Решение № 318 от 07.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Пазарджик, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева в присъствието на прокурора С. Д. П. като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20265200500419 по описа за 2026 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №88/31.03.2026г., постановено по гр.д.№962/2025г. по описа на РС- Велинград е осъдена Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. Витоша“ 2, да заплати на П. И. К., с ЕГН ********** от гр.В., ул.„П." №**, вх.*, ет.*, ап.*, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 500 евро /равностойността на

977,92лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл.270, ал.1 от НК, по ДП № ЗМ815 по описа на РУ Велинград за 2018г. и номер 1735 от 2018г. по описа на РП- Пазарджик, ТО Велинград, по което наказателното производство е прекратено с Постановление за възобновяване и прекратяване на наказателно производство от 12.10.2020г., ведно със законната лихва, за периода от 09.10.2022г. до окончателно плащане на сумата, като е отхвърлен иска за горницата над 500 евро до пълния размер на претенцията 2556,46 евро /равностойността на 5000лв./, както и дължимата законна лихва върху нея, считано от 09.10.2022г. като неоснователен.

1

Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.

„Витоша“ 2, да заплати на П. И. К., с ЕГН ********** от гр.В., ул.„П." №**, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 153,39 евро /равностойността на 300лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за заплатено адвокатско възнаграждение, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл.270, ал.1 от НК, по ДП №ЗМ815 по описа на РУ Велинград за 2018г. и номер 1735 от 2018г. по описа на РП- Пазарджик, ТО Велинград, по което наказателното производство е прекратено с Постановление за възобновяване и прекратяване на наказателно производство от 12.10.2020г., ведно със законната лихва, за периода от 09.10.2022г. до окончателно плащане на сумата, като е отхвърлен иска за горницата над 153,39 евро до пълния размер на претенцията 766,94 евро /равностойността на 1500 лв./, както и дължимата законна лихва върху нея, считано от 09.10.2022г. като неоснователен.

Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.

„Витоша“ 2, да заплати на П. И. К., с ЕГН ********** от град В., ул. „П." №**, вх.*, ет.*, ап.*, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 137,62 евро, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената част от иска.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от С. М. С., чрез пълномощника му адв.С. М., в частта в която Прокуратурата на Република България е осъдена да му заплати, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 500 евро /равностойността на 977,92лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл.270, ал.1 от НК, по ДП №ЗМ815 по описа на РУ- Велинград за 2018г. и номер 1735 от 2018г. по описа на РП- Пазарджик, ТО- Велинград, по което наказателното производство е прекратено с Постановление за възобновяване и прекратяване на наказателно производство от 12.10.2020г., ведно със законната лихва, за периода от 09.10.2022г. до окончателно плащане на сумата, като е отхвърлен иска за горницата над 500 евро до пълния размер на претенцията 2556,46 евро /равностойността на 5000 лв./, както и дължимата законна лихва върху нея, считано от 09.10.2022г. като неоснователен.

Твърди се в жалбата, че за да постанови своя съдебен акт PC- Велинград 2 безспорно е установил, че жалбоподателя е бил обвиняем по досъдебно производство № ЗМ 815 по описа на РУ Велинград за 2018г. и №1735 от 2018г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение Велинград /тогава Районна прокуратура Велинград/. След извършване на процесуално- следствени действия с Постановление за възобновяване и прекратяване на наказателното производство от 12.10.2020г., прокуратурата е прекратила воденото срещу него производство.

Счита се, че определения размер на присъденото обезщетение е силно занижен, като изобщо не е и отчетено обстоятелството, че е бил задържан на 24 часа в арестантските клетки на РУ- Велинград по ЗМВР, като репарирането на тези вреди следва да бъде именно в това производство. По отношение на твърдението, че вредите от задържането по ЗМВР следва да бъдат репарирани в това производство е налице и съдебна практика.

Визира се, че тя е обективирана в Решение по гражданско дело №1 от 2025г. PC Велинград и гласи следното: „При преценка на подлежащите на обезщетение вреди, съдът намира че следва да бъде взето предвид и задържането на ищеца за 24 часа от МВР, което видно от заповедта същото е предприето именно във връзка с данни за извършено престъпление по чл.324, ал.1 от НК. Независимо дали се касае за задържане за срок до 24 часа по чл.65 ЗМВР от полицейски орган, до такова за 72 часа по нареждане на прокурор за осигуряване на явяването на обвиняем пред съд или за наложена от съда мярка за неотклонение „задържане под стража“, при неоснователност на обвинението, причинените в резултат на незаконното задържане неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. В този смисъл е Решение №95/08.05.2011г. по гр.д.№849/2010г., ІІІг.о., ВКС. Размерът на тези вреди следва да се включва в общия размер на дължимото обезщетение, съгласно приетото в т.13 от ТР №3 на ВКС по тълк.д.№3/2004г. на ОСГК. Несъмнено е, че лишаването от свобода дори и за 24 часа нанася психическа травма на потърпевшия и следва да се обезщети.“.

Сочи се, че отделно от това, от свидетелските показания безспорно е установено, че привличането му като обвиняем по досъдебното производство се отразило неблагоприятно върху психическото му съС.ие- изпитвал е силно безпокойство и тревожност, като през цялото време е бил и силно притеснен от възможността да бъда осъден, включително с наказание лишаване от 3 свобода и значителна глоба. Това съС.ие е довело до социална изолация, отказ от професионални ангажименти, включително организиране на семинари и посещения във Велинград, както и негативно отражение върху бизнеса му.

