Решение № 7152 от 18.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7152 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20221110137417 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. Л. И. с ЕГН ********** против В. А. Х. с ЕГН **********.

Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици при равни квоти по 1/2 идеална част за всеки от тях на недвижим имот, представляващ апартамент № 66, находящ се в ***, който е предоставен за ползване на ответницата съгласно влязло в сила съдебно решение от 10.10.2011 г., постановено по гр. д. № 4787/2010 г., по описа на СРС, 87 състав, с което е одобрено постигнатото между страните споразумение и бракът между тях, сключен на 25.10.1986 г., е прекратен на основание чл. 51 СК поради развод по взаимно съгласие. Сочи, че ответницата, не е заплащала дължимите суми за доставена до имота топлинна енергия за битови нужди, поради което в полза на [фирма] са издадени два броя изпълнителни листи срещу двамата съсобственици съответно от 24.08.2017 г. за задълженията за заплащане на доставената топлинна енергия и от 24.10.2019 г. за присъдените в полза на дружеството съдебни разноски по гр. д. № 64856/2015 г., по описа на СРС, 140 състав. Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 24.08.2017 г., по гр. д. № 64856/2015 г., по описа на СРС, 140 състав, е образувано изпълнително дело № 802/2020 г. на ЧСИ С. Х. с рег. № 863 на КЧСИ, по което ищецът заплатил след получаване на покана за доброволно изпълнение търсената от него сума в размер на 1619.39 лв. на 29.06.2020 г. Посочва, че въз основа на издадения на 24.10.2019 г. изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 124/2020 г. на ЧСИ Б. Б. с рег. № 856 на КЧСИ, по което платил на 02.03.2020 г. сума в общ размер от 769.64 лв. Счита, че доколкото именно ответницата е имала качеството ползвател 1 на процесния недвижим имот, плащането от страна на ищеца на сумата от 776.05 лв., представляваща 1/2 част от стойността на доставената до жилището топлинна енергия в периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г., е довело до неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на ищеца. Твърди, че в резултат от неправомерното поведение на ответницата и незаплащането на дължимите суми към топлоснабдителното дружество в срок, е претърпял загуби в размер на сумата в общ размер от 1612.98 лв., представляваща сбор от сумата от 361.57 лв. - начислена законна лихва за периода от 26.10.2015 г. до 29.05.2020 г., сумата от 52.97 лв. - неолихвяеми вземания, сумата от 100 лв. - разноски по изпълнително дело № 802/2020 г. на ЧСИ С. Х. с рег. № 863 на КЧСИ, сумата от 328.80 лв. такси по тарифата към ЗЧСИ и сумата от 769.64 лв., заплатена по изпълнително дело № 124/2020 г. на ЧСИ Б. Б. с рег. № 856 на КЧСИ, представляваща сбор от разноски, присъдени на [фирма] по гр. д. № 27025/2016 г., по описа на СРС, 140 състав в размер на 423.03 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. и 146.76 лв. такси по тарифата на ЗЧСИ /съгласно уточнителна молба с вх. № от 12.12.2022 г./. Предвид изложеното предявява осъдителни искове за осъждане на ответницата да му заплати посочените суми. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Не оспорва, че след прекратяване на брачната връзка между страните е останала да живее в придобития по време на брака имот, като е обитавала същия заедно с родените от брака деца. Сочи, че през 2015 г. поради наличието на неплатени сметки за доставената до имота топлинна енергия, страните са осъдени от [фирма] да заплатят последните. Счита, че ищецът не е проявил необходимата процесуална активност в защита на правата си в рамките на образуваното от топлопреносното дружество съдебно производство, а предявяването на настоящите искове цели да възстанови вредите, понесени от ищеца в резултат от бездействието му. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С определение от 21.02.2024 г. съдът е отделил като признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищците са съсобственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 66, находящ се в ***, който е предоставен за ползване на ответницата съгласно влязло в сила съдебно решение от 10.10.2011 г., постановено по гр. д. № 4787/2010 г., по описа на СРС, 87 състав, с което е одобрено постигнатото между страните споразумение и бракът между тях е прекратен на основание чл. 51 СК поради развод по взаимно съгласие, че в полза на [фирма] са издадени два броя изпълнителни листи съответно от 24.08.2017 г. за задълженията за заплащане на доставената топлинна енергия и от 24.10.2019 г. за присъдените в полза на дружеството съдебни разноски по гр. д. № 64856/2015 г., по описа на СРС, 140 състав., въз основа на които са образувани изпълнително дело № 802/2020 г. на ЧСИ С. Х. с рег. № 863 на КЧСИ и изпълнително дело № 124/2020 г.

2 на ЧСИ Б. Б. с рег. № 856 на КЧСИ, както и че ищецът е платил по изпълнително дело № 802/2020 г. на ЧСИ С. Х. с рег. № 863 на КЧСИ общата сума в размер от 1619.39 лв. на 29.06.2020 г., а по изпълнително дело № 124/2020 г. на ЧСИ Б. Б. с рег. № 856 на КЧСИ сума в общ размер от 769.64 лв. на 02.03.2020 г.

