Решение № 18887 от 21.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18887 гр. София, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20231110146129 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. П. С. срещу „***“ чуждестранно търговско дружество /АД/, извършващо дейност в Република България чрез „***. – клон България“, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 357, ал.1, вр. чл. 128, т .2 КТ, чл. 215, ал. 1, чл. 177 и чл. 264 КТ и чл.

86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:

1. сумата от 17 755,26 лв., представляваща сбора от неплатени от ответника т.нар.

„секторни плащания“, дължими за периода 01.07.2020 г. до 31.10.2020 г. и за периода от 21.04/2021 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.08.2023 г. до окончателното плащане; както и сумата от 2293,07 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 10.08.2020 г. до 10.08.2023 г.;

2. сумата от 36788,94 лв. (след допуснато в о.с.з. на 25.06.2024 г. изменение на иска чрез увеличение на размера му), представляваща сбора от неизплатени командировъчни пари по смисъла на Раздел IV от Наредба за служебните командировки и специализациите в чужбина, дължими за периода 01.07.2020 г. до 31.10.2020 г. и от 21.04.2021 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.08.2023 г. до окончателното плащане;

3. сумата от 3770,31 лв., представляваща сбор от неплатени възнаграждения по чл. 177 КТ, дължими за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск през посочени месеци в периода 01.10.2021 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.08.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 550,93 лв. (след допуснато в о.с.з. на 25.06.2024 г. изменение на иска чрез увеличение на размера му) – мораторна лихва върху главницата за периода от 10.11.2021 г. до 10.08.2023 г.;

4. сумата от 908,37 лв., представляваща неплатено възнаграждение за работа на официални празници в периода 01.05.2021 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната 1 лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.08.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата 102,67 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 10.06.2021 г. до 10.08.2023 г.; както и иск с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1 и 2 КТ за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 5б от трудовия договор от 02.04.2019 г., чл. 5б от трудовия договор от 23.11.2020 г. и допълнителните споразумения към тях, съгласно която възнаграждението за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се счита включено в размера на основната брутна заплата и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори.

Ищцата Д. П. С. твърди, че на 02.05.2019 г. е сключила с ответника „***“ – чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, извършващо стопанска дейност в РБ чрез клон, вписан в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, трудов договор на основание чл. 68, ал. 4 вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, по силата на който е назначена на длъжността „***“. Посочва, че трудовият договор от 02.05.2019 г. е сключен за срок от 18 месеца, който започва да тече от 06.05.2019 г.

Поддържа, че била уговорена брутна заплата в размер на 10685 лв., платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от действително отработените месеци, като същата включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, в т. ч. основна заплата, брутна фиксирана сума за допълнителна работа, брутна фиксирана работа за часовете, в които служителят е в режим на готовност или е бил извикан на работа по време на такъв режим, брутна фиксирана сума за работа на следобедни или нощни смени, както и брутна фиксирана сума за прослужено време. Сочи, че е налице уговорка и за секторно плащане от работодателя за всеки приключен сектор, като сумите за първите 2 сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата и ответникът няма да бъде длъжен да прави отделни плащания и за тях. Допълва, че между страните е налице и уговорка за плащане на допълнителни командировъчни пари. Пояснява, че сключеният между страните договор е изменен с анекс от 01.01.2020 г. Твърди, че на 23.11.2020 г. страните са сключили нов трудов договор със срок 18 месеца, по силата на който е заемала длъжността „стюард/стюардеса“, като същият е прекратен на 01.07.2023 г. на основание чл.

325, ал. 1, т. 1 КТ. Поддържа, че работодателят не е изпълнил задължението си за плащане на уговорените възнаграждения. Твърди, че клаузата на чл. 5а от трудовия договор, съгласно която възнаграждението за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се счита включено в размера на основната брутна заплата и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори, е недействителна поради противоречието й със законна, а в условията на евентуалност - поради заобикалянето му, и в частност на разпоредбите на чл.

242 КТ и чл. 247 КТ, вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от дружеството принципал „***.“, с който твърди, че исковете са недопустими, тъй като са предявени срещу ненадлежна страна – „***“, които не е работодател на ищцата, и че неин работодател е клонът, а при условията на евентуалност - че са неоснователни.Твърди, че всички дължими суми към ищцата били изцяло заплатени. По отношение на претендираните „секторните плащания“ твърди, че са налице неправилни изчисления, тъй като същите били дължими след втория сектор за деня, а ищцовата страна включвала всички прелетени сектори.

Оспорва и претенцията за командировъчни плащания, като поддържа, че размерът, записан в Приложение ЗА от НСКСЧ, е приложим само за екипажите на въздухоплавателни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Република България, каквито неговите не са. Командировъчните плащания се определяли със заповед на работодателя, без в трудовия договор и анексите към него да има препращания към Приложение ЗА от НСКСЧ.

Поддържа, че работодателят имал право да определя командировъчните плащания, вкл. и в размер, по - малък от 55 евро/ден, като в тази връзка се позовава и на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ.

2

Оспорва и претенцията по чл. 177 КТ, както и тази за заплащане на възнаграждение за работа през дните на официални празници. Оспорва твърденията за недействителност на оспорените от ищеца клаузи от договорите, като посочва, че същите са законосъобразни и са резултат от постигнато съгласие между страните „секторните плащания“ се дължат след втория прелетян сектор за деня. Релевира възражение за изрекла погасителна давност.

