Решение № 1435 от 12.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1435 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100503671 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 18.01.2024г., постановено по гр.дело № 15176/2023г. по описа на СРС, ГО, 57 състав, е уважен предявеният от А. М. В. срещу Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности” – МВР иск с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР за заплащане на сумата от 3 570, 84 лева, представляваща обезщетение за неосигурена безплатна храна за полагане на труд в качеството му на служител на МВР за периода от 15.03.2020г. до 15.09.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлена исковата претенция за разликата над сумата от 3 570, 84 лева до пълния предявен размер от 3 600 лева.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности” – МВР, в която са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е тълкувал разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и чл. 181, ал. 3 от ЗМВР и не е съобразил, че право на безплатна 1 храна имат само служителите, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда и полагащи труд през нощта. Сочи се, че ищецът е държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР с преобразувано служебно правоотношение по § 69 ЗИДЗМВР. За тези служители с оглед изричната санкция на законодателя в чл. 142, ал. 4 от ЗМВР се прилага единствено чл. 181, ал. 3 от КТ в хипотезите, ако служителяг извършва дейности със специфичен характер на труда или ако полага труд през нощта от 22, 00 часа до 06, 00 часа, каквито обстоятелства в настоящия случай не са налице. Навеждат се аргументи, че въпросът кои дейности в системата на МВР имат специфичен характер на труда е решен в действащата през процесния период Наредба за определяне на условията и реда за осигуряване на левовата равностойност на полагащата безплатна храна на служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда, и осигуряване на левовата равностойност на ободряващи напитки на служителите на МВР, полагащи труд през нощта от 22, 00 часа до 6, 00 часа /обн. ДВ, бр. 62 от 14.08.2015г., отм. ДВ, бр. 3 от 10.01.2023г./. По аналогичен начин са определени дейностите със специфичен характер и в действащата Наредба № 8121з-105 от 26.01.2023г. Ищецът обаче нито твърди, нито доказва да е извършвал дейности, попадащи сред изброените в цитираните наредби.

На следващо място са развити съображения, че първоинстанционният съд не е направил разграничение между правото на храна, респ. левовата й равностойност по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, от една страна, и от друга, правото на безплатна храна, респ. левовата й равностойност по чл. 181, ал. 3 от ЗМВР. Излагат се доводи, че считано от 01.02.2017г. посочените в § 69, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР служители са извадени от приложното поле на § 86 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР и изцяло са преминали под регулацията на ЗДСл., без възможност да се ползват от правомощията и привилегиите по ЗМВР с изключение на посочените в закона, сред които не попада правото на храна или левовата й равностойност по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Освен това счита, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал § 69, ал. 6 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР /обн. ДВ, бр. 81 от 2016г., в сила от 01.02.2017г./. Според посочената разпоредба при назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определената към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за 2 прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Въззивникът аргументира извод, че самият закон определя начина, по който се формира основната заплата на служителите по служебно правоотношение по ЗДСл. и в нея нормативно е включена левовата равностойност на храната като компонент от основната заплата, а не като отделно перо във ведомостите за заплата. Излага, че от заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че определената на ищеца заплата, считано от 01.02.2017г., е по-висока от заплатата му преди преобразуването на правоотношението и е формирана от компонентите по § 69, ал. 6, като включва и левовата равностойност на храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Ако се присъди допълнително левовата равностойност на храната, би се стигнало до второ, допълнително плащане на едно и също вземане. В жалбата се излага още, че с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ЗМВР служителите на МВР са разграничени на три категории, които имат и съответния различен статут според това дали изпълняват специфични за министерството функции. По тези съображения въззивникът счита, че е неправилно различните категории служители да имат еднакви права по отношение на заплата, право на храна или нейната левова равностойност, облекло, социално осигуряване и др.

Релевирани са подробни съображения, че направеното в чл. 142, ал. 1 от ЗМВР разграничение на категориите държавни служители на МВР обосновават извод за два специални закона – ЗМВР и ЗДСл., които намират приложение по отношение на различните категории държавни служители в рамките на системата на МВР. В този смисъл въззивникът счита, че приложното поле на специалния закон /ЗДСл./ във връзка със служебното правоотношение на категория служители в системата на МВР, изключва приложението по отношение на същото правоотношение на другия специален закон /ЗМВР/. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли в цялост.