По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД се предпоставя от установяването на следните обстоятелства: че с решение по гр. д. № 64856/2015 г., по описа на СРС, 140 състав е признато за установено, че ищецът дължи на [фирма] сумата от 776.05 лв., представляваща 1/2 част от стойността на доставената до жилището топлинна енергия в периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г., че ответницата е ползвала процесния имот в периода м. 04.2013 г. – м. 04.2015 г., като е използвала доставената до имота топлинна енергия в претендираните количество и стойност, че въз основа на издадения на 24.08.2017 г. изпълнителен лист по гр. д. № 64856/2015 г., по описа на СРС, 140 състав е образувано изпълнително дело № 802/2020 г. на ЧСИ С. Х. с рег. № 863 на КЧСИ, по което ищецът е заплатил сумата от 776.05 лв., наличието на обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, при липса на основание за разместването на имуществените блага, връзката помежду им, както и размера на обедняването и обогатяването.

Между страните не е налице спор, че по време на брака помежду им са придобили в условията на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху процесния апартамент, а именно апартамент № 66, находящ се в ***, което обстоятелство се установява и от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 63 от 09.07.1998 г., том XXXIV, дело № 8430 от 1998 г. на нотариус К. Б., нотариус в Софийска нотариална служба при Софийски районен съд. Видно от решение № 170/10.10.2011 г., постановено по гр. д. № 4387/2010 г. по описа на СРС, 87 състав, брачната връзка между ищеца и ответницата е прекратена поради развод по взаимно съгласие, като съдът е утвърдил постигнатото между съпрузите споразумение, в това число и по отношение на семейното жилище, представляващо апартамент № 66, находящ се в ***, което е останало в обикновена съсобственост между тях и е предоставено за ползване на съпругата – ответница в настоящото производство, като се посочва изрично, че ищецът е напуснал същото и няма претенции по отношение на него. Предвид изричното отбелязване, направено в бракоразводното решение, същото е влязло в сила на 10.10.2011 г.

Съгласно представения изпълнителен лист от 24.08.2017 г., издаден по гр. д. № 64856/2015 г., по описа на СРС, 140 състав, ищецът е осъден да заплати на третото за настоящото производство лице [фирма] 1/2 част от сумата в общ размер от 1552.09 лв., представляваща 1/2 част от стойността на доставената до процесното жилище топлинна енергия в периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г. Видно от съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 15585/09.04.2020 г. въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 802/2020 г. по описа на ЧСИ С. Х. с рег. № 863 на КЧСИ, по което от ищеца се претендира заплащане на сумата от 776.05 лв. за главница за доставена топлинна енергия. Общото задължение на ищеца по описаното изпълнително дело 3 възлиза на сума в общ размер от 1619.39 лв. От представеното по делото платежно нареждане от 29.06.2020 г. се установява, че дължимата сума по изпълнително дело № 802/2020 г. по описа на ЧСИ С. Х. с рег. № 863 на КЧСИ е изплатена изцяло от ищеца.

Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗС правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица - държавата, общините и други юридически или физически лица. Както се посочи по-горе в настоящата хипотеза не се спори, че правото на собственост върху процесния недвижим имот принадлежи общо на страните по делото в условията на обикновена дялова съсобственост при равни дялове по 1/2 идеална част за всеки от тях, считано от 10.10.2011 г. – датата на влизане в сила на решението за прекратяване на брака помежду им с развод по взаимно съгласие. Сумите за доставена топлинна енергия до съсобствения имот, които ищецът е осъден да заплати на [фирма], са начислени за периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г.

Според чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. В случая обаче тази разпоредба не следва да намери приложение, доколкото в обхвата й попадат сторени необходими разноски, както и такива за извършени подобрения на вещта. Необходими са разноските, чиято направа е нужна, за да бъде запазен общият имот от развала, за съхраняване на неговата стойност. Подобрения, от своя страна, представляват полезните разноски, които са довели фактически до увеличаване на стойността на имота. Доколкото процесните суми проявяват характеристика на разноски за текущо поддържане на съсобствения имот, с цел да се осъществи непосредственото служене с него, същите не спадат нито към необходимите разноски, нито представляват подобрения. Ето защо в отношенията между съсобствениците същите следва да останат в тежест на съсобственика, респ. съсобствениците, които лично ползват вещта.

Ответницата изрично признава с отговора на исковата молба, че след прекратяване на брака между страните е останала да живее в общото жилище. От това следва, че от 10.10.2011 г. единствено ответницата е ползвала цялата вещ, включително и в периода, в който е била начислена доставената до имота топлинна енергия, която ответниците са били осъдени да заплатят на [фирма] по гр. д. № 64856/2015 г., по описа на СРС, 140 състав. Без значение за отнесения към съда правен спор се явява твърдението на ответницата, че в жилището тя е живяла с родените от брака с ищеца деца, а впоследствие и с внучето на страните. Още повече, че още в решението за прекратяване на брака между страните съдът е посочил, че от брака няма ненавършили пълнолетие деца.

С отговора на исковата молба ответницата е направила възражение, че ищецът не е проявил необходимата процесуална активност в защита на правата си в рамките на образуваното от топлопреносното дружество съдебно производство. Процесуалното поведение на ищеца в посоченото производство подлежи на доказване от страна на въвелата възражението страна. Ответницата обаче не е представила доказателства, от които да се установява последното. Нещо повече, липсват и доказателствени искания в тази насока.

Както ищецът, така и ответницата, са били страна в образуваното срещу тях от топлопреносното предприятие производство, като страните по процесуалните 4 правоотношения с правораздаващия орган – ищец и ответник, имат единствено право, но не и задължение за активно участие в процеса.