Отправено е искане производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, предявено срещу ненадлежен ответник, а при условията на евентуалност – исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че за периода от 02.05.2019 г. до 01.07.2023 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „***“, а в последствие „***“. Съгласно чл. 5а от трудовия договор от 02.05.2019 г. работодателят се е задължил да заплаща на ищцата брутна годишна заплата в размер на 10685 лв., платима на 12 равни месечни вноски в зависимост от броя на действително отработените месеци, която сума включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, включително брутна фиксирана сума за допълнителна работа, извънреден труд и работа по време на празници, брутна фиксирана сума за часовете, в които служителят е бил в режим на готовност, брутна фиксирана сума за следобедни и нощни смени, брутна фиксирана сума за прослужено време. Страните са уговорили и че след всеки планиран и приключен сектор работодателят ще заплаща на служителя така нареченото „секторно плащане“, като първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя и работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори. Размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите приключени от служителя в един ден, в допълнение към първите два сектора, ще бъде в размер на 20,54 лв. бруто, която сума ще бъде заплащана всеки месец от работодателя допълнително (чл. 5б). Уговорено е също така, че служителят има право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, допълнително установени в изрична заповед от работодателя.

С анекси от 01.01.2020 г. и 01.04.2020 г. страните постигнали съгласие за увеличаване на размера на дължимото на ищцата трудово възнаграждение на 12 234 лв. и за увеличаване на размерите на компонентите на същото.

На 23.11.2020 г. между страните бил сключен нов трудов договор на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, по силата на който ищцата е назначена на длъжност „***“, при уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 12288 лв., включващо горепосочените компоненти, а размерът на секторното плащане бил увеличен на 24,45 лв. (чл. 5б).

Не е спорно, че трудовото правоотношение с ищцата било прекратено, считано от 01.07.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

Съгласно приетото по делото „обяснение на заплатите – ***“ на ответника на членовете на екипажа се заплащат „дневни пари“ за прелетени първи два сектора, на стойност за исковия период от 40,09 евро, което се потвърждава от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и от разпита на вещото лице, както и комисиона, представляваща възнаграждение за продажби на борда според политиките на компанията в размер, определян по скала в процент от размера на реализираните продажби средно на пътник. Това възнаграждение се заплаща за предходния месец.

Като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото в проведеното на 12.03.2024 г. съдебно заседание са отделени следните обстоятелства: че 3 ищцата през процесния период е изпълнявала международни полети, както и че е летяла на борда на въздухоплавателно средство под чужди регистрационни знаци.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено въз основа на приложените по делото писмени доказателства /включително фишове, справки, графици/ и извършена проверка в счетоводството на ответника, което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено.

Съгласно заключението през процесния период на ищцата са начислявани трудови възнаграждения, като след направени удръжки за осигуровки, нетните възнаграждения са изплащани по ведомост. Като част от трудовите възнаграждения, са начислени секторни плащания. От експертизата се установява, че за периода от 01.07.2020 г. до 31.10.2020 г. и от 21.04.2021 г. до 30.06.2023 г. ищцата Д. С. е прелетяла общо 815 сектора, като само за 131 от тях работодателят е заплатил възнаграждение в общ размер 3597,80 лв., като посочените 131 сектора, за които е заплатена сумата, представляват 3-ти, 4-ти и т. н. прелетян сектор, докато останалите 684 сектора, представляват прелетените 2 сектора дневно за всеки отработен ден, за които е уговорено, че плащането ще бъде калкулирано към заплатата. В случай, че същите се заплащат отделно, дължимата сума за трудово възнаграждение би била по-голяма с 17718,46 лв., които не са платени от работодателя. Брутният размер на секторните плащания за 815 прелетени сектори възлиза на 10341,50 лв., като същите са изцяло изплатени от работодателя на ищцата. Дължимите на ищцата командировъчни пари съгласно на НСКСЧ /по 55 евро на ден/ възлизали на 36788,94 лв., като разликата между претендираните командировъчни пари и платените на ищцата е в размер на 18570,63 лв. Съгласно констатациите на вещото лице ответникът е заплатил на ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 51 дни в размер на 2562,20 лв. Ако възнаграждението по чл. 177 КТ се изчисли като към брутната заплата се прибавят секторните плащания, вкл. за 1-ви и 2ри сектор, то възнаграждението възлиза на 6322,92 лв., при което разликата за доплащане е 3761,72 лв. Ако към базата се включи и секторния бонус единствено за 3-ти, 4-ти и сл. сектор, обезщетението възлиза на 3558,02 лв., и неплатената част от него е в размер на 995,82 лв. Според заключението размерът на законната лихва върху неизплатеното възнаграждение по чл. 177 от КТ за всяка една главница изчислена, през периода от 10.11.2021 г. до 10.08.2023 г. възлиза на сумата от 550,93 лв. Дължимото възнаграждение за работа на ищцата на официални празници през процесния период е в размер на 1073,44 лв., а обезщетението за забава в размер на законната лихва върху същото за периода от 01.05.2021 г. до 31.05.2023 г. – 128,01 лв.