Решение № 536 от 08.07.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. Сливен, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20222230100052 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 415, ал. 1 във вр. чл.

422, ал. 1 и сл. от ГПК във вр. чл. 417 ГПК за установяване съществуване на вземане, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, връчена на длъжника, който в предоставения му срок е депозирал възражение.

С исковата си молба ищцовото дружество "Ти Би Ай Банк" ЕАД, предявявайки искови претенции срещу ответника твърди, че последният дължи на ищцовото дружество главница в размер на 16038,64 лева, представляваща неизплатено парично задължение по предоставен банков кредит по Договор за потребителски кредит № 7001206999/12.05.2020 година, ведно със законна лихва от 16.07.2021 година до изплащане на вземането, договорна (възнаградителна) лихва от 15.01.2021 година до 28.05.2021 година в размер на 3 349,52 лева, обезщетение за забава от 15.01.2021 година до 30.06.2021 година в размер на 260,33 лева въз основа, на което има издадена заповед № 1290/21.07.2021 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 21.07.2021 година по ЧГД № 3113 по описа на СлРС за 2021 година.

На 12.05.2020 година „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е сключило Договор за потребителски кредит № 7001206999 с ответника ИВ. Ж. М.. На основание сключения договор ищцовото дружество е предоставило сума в размер на 16540,45 лева. В чл. 7, ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит, като към него не са сключвани застраховки и не са начислявани допълнителни такси. Сумата в размер на 16 540.45 лева била преведена за погасяване (рефинасиране) на предходно негово задължение по договор № 7001180648 по 1 релевирано от длъжника искане в приложено заявление за рефинансиране на задължение (Приложение 7). Съгласно чл.7, ал.2 от Договора, останалата част от средствата по кредита се превеждали от Кредитора по банкова сметка на Потребителя. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлизало в размер на 37 572.02 лева, която сума била разсрочена на 48 погасителни месечни вноски - 47 вноски в размер на 782.75 лева, ведно с последна изравнителна в размер на 782.77 лева. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент в размер на 48.22 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.

Твърди се, че длъжникът преустановил предвидените в Договора плащания, съответно е пропуснал да погаси три последователни месечни вноски, съгласно описания в него погасителен план, а именно вноски с падежи 15.01.2021 година, 15.02.2021 година, 15.03.2021 година. Предвид гореизложеното и съгласно чл. 16, т.2 от Договора, възникнали предвидените предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението.

В Договора била уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал. 2 от Договор за потребителски кредит). Въпреки това бил направен опит да бъде уведомен ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит сочили за съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора. Това се явявало постоянния и настоящ адрес на ответника. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведомят за това в писмен вид. Доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмото. Ищцовото дружество разполагало с писмен документ, според който уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано до адреса на кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен и настоящ.

Видно от приложената обратна разписка за доставка на пратка (Приложение 5), длъжникът е търсен на посочения в договора за потребителски кредит адрес, където на 28.05.2021 година лично е получил волеизявлението на кредитора.

Твърди се, че кредитодателят е предприел всички възможни действия и е уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. В конкретния случай предсрочната изискуемост е настъпила на 28.05.2021 година, поради неплащането на три поредни месечни вноски: 15.01.2021 година, 15.02.2021 година, 15.03.2021 година. След тази конкретна дата длъжникът е загубил възможността да погасява месечно и цялото вземане на кредитора от 16 038.64 лв. - главница и 3 349.52 лв.- договорна лихва е станало незабавно и предсрочно изискуемо.

От съда се иска да постанови решение, с което бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 19648,49 лв., от който неизплатена главница в размер на 16038,64 лева, представляваща неизплатено парично 2 задължение по предоставен банков кредит по Договор за потребителски кредит № 7001206999/12.05.2020 година, ведно със законна лихва от 16.07.2021 година до изплащане на вземането, договорна (възнаградителна) лихва от 15.01.2021година до 28.05.2021 година в размер на 3 349,52 лева, обезщетение за забава от 15.01.2021 година до 30.06.2021 година в размер на 260,33 лева.

Претендират се разноски, както в заповедното производство, така и в исковото производство.

В законоустановения срок от ответника е депозиран отговор, с който се излага, че предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан.

Твърди се, че между ответникът и ищцовото дружество са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Излага се още, че договорът за потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.10 ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК- за посочване на методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК.

Така, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/. Съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо /в материалноправен смисъл /.

Излага се, че в конкретния случай, не са представени и подписани от кредитополучателя общи условия към договор за потребителски кредит. В процесния договор за кредит било посочено, в чл.9.1 от него е, че годишния лихвен процент е 48,22 %.

3

В чл. 10 от същия е посочен и ГПР и 49,5 %.

Съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсвали. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо /в материалноправен смисъл /. Тези съставни елементи остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.

Кредитното правоотношение между страните се явява недействително и на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.

Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. Договорът съдържа нищожни клаузи, определящи годишен лихвен процент и годишния процент на разходите, тъй като надвишават трикратния размер на законната годишна лихва на БНБ.

Тези елементи са елемент на задължителни договорни реквизити, което влече нищожност на договора като цяло.

В отговора на исковата молба се излага, че е налице трайноустановена практика на Върховен касационен съд на Република България, която посочва добросъвестния и съответстващия на добрите нрави /като ограничение на свободата на волята/ предел на волята на страните за заплащане лихва, а именно: три пъти размера на законната лихва.

Липсата на добросъвестност при определяне клаузите на процесния договор от страна на ищцовото дружество, води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, тъй като определената надбавка от 49 пункта над договорения лихвен процент е необосновано висока, поради което клаузите на чл.9.1 и на чл.10 са неравноправни и като такава са нищожни съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП.

От съда се иска да постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените от ищцовото дружество положителни установителни искове като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от пълномощник, но по делото е постъпило становище, с което се поддържат исковите претенции и се моли за уважаването им. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

4

Ответникът в съдебно заседание не явява, но се представлява от пълномощник, който моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни, по съображенията подробно развити в отговора на исковата молба и представената по делото писмена защита.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 12.05.2020 година между "Ти Би Ай Банк" ЕАД и ИВ. Ж. М. е сключен Договор за потребителски кредит № 7001206999. Изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 от Закона за потребителския кредит са изпълнени, чрез отразяване в Договора на общия размер на кредита и условията за усвояването му.

В чл. 7, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 7001206999 е определен общ размер на потребителския кредит от 16540,45 лева.

Сумата в размер на 16 540.45 лева е преведена за рефинасиране на предходно задължение по договор за потребителски кредит № 7001180648/26.03.2020 година въз основа на заявление за рефинансиране на задължение, подадено от ИВ. Ж. М. на 12.05.2020 година.