Решение № 156 от 04.06.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Дупница, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20231510201287 по описа за 2023 година

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС № К 6572214 издаден от ОД МВР – Кюстендил на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на Л. В. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Л..........“ ..., ет.

1, ап. 1 със съдебен адрес: гр. С., ж.к. „Света Троица“, бл. 145Б, вх.А, ет. 7, ап. 10, чрез адв.

Г. Т. от АК- С. , е наложено наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/2830309.

Срещу електронния фиш в срок е постъпила жалба от Л. В. Г. , чрез пълномощника – адв. Г. Т. от АК- С. , в която се излагат възражения, че ЕФ е издаден в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение, както и че то не съответства на правното му квалифициране. Моли се за отмяна на издадения ЕФ като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е участвал и пълномощникът.

Административнонаказващият орган – ОДМВР – Кюстендил, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал. Депозирано е писмено становище от гл. юрк. Л., в което е изразено мнение за законосъобразност на електронния фиш. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че ЕФ бъде отменен. Претендира деловодни разноски.

1

Дупнишкият районен съд, след като прецени събраните по делотодоказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 22.07.2022г., в 19:18 часа, по ул. „Самоковско шосе“ (бивш граж „Хемус“), в посока гр. Кулата жалбоподателя Л. В. Г., управлявал лек автомобил „....“, с рег. № ....., със скорост на движение от 88 км/ч при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч.

Движението на жалбоподателя, с посочената скорост, било заснето и установено с АТСС ТFR-М 563. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 91 км/ч, като след приспаднат толеранс била установена стойност на скоростта на движение от 88 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 38 км/ч.

Камерата насочена в посока от гр. Самоком към ул. „Орлинска“ в гр. Дупница на осъществяващия се трафик, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. В 19:18 часа през обсега на преносимата система за контрол на скоростта, поставена в служебен автомобил рег. № СА 2353 МН преминал и горепосоченият автомобил. След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение от 91 км/ч. /след съответно приспадане от измерената скорост от 88 км/ч на допустимата грешка при измерването/.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ – Л. В. Г. . Затова и соглед разпоредбата н а чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу него бил издаден електронен фиш серия К № 6572214, издаден от ОД МВР – Кюстендил, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал. 4, вр. с ал.1, т. 4 от ЗДвП му била наложена глоба 800 лв. за повторно извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП /в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/2830309. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 08.03.2023г. Същият не подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна база данни – КАТ, разпечатка от показанията на техническото средство – клип №10602, протокол за използване на АТСС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, протокол за последваща проверка №3-2021/16.07.2022г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ, Заповед №8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи за утвърждаване образци на електронни фишове, разпечатка на ЕФ 2 серия К, №2830309, издаден от ОДМВР Перник, ведно със справка от АИС с отбелязване датата на влизането му в сила.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява основателна.

В конкретния случай съдът счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като АНО не е посочил точно коя правна норма е нарушена. Касае се за нарушение за превишена скорост, извършено в населено място, като ясно е посочено, че се касае за нарушение на чл. 182, ал.

1, т. 4 от ЗДвП, предвид измерената стойност за превишение от 31км/ч до 40 км/ч.

Доколкото обаче, е приложена разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, т.е. че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/2830309 би следвало обвинението да е точно и ясно формулирано, за да може жалбоподателя да реализира правото си на защита в пълен обем.

От друга страна нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин. По отношение административното наказване: АНО е квалифицирал и приложил административнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждаща наказване за повторно извършено нарушение по чл.182, ал.1 от ЗДвП. Както се посочи, с електронния фиш отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП за това, че при управление на МПС е превишил разрешената скорост на движение от 50 км/ч, за населено място, като се е движил с 88 км/ч. За превишаване на разрешената максимална скорост санкциите са установени в разпоредбата на чл.182 от с.з., вида и размера на които са определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване на скоростта. Санкциите са диференцирани в пет отделни алинеи с оглед обстоятелството дали превишаването на скоростта е извършено в населено място (ал.1) или извън населено място (ал.2), като са предвидени и по-тежко наказуеми състави в хипотезите на особеност на субекта на нарушението (ал.3), при повторно извършено нарушение (ал.4) и системно такова (ал.5).

В случая жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която предвижда по-тежко наказание за повторно извършено нарушение по ал.1 (в населено място), а именно глоба в двоен размер спрямо предвидения за съответното нарушение. В обстоятелствената част на електронния фиш се съдържа констатация за повторно извършване на установеното с АТСС нарушение и е посочен актът, обосноваващ този съставомерен признак от обективна страна. Следователно, описанието на нарушението дава ясна информация на нарушителя, че е наказан за повторно превишаване на разрешената скорост в населено място, тъй като вече е наказван за същото по вид нарушение с цитирания по-рано издаден и влязъл в сила електронен фиш. Съгласно §5, т.33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен 3 срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Визираният в обстоятелствената част на електронния фиш акт, обосноваващ повторността (електронен фиш Серия К, №2830309 издадено от ОДМВР Перник е приложен като писмено доказателство по делото. От приложената справка е видно, че същия ЕФ е влязъл в сила на 30.07.2022 г., тъй като е връчен на водача на 24.11.2021 г., като жалбоподателят Л. К. е наказан за същото по вид нарушение - чл.21, ал.2 от ЗДвП, предвид направеното отбелязване. В чл. 182, ал. 4 от ЗДвП законодателят е предвидил, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В електронния фиш, обаче, не е посочено кое точно нарушение е извършено повторно, за да може да се определи глобата в двоен рамер. В ЕФ не е посочено в коя от хипотезите на чл. 182, предвидени в ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 от ЗДвП попада извършеното нарушение. Доказателствената тежест в административнонаказателното производство лежи на АНО, като доказателства в посока на извършено нарушение в условията на повторност не са приложени. Констатираното процесуално нарушение е съществено, тъй като е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не знае в какво точно е обвинен, за да реализира правото си на защита в пълен обем.

На осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В конкретния случай разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от ОД на МВР Кюстендил. Жалбоподателят претендира деловодни разноски, които съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждение, ведно с направеното възражение от въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да бъдат присъдени в размер на 400.00 (четиристотин) лв. и следва да бъдат присъдени в негова полза,.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и недоказан и като такъв следва да бъде отменен.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 -ва от ЗАНН, съдът Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 6572214, издаден от ОД на МВР гр.

Кюстендил, с който на Л. В. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Л..........“ ..., ет. 1, ап.

1 със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл. 145Б, вх.А, ет. 7, ап. 10, чрез адв. Г.

Т. от АК- София , за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800.00 (осемстотин) лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА ОДМВР Кюстендил да заплати на Л. В. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Л..........“ ..., ет. 1, ап. 1 със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл. 145Б, вх.А, ет. 7, ап. 10, чрез адв. Г. Т. от АК- София сума в размер на 400.00 (четиристотин) лв., възнаграждение за един адвокат, съгласно чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал.

2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.