Определение № 3416 от 16.12.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3416 гр. София, 16.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия В.а

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20248002900698 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищците К. С. Р., П. В. Р. и ответника „Застрахователна компания „Лев инс“ АД срещу решение № 228 от 27.11.2023 г. по гр.д. № 355/2023 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

Касаторите ищци - К. С. Р. и П. В. Р., обжалват въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение исковете им са отхвърлени за горницата над присъдените 180 000 лева до претендираните 200 000 лева - обезщетения за търпени неимуществени вреди от смъртта на техния син Виктор П.ов В., настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие на 02.07.2022 г. около 14.45 часа в село Стефан Стамболово, на път III-504, и съответно са присъдени разноски по делото.

Поддържат, че въззивното решение в обжалваната от тях част е необосновано, тъй като правните изводи на съда за намаляване на определените от първоинстанционния съд обезщетения не съответстват на фактическите констатации за изключително близки отношения между ищците и починалия техен единствен син. Сочат, че въззивният съд е нарушил установения принцип на справедливост при определяне на дължимото на ищците обезщетение и не е съобразил утвърдените с практиката критерии и конкретните обективно съществуващи обстоятелства по делото. Изтъкват, че липсва задълбочен анализ на доказателствата по делото, посочени са само формално и не са отчетени при определяне на справедливото обезщетение.

Излагат, че присъдените от въззивния съд обезщетения не са съобразени с установените от събраните по делото гласни доказателства реални вреди за 1 ищците, със застрахователните лимити към датата на настъпване на застрахователното събитие и с определяните от съдилищата размери на обезщетения в сходни случаи. По тези доводи молят въззивното решение да бъде отменено в обжалваната от тях част и исковете да бъдат уважени за пълния претендиран размер от 200 000 лв. за всеки. Претендират разноски.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК молят да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочат като значими за предмета на делото:

1. Несъответствието на фактическите изводи на съда на изведените правни изводи за предпоставки за намаляване на обезщетенията и на установените по делото доказателства и факти представлява ли нарушение на съществени процесуални правила? Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи- в съответствие на изрично сочени доказателства, с приложение на относимата и приложима правна норма, въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата?

2. Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото и е направено в противоречие на константната съдебна практика, а освен това е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото?

3. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.

52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят, и как се оценят и съобразяват при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?

4. Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищците и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?

5. Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС 4/68 г.?

6. Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално позоваване на част от задължителните критерии, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост?

7. За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от 2 обстоятелствата спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите?

8. Критериите на чл. 52 ЗЗД и икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП обосновават ли завишени размери на определените от първоинстанционния съд обезщетения от по 200 000 лв. и намаляването им до 180 000 лв., за да са съобразени тези критерии?

9. С оглед правилно решаване на въпроса кои са критериите за правилно приложение на принципа на справедливост при намаляването на обезщетението, позовал ли се е съдът на неотносими критерии и обстоятелства, предвид задължителната съдебна практика, за фактите и обстоятелствата, имащи значение за правилно приложение принципа на справедливост - ППВС 4/68 г., и позоваване на съда в случая на обстоятелството: „ критериите на чл. 52 ЗЗД и икономическата конюнктура към датата на ПТП“ и преценените като ,,отрицателни факти“?!- пълнолетие, работа и създаване на семейство, при доказан факт на постоянно съвместно живеене с родителите и непрекъсната връзка, налице ли е мотивиране и излагане на относими съображения относно правилно приложение на принципа на справедливост и предпоставки за намаляване на обезщетенията?

10. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да се търси „известно компенсиране на загубеното“, както е направено в обжалваното решение?

11. Кои са критериите за определяне съдържанието на връзката между починалия и ищците по делото и необходимо ли е да се обсъди степента на родство и факта, че ищците са загубили дете в една изключително млада възраст; успешна, можеща, амбициозна личност с изградени семейни традиции и привързаност и тази загуба има тежко отражение за психиката на ищците пожизнено?

12. Длъжен ли е съдът да посочи какви са предпоставките, въз основа на които приема за неоснователни исковете до предявения размер, при обичайна съдебна практика за компенсиране на тези вреди в по-висок от предявения размер и пълнолетието и създаването на семейство при запазване връзката и съвместното живеене с родителите, обосновават ли присъждане на по-ниски от обичайните обезщетения?

13. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2022 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива присъждани за събития години преди това?

14. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия?

