Решение № 16 от 10.02.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. С., 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20241800900123 по описа за 2024 година

Исковата молба първоначално е предявена пред Софийски градски съд с вх. №8312 от 30.01.2023г., въз основа на която е образувано т.д. №205/2023г. по описа на СГС, последното с определение №1132 от 04.04.2023г. е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски окръжен съд.

Ищецът „Б.“ ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. 1000, р-н Възраждане, ***, ет.1, чрез пълномощника адв. В. М.- САК, със съдебен адрес: гр.С., ***, ет.1, ап.3, е предявил положителен установителен иск срещу „Т.“ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.

„Мано Филипов“ №8 представлявано от управителя А.Ф. за признаване за установено, че „Б.“ ЕООД е носител на правото на вземане по Изпълнителен лист №310 от 16.12.2022г. издаден от Апелативен съд-П., 1-ви търговски състав, на основание чл.404 вр. с чл.401, т.1 предл. 6, вр. с чл.51, ал.1 и чл.41, ал.1 и ал. 2 ЗМТА по в.ч.т.д.№20225001000742/2022г. по описа на същия съд, произтичащо от сключен между „Б.“ ЕООД и „Т.“ ООД договор за цесия от 19.06.2023г.

В исковата си молба ищецът „Б.“ ЕООД излага следното:

„Б.“ ЕООД твърди, че на 19.06.2023г. между страните бил сключен договор за цесия, по силата на който „Т.“ ООД в качеството си на цедент прехвърлило изцяло на „Б.“ ЕООД цялото си вземане по Изпълнителен лист №310 от 16.12.2022г. издаден от Апелативен съдП., 1-ви търговски състав, на основание чл.404 вр. с чл.401, т.1 предл. 6, вр. с чл.51, ал.1 и чл.41, ал.1 и ал. 2 ЗМТА по в.ч.т.д.№20225001000742/2022г. по описа на АС – П., за сумата в размер на 1 500 000 лв. (един милион и петстотин хиляди лева), дължима въз основа на 1 договор за предоставяне на консултантски услуги, сключен на 08.07.2022г. в гр.С., ведно със законната лихва, считано от датата на образуване на арбитражното дело - 12.08.2022г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 30 500 лв. (тридесет хиляди и петстотин лева), представляваща сторените деловодни разноски по арбитражно дело № ВАД22007 от 2022г.

Изпълнителният лист бил издаден срещу длъжника В. У. ПО

АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ- П., БУЛСТАТ ., със седалище и адрес на управление: гр.П., бул.“Дунав“ №78 и солидарно отговорния съдлъжник „И.“ ООД, гр. П., с ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр.П., бул.“Дунав“ №78 и въз основа на него било образувано изп.д.№20229070400398 по описа на ЧСИ Иво Кралев, с рег.№907, район на действие ОС-П., с взискател ответника „Т.“ ООД.

Ищецът „Б.“ ЕООД твърди, че с молба с вх. №4036/30.06.2023г., на основание чл.429, ал.1 от ГПК, „Б.“ ЕООД предявило искане за конституирането му като взискател по изп.д.

№20229070400398 по описа на ЧСИ Иво Кралев, с рег.№907 на мястото на досегашния такъв „Т.“ ООД въз основа на Договор за цесия от 19.06.2023г., с който цедента „Т.“ ООД е прехвърлил на цесионера „Б.“ ЕООД цялото си вземане по изпълнителен лист №310 от 16.12.2022г. издаден от Апелативен съд-П., 1-ви търговски състав, както и всички свои права и вземания по изпълнителното дело, ведно с всички лихви, такси и разноски.

Ищецът „Б.“ ЕООД излага още, че длъжниците В. У. ПО

АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ-П., БУЛСТАТ ., със седалище и адрес на управление: гр. П., *** и солидарно отговорния съдлъжник „И.“ ООД, гр.П., с ЕИК., на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, били уведомени за извършеното прехвърляне на вземането по изпълнителното дело от цесионера „Б.“ ЕООД с цесионни уведомления, получени от тях на 03.07.2023г.

„Б.“ ЕООД твърди, че към момента на сключване на процесния договор за цесия ответникът „Т. ООД е имало друг управител, а настоящият управител с декларация вх.

