Решение № 65 от 13.02.2023, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Елхово, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Доротея П. Янкова при участието на секретаря А Д М като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело № 20222310100247 по описа за 2022 година

Настоящото производство е образувано въз основа на искова молба на С. И. С., ЕГН**********, с адрес в гр.Елхово, ул. „Л" №27в, действащ чрез пълномощника си – адв.М. Д. от АК – Хасково, с която са предявени в обективно кумулативно съединяване против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - град ЯМБОЛ, представлявана от Старши комисар Д Д. – Директор, със седалище и адрес на управление - гр.Ямбол, ул."Преслав" 40, следните осъдителни искове – иск по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г., в сила от 24.02.2015г., действала през процесния период/ - за заплащане на сумата от 827,32 лева, представляваща неизплатеното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 86 часа за периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.05.2022 г. до окончателното й изплащане и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 55,85 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода на забавата, считано от падежа на всяко плащане до датата на депозиране на исковата молба в съда.

В исковата си молба ищецът С. И. С. твърди, че в периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г. е полагал труд като ВПА /водач на патрулен автомобил/ в Районно управление - гр.Елхово при Областна дирекция на МВР и съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител.

В исковата молба се излага, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като допълнително възнаграждение е и възнаграждението за извънреден труд. Сочи се, че съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица и се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 – 12 или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 на същата законова разпоредба работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.

Ищецът сочи, че съгласно нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и 1 разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като в процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., Наредба №8121з- 36/07.01.2020г., Наредба № 8174з1174/21.10.2020г., и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., издавани от министъра на вътрешните работи, в които липсва изрично правило за преизчисляване при сумарно отчитане на работното време на положените часове труд между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1.143 каквото правило е съществувало в чл.31, ал.2 от по - рано действалата Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. Според ищецът липсата на изрично правило в действащите през процесния период наредби не означава, че не следва да бъде извършвано такова преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.

Счита, че при сумирано изчисляване на работното време на работещите на смени служители на МВР следва да намери приложение общо уредения в трудовото законодателство принцип за превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време - чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Твърди се още, че в периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа, при режим: дневна, нощна и два дни почивка. В посочения период е положил 604 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 690 часа. Преизчисляването на нощния труд към дневен води до извънреден труд от 86 часа, които работодателят – ответник не му е заплатил и му се дължи. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, ответникът дължи на ищеца за целия период допълнително възнаграждение в размер на сумата 827,32 лв.

Твърди се и че предвид допуснатата забава ответникът дължи на ищеца и сумата 55,85 лв. - законна лихва върху незаплатените падежирали допълнителни възнаграждения за периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г., считано от настъпване изискуемостта на всяко вземане до датата на подаване на исковата молба – 25.05.2022 г. Във връзка с горното се сочи, че ответникът е изпаднал в забава с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗМВР от последното число на месеца следващ тримесечния период, в който е следвало да бъде изчислено и заплатено допълнителното възнаграждение на държавните служители, работещи на 12 - часови смени.

С горните доводи се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 827,32 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 86 часа за периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г., получен в резултат на преизчисляването на положения извънреден труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба – 25.05.2022г. до окончателното й изплащане; и сумата от 55,85 лв., представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г., считано от момента в който са станали изискуеми до 25.05.2022година - датата на подаване на иска.

С исковата молба е направено искане за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Съобразно процесуалните правила с исковата си молба, ищецът е направил доказателствени искания.

Ответникът Областна Дирекция МВР -гр.Ямбол, чрез процесуален представител юрисконсулт З. А., в дадения му едномесечен срок е депозирал отговор на исковата молба.

Оспорва предявените искове като неоснователни, както по основание, така и по размер.

Счита за неоснователно искането на ищеца за превръщане на положения нощен труд 2 в дневен с коефициента 1,143 и зачитането му в този смисъл за извънреден труд, с доводи, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е неприложима в конкретния случай, тъй като ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, не се намира в трудово правоотношение по смисъла на КТ с ответника и по отношение на него са приложими разпоредбите на специалния закон ЗМВР.

Неприложимостта на чл. 9 от НСОРЗ по отношение на държавните служители в МВР, се обосновава и с липса на предпоставките, предвидени в нея: 1) подневно отчитане на работното време; 2) работа на смени; 3) продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното; 4) трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.

Сочи се още и че по отношение на държавните служители в МВР, разпоредба подобна на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ през процесния период не е съществувала и не съществува и понастоящем и приложението на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане е изключено с разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, съгласно която редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като в процесния период са се прилагали Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. (в периода от 25.05.2019 до 09.01.2020г.) и Наредба 81213-36/07.01.2020г. (за периода от 10.01.20201. до 09.07.2020г.), които не уреждат по-кратка продължителност на работното време през нощта и няма основание за превръщането на нощните часове в дневни по посочения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ начин.

Оспорва се твърдението на ищеца за законова празнота в нормативната уредба. В тази връзка се сочи, че ЗМВР съдържа конкретни норми по въпросите относно образуването на работната заплата на държавните служители в МВР, относно видовете допълнителни възнаграждения, относно работното време и начина на отчитането му, които са в отклонение от общата уредба на КТ и са наложени от естеството на обществените отношения, които урежда.

Излага се, че специалният ЗМВР не предвижда за исковия период възможност за преизчисляване на часовете полаган нощен труд в дневен с коефициент 1,143, както и че съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа, поради което отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, би било 1 (единица).

Според ответника разпоредбите на ЗМВР относно продължителността на работното време през нощта не противоречат на общностното право, като в тази връзка се изтъква, че чл.8 и чл.12 от директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време не налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, както и че съгласно чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на ЕС е допустимо определената в законодателството на държавата членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел.

Твърди се, че положените часове нощен труд от ищеца за исковия период са били компенсирани с допълнително възнаграждение, съгласно заповедите на министъра на вътрешните работи, относими към същия период, както и че когато ищецът е полагал 3 извънреден труд над редовното работно време - 8 часа, то положеният труд е бил надлежно документиран и заплатен и ищецът не би могъл да има претенции за незаплатен извънреден труд, съответно и ответника не е изпаднал в забава.

С горните доводи се иска предявените осъдителни искове като неоснователни да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не се явява и процесуалният му представител – адв.М. Д. от АК-Хасково. Последният е депозирал писмена молба, в която заявява, че поддържа предявените искове по основание. Досежно размерът на исковите претенции с писмена молба, въз основа на заключението на вещото лице А. Т., на основание чл.214 ал.1 изр.3 предл.1-во от ГПК се прави изменение на исковете, допуснато от съда с протоколно определение от проведено на 10.01.2023г. съдебно заседание – намаляване в размера на главния иск, предявен с исковата молба за сумата 827,32 лева, да се счита предявен за сумата от 720,73 лева и увеличаване в размера на акцесорния иск за лихви предявен с исковата молба за сумата 55,85 лева да се счита предявен за сумата от 162,36 лева. В частта за разликата в размера на главния иск производството е прекратено поради направен частичен отказ от иска.

Пълномощника на ищеца адв.Д. депозира писмени бележки. Иска се уважаване на исковете с направените изменения в размерите им. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен по смисъла на чл.80 от ГПК списък на разноските.

Ответникът, редовно призован в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител – юрисконсулт З. А., която поддържа заявеното с отговора си оспорване на предявените искове по основание и размер, не се оспорва и че ищеца е бил в служебни правоотношения с ответната Дирекция през процесния период.