Насрещната страна А. М. В. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения.

Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Сочи, че считано от 03.02.2017г. е 3 била назначена за държавен служител, като в определената месечна заплата не е била включена левовата равностойност на храната на основание чл. 181, ал.

1 от ЗМВР, която е била дължима за всички служители на МВР по чл. 142, ал.

1, т. 1, т. 2 т. 3 от ЗМВР. Поддържа, че левовата равностойност на храната в размер на 120 лева не влиза в брутното трудово възнаграждение, тъй като не се облага с данък и върху нея не се правят удръжки. Освен това твърди, че ответникът не е доказал възражението си, че сумата за храна е била включена в определената основна заплата на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Оспорва се и наведеното във въззивната жалба становище, че спрямо държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР единствено приложим е специалният ЗДСл. Напротив, развити са съображения, че правният статут на тези служители се урежда както от общия ЗДСл., така и от специалния ЗМВР.

С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.

Не е спорно между страните, че същите са били обвързани от валидно възникнало служебно правоотношение, по силата на което и в периода от 27.07.2017г. до 15.09.2022г. ищцата е заемала длъжността Началник отдел “Финансово-материална отчтност”. През посочения период А. В. е имала статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Не се оспорва и, че същата е престирала работна сила по процесното правоотношение през периода на исковата претенция.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно и обосновано. От същото се установява, че определената заплата на ищцата от 01.02.2017г. е в размер на 2 030 лева и е по-висока от заплатата, която е получавал през м.12.2016г. /последният пълен отработен месец преди 4 преобразуване на правоотношението му/, в която последна заплата елементите с постоянен характер са били основна заплата, допълнително възнаграждение з а прослужено време, левова равностойност на храна и възнаграждение да специфични условия на труд, при което общият размер бил 1 616, 70 лева. За времето от 01.02.2017г. до прекратяване на служебното правоотношение трудовото възнаграждение на служителя вече не е формирано като сбор от различни компоненти. Вещото лице е посочило че основната месечна заплата на А. В. в периода 01.03.2018г. - 15.09.2022г. е била по-висока от определената в съответствие с § 69 от ПЗРЗИДЗМВР, заплатена през м.02.2017г., и същата е била по-висока от тази, която лицето е имало през м.12.2016г.

Спори се между страните в производството дали служебното правоотношение между тях се регулира единствено от ЗДСл. или приложение намира и ЗМВР и в частност нормата на чл. 181, ал. 1 ЗДМВР.

Съгласно нормата на чл. 169 ЗМВР /отм./, обн. ДВ бр. 17/24.02.2006 г., в сила от 01.05.2006 г., действал към момента на възникване на трудовото правоотношение между страните, служителите на МВР са: държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. В ал. 3 на същия текст е предвидено, че статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на КТ и на ЗМВР.

Според разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР, служителите на МВР са държавни служители-полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението /т. 1/; държавни служители /т. 2/ и лица, работещи на трудово правоотношение /т. 3/. Съгласно регламентираното в чл. 142, ал. 4 ЗМВР, статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл. и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл.

186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от този закон. В чл. 1 ЗМВР е предвидено, че този закон урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на Министерството на вътрешните работи /МВР/ и статута на служителите в него.

Съгласно § 5 ПЗР от ЗМВР, обн. ДВ бр. 53/27.06.2014 г., служебните правоотношения на държавните служители в МВР не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона, като държавните служители са назначени на длъжностите, които са заемали към момента на преобразуване на правоотношенията. Съгласно ал. 2 от същата норма до 5 определяне заплатите на държавните служители по реда на чл. 177 на лицата по ал. 1 се заплащат възнагражденията, определени по досегашния ред.

В § 69, ал. 1 ПЗР в сила от 01.02.2017г., е регламентирано, че служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр. 14 от 2015г./ и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т.

1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл., считано от датата на влизане в сила на този закон.

С оглед на това служебното правоотношение на ищeца е преобразувано, като е продължил да заема същата длъжност.

Съгласно чл. 181, ал. 1 ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба, на държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло. В ал. 3 е предвидено, че на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 ЗМВР, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата им равностойност, като размерът на сумите се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.