№4141 от 05.07.2023г. се противопоставил на молбата на „Б.“ ЕООД за конституирането му като взискател по делото. Твърдял, че не е потвърждавал цесията, с каквото и да е волеизявление от негова страна.

С Постановление от 12.07.2023г. на ЧСИ Иво Кралев било отказано конституиране на цесионера - „Б.“ ЕООД, като взискател по изп. дело №398/2022г. на мястото на взискателя посочен в изп. лист — „Т.“ ООД, ЕИК ., което било обжалвано от ищеца пред Окръжен съдП., който с решение от 12.12.2023г. по в.гр.д.№2163/23г. на ПОС, IX състав, оставил жалбата на „Б.“ ЕООД без уважение, а в мотивите си приел, че спорът относно истинността и автентичността на писмения документ, с който по силата на изричната разпоредба на чл.429 ГПК, може да бъде установено настъпило правоприемство в изпълнителното производство, не може да бъде разрешаван от съдебния изпълнител, нито от съда в производството по обжалване на постановлението от 12.07.2023г. на ЧСИ Иво Кралев, тъй като законът не предвиждал компетентност на съдебния изпълнител да проверява материално-правните предпоставки за допустимост на изпълнителния процес, както и да се произнася по 2 отношение истинността на представените пред него писмени доказателства, респективно действителността на договора за цесия, който спор можел да бъде разрешен единствено от съда.

Ищецът „Б.“ ЕООД твърди, че с разпореждане от 14.07.2023г. по изп.д.№398/2022г. на ЧСИ Иво Кралев, на основание чл.433, ал.2 от ГПК било приключено изпълнителното производство и разпоредени за плащане събраните по изпълнителното дело суми на „Т.“ ООД или на неговия правоприемник. Със същото ЧСИ разпоредил да не се издава платежно нареждане на посочения взискател /или негов правоприемник/ до второ нареждане, като в мотивите си приел, че претенциите на кредиторите за фактическо получаване на събраната сума взаимно се обезсилват, до решаването на въпроса - кое лице е надлежния взискател по делото, било то по реда на жалбата против отказа на съдебния изпълнител, било то по реда на иска за установяване принадлежността на вземането.

„Б.“ ЕООД твърди, че с посочения договор за цесия от 16.06.2023г. било прехвърлено друго вземане от „И.“ ООД, възникнало въз основа на изпълнителен лист №4 от 09.01.2023г. издаден по ч.т.д.№20225300900712/2022г. по описа на Окръжен съд-П., въз основа на който било образувано изп.д.№20239240400293 по описа на ЧСИ Галин Костов, с рег.№924, район на действие СГС. С разпореждане от 01.08.2023г. на ЧСИ бил постановен отказ „Б.“ ЕООД да бъде конституирана на мястото на досегашния взискател по изп.дело по силата на настъпилото частно правоприемство. Същото било обжалвано от ищеца и с решение №5901 от 17.11.2023г. на СГС по в.гр.д.№11677/2023г., съдът приел, че прехвърлянето на вземането по изпълнителното делото е породило правен ефект и е настъпило частното правоприемство в изпълнителното производство, по силата на което взискател следва да се счита „Б.“ ЕООД.

На следващо място ищецът „Б.“ ЕООД поддържа, че съгласно чл.429, ал.1 от ГПК субективните предели на изпълнителния лист обхващат и частните правоприемници на взискателя, които могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя им изпълнителен титул, удостоверявайки приемството пред съдебния изпълнител с писмени доказателства. Както и, че когато истинността по авторство на документа, удостоверяващ прехвърлянето на вземането, предмет на принудителното изпълнение е оспорена от взискателя, посочен в него като прехвърлител, не може да се приложи обикновената презумпция за истинност (автентичност) на подписаните частни документи, поради което в този случай, съдът следва да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.429, ал.1 от ГПК за прекратяване на производството по отношение на първоначалния взискател и продължаването му в полза на конституирания като взискател частен правоприемник, в частност на валидно сключен договор като автентичен частен диспозитивен документ.

Ищецът „Б.“ ЕООД твърди, че за него правеният интерес за предявяване на положителен установителен иск произтича от твърдението, че е лишен от възможността да встъпи като взискател в изпълнителното производство, независимо, че е приобретател на вземането в хода на изпълнителния процес, тъй като след като е придобил вземането, праводателят му е възразил срещу конституирането му като взискател на негово място.