Свидетелят изрично е посочил, че едва след прекратяване на досъдебното производство интензитетът на притесненията постепенно е намалял.

Искането е да се отмени, като неправилно обжалваното съдебно решение и се постанови ново такова, с което да се уважи ищцовата претенция и се постанови нов справедлив размер на претендираното обезщетение за преживените неимуществени вреди.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процесаПрокуратура на РБългария не е постъпил писмен отговор.

Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, в частта в която последната е осъдена да заплати на П. И. К. от В. следните суми: сумата от 500 евро /равностойността на 977,92лв./ обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за периода от 09.10.2022 г. до окончателно плащане на сумата; сумата от 153,39 евро /равностойността на 300лв./ обезщетение за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва за периода от 09.10.2022г. до окончателно плащане на сумата; сумата от 137,62 евро, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената част от иска.

Счита се, че решението в тази му осъдителна част е неправилно, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на процесуални правила и необоснованост.

Твърди се, че въпреки обективната отговорност по ЗОДОВ, в конкретния случай прокуратурата е действала законосъобразно и съобразно правомощията си, вменени й с Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт и Наказателно процесуалния кодекс.

Приема се, че вредите, които претендира П. И. К. са недоказани по основание, по размер и като пряка последица от действията на Прокуратурата на Република България.

Сочи се, че макар и да са налице обективните предпоставки, визирани в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, обвиняемият не е бил обвинен просто ей така, без да е извършил нищо. За същото деяние му е било наложено административно 4 наказание и именно на това основание е прекратено досъдебното производство.

Твърди се, че по принцип отговорността по ЗОДОВ е по своя характер деликтна. За да възникне същата е необходимо ищеца да докаже, че действително е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото срещу него незаконно обвинение (чл.4 от ЗОДОВ). В настоящият случай липсват действително претърпени вреди, доколкото изложеното от ищеца представляват по- скоро негови субективни възприятия, а не реално настъпили неимуществени и имуществени вреди, а и освен това описват едно нормално съС.ие на негативни преживявания, които всяко едно лице спрямо което се води наказателно производство би имало и които не следва да се вменяват в отговорност на прокуратурата.

Сочи се, че липсва причинна връзка между твърдяното като неоснователно наказателно преследване и настъпилите вреди. Поради това, въпреки обективната отговорност по ЗОДОВ, която в случая, не е съвсем налице се счита, че в случая Прокуратурата е действала законосъобразно и съобразно правомощията й вменени с Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт и Наказателно процесуалния кодекс и предявения срещу нея иск е изцяло неоснователен. Не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Не е доказана връзката на твърдените вреди с повдигнатото обвинение. Не са подкрепени с относими доказателства твърденията на ищеца, че в резултат на обвинението за него са настъпили негативни последици, изразяващи се в неблагоприятно отражение на обвинението върху психо- емоционалната сфера на ищеца, социална изолация и др.т.

Визира се, че недоказани са твърденията на ищеца, че по причина на обвинението, жалбоподателят е имал кошмари и се отчуждил от хората. Тези твърдения не почиват на никакви факти и доказателства, а само на едни неотносими свидетелски показания. Наказателното производство е приключило в един разумен срок. Повдигнатото обвинение не е за тежко умишлено престъпление. Спрямо обвиняемия е била взета най- леката мярка за неотклонение- подписка, която не е повлияла на обичайния му начин на живот. Дори тази мярка да налага известни ограничения, то в случая липсват доказателства тези ограничения да са повлияли по какъвто и да е начин на 5 ищеца. Не са ангажирани доказателства същия да е изразявал желание пред органите на досъдебното производство и пред съда да напуска местоживеенето си и обвинението да се явява пречка за осъществяване на тези му намерения. Спрямо него не са налагани други мерки за процесуална принуда. В конкретния случай претенцията и съответно обезщетението не са съобразени и с продължителността на осъщественото спрямо ищеца наказателно преследване, респ.периода на търпене на вредите. Ищецът е бил обвиняем за един разумен период и то само в досъдебна фаза- 8 месеца и 22 дни от привличането му като обвиняем до постановяване на постановлението за прекратяване. Делото не е внасяно в съда. Не са представени доказателства за извършвани интензивни действия по разследването с участието на ищеца, поради което следва да се приеме, че не са му причинени притеснения и неудобства, повече от обичайните, свързани с многократно призоваване и явяване пред органите на досъдебното производство и съда.

Твърди се, че с постановеното решение е нарушен чл.52 от ЗЗД, като размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишен и не отговаря на принципа на справедливостта. Присъденото обезщетение не съответства на описанието на вредите, на съдебната практика в подобни случаи/включително и тази на ЕСПЧ/, на икономическия стандарт на живот в страната през последните години, при наличие на масова безработица, липса на средства в бюджета и т.н. Спрямо ищецът не са били налагани най- тежките мерки за неотклонение, поради което процеса не е довел по същество до ограничаване на правата му, като освен това не са били прилагани други мерки за процесуална принуда.