15. Общественото разбиране за справедливост през последните 3-4 години и конкретно през 2022 г. предпоставя ли присъждане на значително по3 ниски обезщетения от присъжданите преди?

16. Нарушен ли е принципът на справедливост при определяне на обезщетения в много по-нисък размер / в случая 40-50% по -нисък/ от определени такива за напълно аналогични случаи, но при лимит 10 пъти по нисък от процесния, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия, освен ако към средата на 2022 г. няма някакви специфични изисквания и има ли такива?

17. Ако два съдебни състава имат абсолютно различни критерии за справедливост, трябва ли второинстанционният съд да изложи мотиви кои факти и обстоятелства са обосновали огромното различие и предпоставят намаление на обезщетението и трябва ли тези факти да са от кръга на задължителните и вярно ценени за правилно определяне размера на обезщетението и да са отрицателни- доказващи предпоставки за определяне на по-ниско такова?

18. За дължимото от въззивната инстанция мотивиране и излагане на съображения при отхвърляне на иска за обезщетяване на неимуществените вреди в обжалвания - чл. 269, изречение второ ГПК, размер и за необходимост за преценка съответствието на решението на САС със задължителната за него практика по т. 1 на чл. 280 ГПК - т.19 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.

19. Възпроизвеждането на релевантните факти и обстоятелства и посочването на размера на обезщетението, дължимо от застрахователя или от другите субекти, дължащи плащане по КЗ, изчерпва ли задължението за излагане на мотиви, или е необходимо да се обосноват и изложат и съображенията, формирали вътрешното убеждение за неоснователност на претенцията и за отхвърляне на иска за обезщетяването на неимуществените вреди, защото изводът за размера им е винаги резултат на конкретна преценка на специфични явления и различни данни във всеки отделен случай са релевантни за определянето му?

20. Ако намаляването на обезщетението се обосновава с неотносими и неверни обстоятелства, предвид задължителната съдебна практика за фактите и обстоятелството, имащи значение за правилно приложение принципа на справедливост - ППВС 4/68 г., (в случая обстоятелството, че чл. 52 и икономическата конюнктура в страната изискват намаляване на обезщетенията; ценене като отрицателни предпоставки на пълнолетието и създаване на семейство и невярното сочене, че починалият е живял в чужбина при категорични доказателства, че е живял в едно домакинство, съвместно с родителите си) налице ли е мотивиране и излагане на относими и верни съображения относно правилно приложение на принципа на справедливост?

Излагат, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС, с което обосновават искането си за допускане на решението до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Изтъкват, че решението е очевидно неправилно в обжалваната от тях част.

Касаторът ответник, „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, обжалва 4 въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 239/22.05.2023 г. по гр. д. № 755/2022 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, в частта, с която е осъден да заплати на всеки от ищците К. С. Р. и П. В. Р. разликите над сумите 135 000 лева до присъдените 180 000 лева, или сумите от по 45 000 лв. - обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син Виктор П.ов В., настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие на 02.07.2022 г. около 14.45 часа в село Стефан Стамболово, на път III-504, километър 17120 между товарен автомобил „МАН М07“, с рег. № ВТ 8962 КР, управляван от И. К. Т., и мотоциклет „Хонда“, модел „ЦБР 600 Р“, с рег. № ВТ 1601 К, управляван от Виктор П.ов В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2022 г. до окончателното плащане на задължението, и съответно са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Сочи, че въззивният съд неправилно е приложил принципа за справедливост, въведен с нормата на чл. 52 ЗЗД, и е определил завишен размер на обезщетението за търпените от ищците неимуществени вреди. Оспорва като необосновани и противни на закона изводите на въззивния съд, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Излага, че поведението на пострадалия мотоциклетист е било неправомерно – движел се е с превишена скорост, поради което излизайки от завой не е могъл да възприеме навреме завиващия наляво товарен автомобил и спре, а вместо това се е ударил с висока скорост в него, от което е настъпила смъртта му. Поддържа, че при доказаното нарушение на правилата за движение, установени в ЗДвП, от пострадалия мотоциклетист и доказаната връзка между поведението му и настъпилото ПТП въззивният съд е следвало да отчете над ¼ принос на същия и с този размер да намали определените обезщетения за двамата ищци – негови родители. Сочи, че съпричиняването се установява от събраните по делото доказателства, които само формално са обсъдени от въззивния съд. По тези доводи моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част и постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени за разликите над 135 000 лв. до присъдените 180 000 лв., или всеки за сумата 45 000 лв.