3

„Б.“ ЕООД поддържа, че съобразно представения договор за цесия от 19.06.2023г. от външна страна формално легитимирано като титуляр на вземането е именно „Б.“ ЕООД, което безспорно обуславя интереса му да установи със сила на присъдено нещо правата си спрямо ответника „Т.“ ООД, претендиращ да е все още носител на същото вземане, както и, че колизията на права е от компетентността на съда и не може да бъде разрешена от ЧСИ, нито от съда в производството по обжалване отказа на съдебния изпълнител да конституира цесионера на мястото на досегашния взискател поради настъпилото частно правоприемство.

Ето защо ищецът „Б.“ ЕООД, моли, съда да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че „Б.“ ЕООД е носител на правото на вземане по Изпълнителен лист №310 от 16.12.2022г. издаден от Апелативен съд-П., 1-ви търговски състав, на основание чл.404 вр. с чл.401, т.1 предл. 6, вр. с чл.51, ал.1 и чл.41, ал.1 и ал. 2 ЗМТА по в.ч.т.д.№20225001000742/2022г. по описа на същия съд, произтичащо от сключен между „Б.“ ЕООД и „Т.“ ООД договор за цесия от 19.06.2023г.

Претендира се присъждане и на сторените в производството разноски.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „Т.“ ООД, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор чрез пълномощника адв. М. Л., с който прави възражение за разглеждане на спора по глава 32 от ГПК Производство по търговски спорове и по същество оспорва иска по основание.

Счита същия за неоснователен и моли съда да постанови решение, с което да се отхвърли изцяло. При условията на евентуалност, прави възражение за нищожност на процесния договор за цесия, като твърди, че от една страна липсва еквивалентност на престациите (нарушение на добрите нрави), а от друга, че липсва съгласие за сключването му.

Претендира присъждане на направените разноски по делото.

С отговора се оспорва съществуването на процесния договор за цесия от 19.06.2023г., като се твърди, че договор с такова съдържание не е подписван от П.К.–Ф., в качеството й на управител до 20.06.2023г. на „Т.“ ООД. Твърди се, че същият е неистински и неавтентичен.

Твърди се, че ответникът „Т.“ ООД за първи път научил за съществуването на процесния договор за цесия в рамките на изпълнително дело №398/2022г. по описа на ЧСИ Иво Кралев, където бил представен в копие с адвокатска заверка изписан на хартиен носител текст, озаглавен „Договор за цесия“, датиран от 19.06.2023г., състоящ се от 5 страници и съдържащ на стр. 5-та подписи, както следва:

1.

(и до него) ЗА: и под него /частично върху плътна непрекъсната черта и продължаващо върху празна част от листа - без черта - изписан „на ръка“ текст П.К.-Ф. и под него на следващ ред /върху по-дълги многоточия положен подпис/

2.

(и под него) ЗА: /върху многоточия изписан „на ръка“ текст Н.С.С./ 4 и под него на следващ ред /отново върху многоточия положен подпис/.

Твърди се още, че пред ЧСИ по изпълнителното дело били представени три варианта на договора за цесия, като първият от тях бил посоченото по-горе копие заверено от адвокат М. и съдържал два пъти стр. 3.

Вторият документ бил представен, след оставяне без движение на молбата на ищеца за конституирането му като взискател по изпълнителното производство, с указания за представянето на договора в оригинал за проверка от външна страна, като отново било представено копие със заверка от нотариус и бил обикновен препис, като датата на заверката била по-късна от датата на договора, а нотариусът с район на действие гр.С..

Третият представен по изпълнителното дело пред ЧСИ „документ“ за цесията също бил копие със заверка от нотариус като обикновен препис, но вече с дата 19.06.2023г. датата на договора, като нотариусът бил с район на действие – гр. Кюстендил.

Ответникът „Т.“ ООД твърди, че нито по изпълнителното дело, нито пред ОС П. в производството по обжалване отказа на ЧСИ да конституира ищеца като взискател е бил представен първообразният документ на процесния договор за цесия.

Разпечатката съдържа 41 от 157 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a364b79-b61b-4ebd-95de-cca7c821aad1