Решение № 1990 от 06.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1990 гр. Пловдив, 06.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330115604 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба „Профисем Агро” ЕООД, ЕИК 202495889, против „Комсо“ ООД, ЕИК 115580058, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 200 ЗЗД, вр. с чл. 318 ал. 1, вр. чл. 327 ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати следните суми: сумата от 8110 лева с вкл. ДДС - главница, представляваща неплатен остатък от продажна цена на 23 тона семена пшеница, за което вземане е издадена фактура с № **********/********* г.; сумата от 2 469.24 лева – обезщетение за забава за периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда04.10.2021 г. до изплащането й.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е сключил с ответното дружество неформален договор за търговска продажба, на ********* г., по силата на който е продал на ответника 23 тона семена пшеница сорт Polego, размножение С1, обеззаразени с Протектор, за цена в размер на 570 лв./тон или общо 13 110 лева, която следвало да бъде заплатена по банков път. Сочи, че за извършената продажба е издадена фактура с № **********/********* г. Твърди още, че стоката е получена от ответника, както следва:

10 000 кг. са предадени на ответника на ********* г., като посоченото количество е натоварено на превозно средство с рег. № ********* и предадено със Стокова разписка №***/********* г., подписана за ответника от приелото стоката лице – А. Д.; 10 000 кг. са предадени на ответника на ********* г., като посоченото количество е натоварено на изпратено от ответника превозно средство и предадено със Стокова разписка № ****/********* г., подписана за ответника от приелото стоката лице – А. Д. и 3000 кг. – доставени на ответника с транспорт на ищеца, преди издаването на фактурата.

Твърди, че доколкото между страните не е уговорен изричен срок за плащане, изискуемостта на вземането следвало да се определи към момента на предаване на стоката, като при условията на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, паричното задължение трябвало да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата.

Твърди още, че на ********* г. ответникът заплатил по банков път част от дължимата 1 цена, а именно: 5000 лева, с която частично платил дължимата продажна цена по процесната фактура. Твърди, че остатъкът от дължимата продажна цена, не му е заплатена до подаване на исковата молба в съда.

Предвид изложеното, искането е да се осъди ответното дружество, да му заплати следните суми: сумата от 8 110 лева с вкл. ДДС – главница, представляваща незаплатена част от цената на продадена и доставена на ответника стока, за което е издадена фактура № **********/********* г. в размер на 13 110 лева с вкл. ДДС; сумата от 2 469.24 лева – обезщетение за забава за периода от 01.10.2018 г. – 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда - 04.10.2021 г. до изплащане на вземанията. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В първото по делото открито съдебно заседание, ответното дружество „Комсо“ ООД, оспорва предявените искове по основание и размер. Изразява становище, че по процесната фактура не е доставено от ищеца цялото договорено количество пшеница, поради което от ответника е заплатена само съответната част от стойността на фактурата. Отделно – доставеното количество било с лошо качество и необеззаразено. Предвид изложеното, счита, че претендираната от ищеца главница е недължима, съответно е недължимо и акцесорното вземане за обезщетение за забава. Изразява становище, че стоковите разписки №***/********* г. и № ****/********* г. са неотносими към делото, тъй като същите не се отнасяли до факти и обстоятелства, наведени от ищеца в исковата молба.

По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на облигационно правоотношение по договор за покупко – продажба на описаната във фактурата стока, по които е престирал – предал е на ответника уговорената стока в посоченото количество, както и че за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговореното възнаграждение, т.е. да докаже по основание и размер претенцията си. Следва да се установи и падежа на задължението на ответника, както и периода и размера на претенцията за обезщетение за забава.

В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право, но в настоящия случай такива не се твърдят, а при установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил.

На първо място, съдът намира, че в конкретния случай, въпреки липсата на подаден отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК от ответника, последиците от неподаването на писмен отговор не следва да бъдат приравнявани с признание на иска или на фактите по спора. Липсата на отговор по чл. 131 ГПК не лишава ответника от възможност да заяви становище по иска в първото съдебно заседание, нито освобождава съда от задължението да събира доказателства по свой почин /да назначи вещо лице/, да обсъжда събраните по делото доказателства по искане на противната страна или да съобрази служебно известните му факти, когато те са от значение за решаването на делото. В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 290 от 15.08.2011 г., по гр.д. № 1211/2010 г. по описа на ВКС, ГО, І гр.о. Освен това, едва след доклада по чл. 146 ГПК се считат очертани параметрите на спора. Не следва законът да бъде тълкуван в смисъл, че неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да отрази становище по представените доказателства, вкл. тяхната относимост. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок, прави иска основателен, или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по 2 чл. 154, ал. 1 ГПК. Ще следва де се отбележи и обстоятелството, че не може да бъде поставен знак за равенство пред различните хипотези на чл. 133 ГПК, т.е. пропускането на възможността да се направи възражение за погасителна давност да се приравни към ограничение за становище по основателността на иска. В този смисъл е и Решение № 67 от 06.07.2010 г. по търг.д. № 898/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о.

Ето защо и съдът намира, че въпреки липсата на подаден в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, съдът следва да обсъди възраженията по съществото на спора, направените от ответника в първото по делото открито съдебно заседание, преди окончателния доклад по чл. 146 ГПК.

По делото като писмено доказателство е приета процесната фактура № **********/********* г. , издадена от „Профисем Агро“, ЕИК 202495889 (с предишно наименование „Д. 91“ ООД, ЕИК 202495889) като доставчик за получена от „КОМСО“ ООД като получател, стока: семена пшеница сорт Polego, размножение С1, обеззаразени с Протектор, за цена в размер на 570 лв./тон, на обща стойност 13 110 лева.

Фактурата не е двустранно подписана, като в същата е уговорено, че плащането ще се извърши по банков път.

По делото като писмени доказателства са приети и: Стокова разписка №***/********* г., за предадени от „Профисем Агро“, ЕИК 202495889 (с предишно наименование „Д. 91“ ООД, ЕИК 202495889) на „КОМСО“ ООД като получател, 10 000 кг.

Тритикале сорт Polego, размножение С1, с камион рег. № ********* и Стокова разписка № ****/********* г., за предадени от „Профисем Агро“, ЕИК 202495889 (с предишно наименование „Д. 91“ ООД, ЕИК 202495889) на „КОМСО“ ООД като получател, 10 000 кг.

Тритикале сорт Polego, размножение С1.

Стоковите разписки са двустранно подписани – като за ответника е подписано от приелото стоката лице – А. Д..

По делото като писмено доказателство е приет и Договор за спогодба от ********* г., /сключен в хода на производството по настоящото дело/, сключен между „Профисем Агро“ ЕООД (с предишно наименование „Д. 91“ ООД, ЕИК 202495889), чрез ****** С.В. и „КОМСО“ ООД, чрез ****** А.Т., в който е посочено, че през 2016 г. между кредиторът и длъжникът е сключен неформален договор, по силата на който кредиторът е продал на длъжника 23 тона семена пшеница сорт Polego, размножение С1, обеззаразени с Протектор, с ед. цена в размер на 570 лв./тон и обща продажна цена 13 110 лева, за който е издадена фактура с № **********/********* г. Посочено е също, че цялото продадено количество пшеница е доставено на и получено от длъжника, без забележки. Посочено е също, че от уговорената между страните продажна цена, длъжникът е заплатил 5000 лева, като дължими са останали 8110 лева. Договорът за спогодба от ********* г. е с нотариално удостоверен подпис на ****** А.Т., като представител на „Комсо“ ООД, с рег. № ****/***** г. на ********* г. по описа на ***** Е. С., с район на действие – РС-Пловдив и с нотариално удостоверен подпис на ****** С.В., като представител на „Профисем Агро“ ЕООД, с рег. № *** на **** г. по описа на ***** Д. И., с район на действие – РС-Плевен.

Във връзка с извършено оспорване от страна на ответника на истинността на Договора за спогодба от ********* г. относно подписа, положен от ****** А.Т., е открито производство по оспорване истинността им по реда на чл. 193 ГПК, относно съдържащия се в него подпис на лицето А.Т.. С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 23.11.2022 г., съдът изрично е указал, че тежестта на доказване неистиността на документа е на ответника „Комсо“ ООД, както и, че ответникът не сочи доказателства за оспореното авторство на подписа в Договора за спогодба от ********* г.. Въпреки изричните указания за това, доказателства за оспореното авторство на подписа в Договора за спогодба от ********* г., не са ангажирани от ответника. Ето защо и, съдът приема, че не е проведено успешно производството по оспорване на истиността му. Неоснователно е и 3 възражението, че същият е недействителен, поради липса на представителна власт, съответно съгласие на страните по него, тъй като от служебно извършена справка в ТР на Агенция по вписванията, се установява, че представляващи ответното дружество „КОМСО“ ООД са неговите ********* – заедно и поотделно - А.Д.Т. и Г.Г..

От заключението на ********* Л. К. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесната фактура е намерила счетоводно отражение в счетоводството на ищеца „Профисем Агро“ ЕООД; включена е в дневника за продажбите за месец **/**** г. без да начислява ДДС по нея, тъй като процесната фактура е издадена без начислен ДДС, на основание чл. 163а, ал. 2 ЗДДС /обратно начисление/. ********* установява още, че в счетоводството на ищеца, по процесната фактура е осчетоводено на ********* г. плащане в размер на 5000 лева. ********* е направило извод, че счетоводството на ищеца е водено редовно. ********* установява още, че процесната фактура е намерила счетоводно отражение и в счетоводството на ответника „Комсо“ ООД; ответното дружество е ползвало данъчен кредит по нея, включена е в дневника за покупките за месец **/**** г. ********* установява още, че в счетоводството на ответника, по процесната фактура е осчетоводено на ********* г. плащане в размер на 5000 лева към „Профисем Агро“ ЕООД. ********* е направило извод, че счетоводството на ответника е водено редовно. ********* установява още, че мораторната лихва върху неплатената главница за претендирания в исковата молба период: 01.10.2018 г. – 30.09.2021 г., е в общ размер на 2167.18 лева.