Определение № 30453 от 21.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49741/2023
- Вид
- Определение № 30453
- Подписан
- 21.08.2026
- Състав
- МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30453 гр. София, 21.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20231110149741 по описа за 2023 година
В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ищецът е поискал от съда да допълни постановеното по делото решение № 10420 от 03.06.2025 г. в частта за разноските като присъди на тази страна разноски за общата сума от 3192 лв., които са сторени от него по делото и включват: 1.
Възнаграждение по Договор за правна помощ и съдействие от 07.07.2023г., в размер на 1000 лв. за правна помощ, съдействие и представителство във връзка с молба за обезпечение на бъдещ иск; 2. Платена държавна такса в размер на 40 (четиридесет) лв. за обезпечение на бъдещ иск; 3. Възнаграждение по Договор за правна помощ и съдействие от 07.07.2023г., в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лв. за правна помощ, съдействие и представителство пред първа инстанция във връзка с искова молба; 4. Платена държавна такса в размер на 352 лв. за депозиране на искова молба.
Ищецът счита, че предвид изхода на делото, на него следва да бъдат присъдени разноските, които е сторил и по допуснатото обезпечение, което в случая се е явяло основателно. Цитира т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС за това, че "направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.” Сочи, че към списъка с разноските е представил и доказателства за извършването им. Не е съгласен с мотивите на решението, че на ищеца следва да се присъдят единствено 1800 лв., които представляват платено адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция.
Молбата като депозирана в срок от лице с правен интерес е администрирана. Отговор под формата на писмено възражение е депозиран от ответницата А. Х., която счита искането за недопустимо и неоснователно, тъй като веднага след получаване на решението е изплатила дължимите /присъдените/ суми, ведно със законната лихва и разноски в общ размер на 10 600 лв. Сочи още, че сумата включва 8800 лв. главница и лихва считано от 05.09.2023 г. до 13.06.2025 г. - датата на плащането. Освен това, счита, че размерите на адвокатските възнаграждения на пълномощника на ищеца са завишени, при липса на доказателства за заплащане на сумите.
1
Разгледано по същество искането на ищеца И. Г. е основателно.
Със списък на разноските по чл. 80 от ГПК ищецът е поискал да му бъдат присъдени разноски за платените държавни такси по настоящото дело и по гр. д. № 44 302 по описа за 2023 г., образувано за обезпечение на бъдещ иск, който в последствие е предявен по настоящото дело. Искането е било уважено като с определение № 27763/08.08.2023 г. исканото обезпечение е допуснато. Платена е била дължимата държавна такса от 40 лв., а по настоящото дело е платена държавна такса от 352 лв. Представени са договори за правна защита и съдействие, и платежни документи, от които се установи, че са уговорени и платени адвокатски възнаграждения на пълномощника на ищеца в размер на 1000 лв. за обезпечителното производство и 1800 лв. по настоящото дело. По силата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за защита в производствата по обезпечение на бъдещ иск, възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми, т. е. към датата на сключване на договорите за правна помощ и съдействие - 300 лв. за суми в размер до 1000 лв. и за горницата над нея по 7 %. За възнаграждението по исковото производство следва да се приложи чл. 7, ал. 2, т. 2 от посочената Наредба, действащата редакция към 2023 г., което означава, че с оглед на броя на предявените искове и общия им размер от 8800 лв., уговорените за пълномощника на ищеца и изплатени договорни възнаграждения не са прекомерни.
Воден от горното и на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА по реда на чл. 248 от ГПК решение № 10420 от 03.06.2025 г. в частта за разноските като
ОСЪЖДА А. П. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес в ************************ да плати на И. П. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***********************, сторените от него разноски по настоящото дело и по гр. д. № 44 302 по описа за 2023 г. на СРС, образувано за обезпечение на бъдещ иск, в общ размер на 1632, 04 евро /3192 лв./, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2