Акт от 10.05.2018, Районен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е

Гр. Перник, 10.05.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с в публично съдебно заседание на четвърти май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ЛОРА СТЕФАНОВА

При секретаря КАТЯ ВАСИЛЕВА, като разгледа гр. д. № 7739/2017 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.

Образувано е по искова молба от

„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов против Б.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***.

Ищецът твърди, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия, тъй като е собственик на имот, находящ се в топлоснабдена сграда – етажна собственост, с административен адрес: гр. Перник, ул. Отец Паисий, бл. 98, вх. Б, ап. 18. Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник” ЕАД на потребители в гр. Перник, страните – ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на клиент на топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището собствено/ползвано от ответника, а ответникът – да заплаща стойността на доставената му топлинна енергия, ежемесечно, в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който е извършена доставката.

Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. помесечно е доставял в собствения/ползвания от ответниците недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че ответниците дължат солидарно стойността на така доставената топлинна енергия, равняваща се на 1272.84 лв. Сочи, че последните дължат и обезщетение за забава върху всяка просрочена месечна главница, считано за периода 08.07.2014 г. – 02.02.2016 г. в размер на 119.41 лв.

Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било образувано ЧГД № 5748/2017 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед.

Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу нея.

Искането му към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 1272.84 лв., стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, с административен адрес: гр.

Перник, ул. Отец Паисий, бл. 98, вх. Б, ап. 18, през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на 119.41 лв., считано за периода 08.07.2014 г. – 02.02.2016 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2017 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 5748/2017 г. по описа на ПРС. Заявена е претенция за присъждане на направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор. Искът е оспорен по основание и размер. Ответникът твърди, че между него и ищеца не е налице облигационно отношение. Оспорва количеството на доставената в жилището топлинна енергия и нейната стойност. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт Д., поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния представител адв. М. поддържа отговора. Оспорва исковата молба. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № 5748/2017 г. по описа на ПРС. От него е видно, че е издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. В издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 5748/201г. по описа на ПРС е допусната очевидна фактическа грешка. Видно е, че с подаденото от ищеца заявление е поискано присъждане на стойността на доставената топлинна енергия в периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., а не както е посочено в заповедта – 01.05.2014 г. – 30.05.2016 г. Тъй като последната не е влязла в сила, а настоящото исково производство се явява продължение на заповедното, то с решението следва да се отстрани допуснатата в заповедта за изпълнение на парично задължение очевидна фактическа грешка.

Разгледан по същество искът е частично основателен по следните съображения:

За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на купувач на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера на задължението на ответника.

Не е спорно между страните, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.

Преценката относно наличието на качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД, неоспорени от ответника. Затова съдът приема, че условията на чл.

150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради което те имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.

Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисъла на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

От представените по делото нотариален акт № 119, том ІV, нот. Дело № 1121/1980 г. и удостоверение за наследници изх.

№ 2187/17.042018 г. на община Перник се установява, че процесният топлоснабден имот е придобит в собственост от Методи Т. Тасков. Същият е починал на 16.12.2007 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си, починала на 20.12.2010 г. и двете си деца – Б.М.Т. и Аделина М. Киирлова. Следователно през процесния период собственици на топлоснабденото жилище при равни части съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН са били ответникът и неговата сестра. Затова ответникът е клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за процесния недвижим имот. Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС той дължи заплащане на 1/2 част от стойността и.

За установяване на количеството на доставената в топлоснабденото жилище топлинна енергия и стойността и, по искане на ищеца, са изслушани и приети съдебно-техническа и съдебно–икономическа експертизи, изготвени съответно от вещите лица Б.Й. и Б.П..

Съдът ги кредитира изцяло, като изготвени от вещи лица с необходимите професионални знания и опит. За отговор на поставените им въпроси те са се позовали освен на приложените по делото доказателства и на проверените непосредствено от тях документи, съхранявани в счетоводството на ищеца и във фирмата за дялово разпределение, поради което съдът ги намира за обективни и обосновани. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б.Й. се установява, че през процесния период 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. в сградата етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е обслужвана от фирмата за дялово разпределение “Техем сървисис”. ЕООД, с подизпълнител “Директ” ЕООД, за което са сключвани съответните договори. Следователно съдът приема, че е изпълнена разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ за разпределяне на доставената в сградата топлинна енергия чрез система за дялово разпределение от фирма за дялово разпределение.

Установява се също, че отчитането на доставената в сградата топлоенергия е извършвана с топломер, монтиран в абонатната станция, който е преминал задължителният метрологичен контрол съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ. Ищецът е спазвал сроковете за периодични проверки на уреда, при всяка от които е констатирано, че същият съответства на одобрения тип. Следователно същият може да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че между собствениците на имоти в топлоснабдената сграда е разпределяно нетното количество потребена топлинна енергия, след приспадане на технологичните разходи и при спазване на Наредба 16-334/06.04.2007 г.

Съгласно чл. 140а от ЗЕ топлинната енергия в сграда етажна собственост се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Топлината енергия за отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите/чл.

142, ал. 2 от ЗЕ/. От експертизата на вещото лице се установява, че през процесния период за топлоснабдения имот, собствен на ответника е начислявана прогнозно топлоенергия за битово горещо водоснабдяване, а през отоплителните сезони и топлоенергия за отопление на имот и топлоенергия, отдавана от сградната инсталация. Извършван е отчет на реално потребената топлинна енергия за отопление на имота. Извършвано е изравняване. Топлоенергията, отдавана от сградната инсталация е разпределяна пропорционално на отопляем обем.

Констатацията на вещото лице е, че топлоенергията доставена в жилището на ответника е отчитана съобразно действащата през процесния период нормативна уредба и съответства на реално потребената. Стойността и е изчислена съобразно действащите цени на същата през процесния период и е в размер на 1272.84 лв. Тя е идентична с претендирана от ищеца сума.

Предвид горното, съдът приема, че през спорния период 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. начислената за топлоснабдения имот топлинна енергия съответства на реално потребената такава. С оглед дела на ответника в собствеността на жилището /1/2 ид. ч./ и на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, той дължи заплащане на 1/2 част от стойността на доставената топлинна енергия, а именно – 636.42 лв.

Съгласно чл. 34 от Общите условия падежът на всяко задължение на ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за който се дължи. Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената по-горе сума от 636.42 лв. се дължи обезщетение за забава за периода 08.07.2014 г. – 02.02.2016 г. Размерът му е изчислен от вещото лице П. и преизчислен от съда, съобразно дела на ответника в съсобствеността. Същият е 59.71 лв.

С оглед изложеното предявените главен и акцесорен иск са основателни до посочените по-горе размери и до тях следва да се уважат, като за разликата над тях – следва да се отхвърлят като неоснователни.