолена сланина в количество около 3,600кг. и пресни плодове и зеленчуци /портокали; мандарини; лимони/ се установява еднозначно от свидетелските показания, а от страна на жалбоподателя не се представиха аргументи и доказателства, опровергаващи констатациите залегнали в АУАН и НП. Установи се и че причината да не е налична касова бележка за извършваната търговия с храни не се дължи на пропуск на проверяващите, а на факта, че жалбоподателят просто не е притежавал касов апарат, но въпреки това е продавал горепосочените храни.

В този смисъл и предвид текстовете на параграф 1 от ДР на ЗХ, съгласно т. 5 от който "Дейност по производство, преработка и/или дистрибуция" е отделна операция, извършвана върху храните, която попада в обхвата на един от етапите на производство, преработка и/или дистрибуция, но може да бъде извършвана самостоятелно по време или място и т. 6.

"Дистрибуция на храни" е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни", то безспорно се установява, че жалбоподателят е извършвал дейност по дистрибуция на осолена сланина в количество около 3,600кг. и пресни плодове и зеленчуци /портокали; мандарини; лимони/ по описания в НП начин.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗХ производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона, а съгл. чл. 24, ал. 1 от ЗХ Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.

Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за храните въвежда общото правило, че производство и търговия с храни в страната може да се извършва само в обекти, регистрирани или одобрени по реда на закона, като последващите членове със съответните алинеи в закона, предвиждат различни условия за регистрация на обекти за производство и продажба на храни в страната.

Текстът на параграф 1, т. 6 от ДР на Закона за храните предвижда, че "дистрибуция на храни" е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни, а в НП изрично е посочено, че жалбоподателят е извършвал предлагане и търговия на храни от животински и неживотински произход, при което описанието на нарушението обосновава от обективна страна подробни факти на осъществяването на "дистрибуция". Макар поначало това да не е прецизно, контекстът, в който е употребен глаголът в словосъчетанието "извършва 3 търговия" не оставя място за съмнение относно естеството на изпълнителното деяние, а именно "дистрибуцията на храни" като изпълнителното деяние е достатъчно ясно формулирано, за да разбере наказаният естеството на обвинението.

Правната квалификация на нарушението според настоящият състав на съда също е правилна и не създава проблеми с това жалбоподателят да разбере в какво е обвинен. На практика разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗХ само пояснява кой създава и поддържа регистъра, в който е следвало да впише/регистрира обекта си Ш. преди да започне дейност по дистрибуция на хранителни продукти. Тоест чл. 24, ал. 1 от ЗХ не създава задължения за жалбоподателя, те са описани в чл. 23, ал. 1 от ЗХ, а в чл. 24, ал. 1 е посочен регистърът, в който следва да стане самата регистрация. Тоест двата текста няма как да съставляват отделни нарушения. Освен това самата санкционна разпоредба съдържа в себе си и правилото за поведение, което е нарушено „Налага се глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което: т. 3. извършва дейност, без да е вписано в регистъра по чл. 24, ал. 1 или 2“). Тоест и в текста на санкционната разпоредба се съдържа нарушението, извършено от И. Ш..

Затова и съдът намира, че правилно с оглед описаното и квалифицирано нарушение е приложена разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ, като правилно на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минимален размер от 2000 лева.

Според настоящия съдебен състав конкретното деяние не разкрива, пониска степен на обществена опасност от останалите деяния от този вид и не представлява маловажен случай. Не са изложени твърдения и не са представени доказателства за наличие на обстоятелства, които да я понижават, поради което и чл. 28 ЗАНН е неприложим. Всъщност, точно обратното, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение като не е регистрирал обект, от който да предлага хранителни продукти, след като е имал такова задължение. Последното има значение свързано с контрола на качеството на храните, които се предлагат в обекта, а от там и влиянието им върху здравето на потребителите. Именно в такава насока е и целта на закона да се регистрират тези обекти. По отношение на приложението на чл. 28 от ЗАНН, когато се касае за нарушения на законодателството, уреждащо безопасността на храните, в конкретния казус, досежно изискванията при производство, преработка и/или дистрибуция на храни, което е от значение за живота и здравето на хората, не може да се говори за маловажен случай (нито за малозначителност, тъй като чл. 9, ал. 2 от НК няма приложение в производството по ЗАНН) на деянието, което междувпрочем е формално и не изисква да са настъпили каквито и да било вредни последици. След като законодателят е предвидил, че при осъществяването на обективните признаци на едно конкретно административно нарушение, следва да бъде ангажирана отговорността на определен правен субект, всякакви доводи в обратна насока са без значение. Предвиденият контрол е засилен, съответно отговорността за 4 нарушения по ЗХ е по-строга. Последният определя по-висока степен на обществена опасност на деянията, изразяващи се в нарушаване на неговите норми. В съответствие с тази отчетена от законодателя насока и степен на обществена опасност са и предвидените относително високи размери на наказанията – глоба и имуществена санкция. Отделно от това, наложената в случая глоба е в минималния размер предвиден в закона, а именно в размер на 2000 лева.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното от И. Я. Ш. деяние е съставомерно, поради което законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.

С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63д, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на извършената дейност Предвид горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 101/04.04.2023 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив, с което на И. Я. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. П, ул."Д." № *, област П., на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закон за храните /ЗХ/, е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗХ.