Решение № 1875 от 29.08.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1875 гр. Бургас, 29.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър Д. Муртев при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Гражданско дело № 20212120108004 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. П., ул. Ген. В.В. № 3, представлявано от Г.Й.Т., с която се моли съда да приеме за установено, че Община Бургас, ЕИК:

*****, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, сумата от 315,75 /триста и петнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/, от която главница в размер на 242,31 BGN /двеста четиридесет и два лева и тридесет и една стотинки/ за предоставени услуги В и К за абонатен № ****, за имот в гр.

Бургас, кв. ***** за периода 20.07.2018г. до 18.12.2019г., съгласно фактури, издадени през периода 27.08.2018г. до 20.12.2019г., сумата от 73,44 BGN /седемдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/ - мораторна лихва от 26.09.2018г. до 20.09.2021г. и законна лихва от 23.09.2021г. до изплащане на вземането, които суми са предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 6608/2021 год. по описа на БРС.

В исковата молба се твърди, че Община Бургас е собственик на водоснабдяван обект с административен адрес: гр. Бургас, кв. ***** и със заведена партида в базата данни с абонатен № **** с титуляр на партидата А.М.М.а, като общината е придобила качеството на „потребител на ВиК услуги“.

Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, които правила са част от съдържанието на възникналото между страните по делото облигационното отношение, предоставянето на услугите ВиК се извършва по силата на публично известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор /Общи условия/, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и са публикувани на интернет страницата на водния оператор. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на водомера/водомерите на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство, поради което не съществува техническа възможност представител на абоната да положи подпис, каквото задължение е налице при използването на хартиен карнет. След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок са издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетеният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване, които са одобрени от КЕВР, както следва Фактури № 0037218651/27.08.2018 г. за сумата от 11.22 лева, 0037373586/25.09.2018 г. за сума от 11.22 лева, 0037523991/25.10.2018 г. за сумата от 11.22 лева, 1

0037668451/26.11.2018 г. за сумата от 11.22 лева, 0037805936/21.12.2018г. за сумата от 9.61 лева, 0037941084/25.01.2019 г, за сумата от 9.85 лева, **********/25.02.2019 г. за сумата от 10.07 лева, 0038208753/22.03.2019 г, за сумата от 16.79 лева, 0038345282/24.04.2019 г, за сумата от 16.79 лева, 0038484755/27.05.2019 г, за сумата от 16.79 лева, 0038629869/25.06.2019 г, за сумата от 16.79 лева, **********/25.07.2019 г, за сумата от 16.79 лева, 0038932737/26.08.2019 г, за сумата от 16.79 лева, 0039088892/25.09.2019 г, за сумата от 16.79 лева, 0039256122/28.10.2019 г, за сумата от 16.79 лева, 0039399994/25.11.2019 г, за сумата от 16.79 лева, 0039536767/20.12.2019 г, за сумата от 16.79 лева.

Сочи се, че ответникът е следвало да заплаща, но не е заплатил своевременно, задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ангажира писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Община Бургас, чрез юрк. Г.С., с която предявения иск се оспорва по основание.

Ответникът оспорва изнесените в исковата молба твърдения, че е страна по валидно възникнала облигационно отношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за посочения водоснабден имот, като сочи, че титуляр на партидата е А.М.М.а. В тази връзка оспорва и твърденията на ищеца, че има качеството на потребител, съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите 2 и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Излага, че доколкото в исковата молба не се сочи идентификатор на имота, то не ставало ясно и кога, как и по кой законоустановен ред общината се е присъединила като потребител.

Фактът, че ответникът не бил титуляр на горепосочената партида се потвърждавало както от изложеното в исковата молба, така и от направените справки в сайта на ВиК – Бургас, а това било лицето А. И. Навеждат се доводи, че съгласно §1 (1), т.2, буква “а” от ДР на ЗРВКУ именно той се явява потребител, тъй като бил ползвател на ВиК услугите. Същевременно от исковата молба не ставало ясно, дали ищецът е търсил от него заплащане на дължимите суми. Сочи се, че в така издадените фактури фигурира единствено А.М.М.а, а общината не е изразявала съгласие да носи солидарна отговорност с това лице, нито го е упълномощавала да я представлява пред “ВиК” Бургас. Оспорва се твърдението на ищеца, че общината е ползвала услуги по посочения в исковата молба абонатен № ****, в горепосочения имот, както и дължимостта на претендираните суми. По изложените съображения, оспорва като неоснователен и акцесорния иск за лихви. Ангажира писмени доказателства.

БРС е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.

79 и 86 от ЗЗД, като същите са допустими.

Съдът, като взе предвид изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата претенция е допустима и своевременно предявена.

Видно от представените по делото доказателства, ищцовото дружество е депозирало заявление до БРС за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК относно претендираните суми, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Заявлението е постъпило в съда на 23.09.2021г., като по него е издадена заповед за изпълнение № 2453 от 24.09.2021г.

На 15.10.2021г. е постъпило възражение от ответника по смисъла на чл.414 ГПК, с което е оспорил дължимостта на вземането.

На основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта, с оглед на което е възникнал и интересът на ищеца от образуване на настоящото производство.

По делото е представена справка-извлечение, видно от която показанията на водомер 1317/24, отчетени с мобилно устройство, с адрес на водомера: гр. Бургас, кв. *****, с потребителски номер ****, отчетени служебно, са в размер на 146 куб.м. Представени са и фактури, остойностяващи тези отчети – Фактури № 0037218651/27.08.2018 г. за сумата от 11.22 лева, 0037373586/25.09.2018 г. за сума от 11.22 лева, 0037523991/25.10.2018 г. за сумата от 11.22 лева, 0037668451/26.11.2018 г. за сумата от 11.22 лева, 0037805936/21.12.2018г. за сумата от 9.61 лева, 0037941084/25.01.2019 г, за сумата от 9.85 лева, **********/25.02.2019 г. за сумата от 10.07 лева, 0038208753/22.03.2019 г, за сумата от 16.79 лева, 0038345282/24.04.2019 г, за сумата от 16.79 лева, 0038484755/27.05.2019 г, за сумата от 16.79 лева, 0038629869/25.06.2019 г, за сумата от 16.79 2 лева, **********/25.07.2019 г, за сумата от 16.79 лева, 0038932737/26.08.2019 г, за сумата от 16.79 лева, 0039088892/25.09.2019 г, за сумата от 16.79 лева, 0039256122/28.10.2019 г, за сумата от 16.79 лева, 0039399994/25.11.2019 г, за сумата от 16.79 лева, 0039536767/20.12.2019 г, за сумата от 16.79 лева.

Представена е данъчна декларация по чл.26 от ЗМДТ, изходяща от Я.С.М., от която е видно, че лицето, в качеството си на съсобственик е декларирал придобиването на правото на собственост на имот - сграда, находяща се в гр. Бургас, кв. *****, чрез покупка от него и лицата М.Д.М., М.Я.М., П.Я.М., С.Я.М., К.Я.Б., Ф.Д.Т. и А.Я.М. като е посочил, че същите притежават по 1/18 ид.част от правото на собственост.

От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа експертиза, изготвено след оглед на имота и съответните справки, се установява, че на адрес в гр. Бургас, кв.

***** се намира ПИ с идентификатор ****.208. При посещението си на адреса, вещото лице констатирало, че има построена жилищна сграда, чийто идентификатор е ****.208.1. и която жилищна сграда е захранена с питейна вода от уличната мрежа. Посочил е, че партидата за имота е без измервателно устройство, като водомера е повреден на отчет 2388, преди началото на отчетния период.

Съдът не кредитира експертизата, в частта, в която експертът е посочил, че партидата е открита през 1999г. по настояване на общината без представяне на документи, с цел захранване с вода на настанените хора от малцинствата на общински терени, тъй като това този извод не се подкрепя от нито едно доказателство по делото, още повече, че самия експерт сочи, че документи при водния оператор не се съхраняват.

При разпита си в съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението като уточнява, че през процесния период е имало водомер, който е монтиран в шахта в поземления имот, но същият не е работил коректно като е дал само три нормални отчета. През останалото време водата е преминавала и водомерът не е отчитал, поради което е било начислено служебно количество вода. Вещото лице сочи, че при посещението си в имота е видял мъж, който нямал документи за собственост, а титуляр на партидата е А. М..

Представени са АЧОС № 3512 от 01.11.2002г., издадена от Община Бургас, от който се установява, че собственик на поземлен имот с идентификатор ****.208 е ответната Община.

Данни за това, че титуляр на правото на собственост на горепосочения имот е ответната община са вписани и в представената по делото справка от СГКК гр. Бургас.

Представена е и справка от СГКК гр. Бургас за сграда с идентификатор ****.208.1., в която като собственици са вписани Община Бургас въз основа на АЧОС № *** от ****г., както и лицата М.Д.М., М.Я.М., П.Я.М., С.Я.М., К.Я.Б., Ф.Д.Т. и А.Я.М. и Я.С.М., без посочен документ за собственост.

Представена е справка № 690241/07.06.2022г. от АВ – Бургас по персоналната партида на лицето К.Я.Б., от която е видно, че има наложени възбрани върху притежаваните от него 1/8 ид.ч. от правото на собственост върху сграда с идентификатор ****.208.1 и сграда с идентификатор ****.208.2.

По делото не е спорно, че има открита партида в програмата на ВиК ЕАД Бургас и абонатния № е **** с титуляр А.М.М.а.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следваше при условията на пълно и главно доказване да установи наличието между него и ответника на договорното правоотношение при Общи условия за доставка на ВиК услуги за периода индивидуализиран в исковата молба, както и че е изправна страна по договора, като е доставил количеството вода, посочено във фактурата, както и размера на дължимото възнаграждение.

Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (аналогична на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи), а също и според действащите общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от наредбата и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган.