Решение № 262074 от 29.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 29.03.2021 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение ,

II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година , в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА

АНАСТАСОВА

Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13099 по описа на 2020 година , за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №13099/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „ВСБ С.**–

Д.Х.“ ЕООД гр.София ЕИК *****срещу решение №20207972 от 25.09.2020 г постановено по гр.д.№47060/19 г на СРС , 164 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД във вр.чл.51 ал.1 ЗУЕС на

„Ф.М.“ ЕООД гр.Варна ЕИК *****сумата от 926,32 лева дължима по договор от 20.01.2016 г за поддръжка и управление на общите части на сграда в режим на етажна собственост в гр.Варна ул.*****за периода м.05.2018 г – м.12.2008 г ; ведно със законната лихва от 13.08.2019 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС . Недопустимо СРС е приел , че предмет на делото е изпълнение на договор за поддръжка и управление , защото в исковата молба се претендират такси за поддръжка . Ищецът не е доказал , че реално е предоставил услугите по договора , а таксите за поддържка се дължат само на етажната собственост . Ищецът е представил пълномощно от управителя на етажната собственост да води дела срещу отделни етажни собственици . Ответникът не е страна по договора за поддръжка и управление и може да дължи суми само към етажната собственост . Ищецът не е представил доказателства за проведено ОС на собствениците в жилищния комплекс , а датата и съдържането на представените протоколи са оспорени . Нотариалната заверка противоречи на закона и не може да удостовери датата на протокола . Ищецът не доказал датата на сключване на договора за поддръжка и управление през 2016 г . Неправилно СРС приема , че договорът не е бил за управление , попада в хипотезата на чл.11 т.11 ЗУЕС и за него чл.19 ал.8 ЗУЕС не намира приложение . В договора се съдържат редица правомощия по управление на етажната собственост , включително и да събира таксите за поддържка . Съгласно чл.19 ал.8 ЗУЕС договорът за управление не може да се сключи за срок над 2 години , а съгласно приложимата редакция не може да се сключи и с юридическо лице , то същият се явява недействителен . Ищецът няма надлежен договор по чл.19 ал.8 ЗУЕС , нито може да предявява искове от името на етажната собственост . Разпоредбата на т.22 от договора предвиждаща автоматично подновяване е недействителна , защото превръща договора в безсрочен . Чл.19 ал.8 ЗУЕС се прилага и към заварени случаи , от което следва , че договорът му е изтекъл на 20.01.2018 г и ищецът няма действащ договор . Действително управителят на ответника е извършил плащания от името на други юридически лица , но това е станало по погрешка заради липса на достатъчно информация . Липсва приемане на работа от страна на ответника , а процесният имот не е ползван и за него не се дължат такси за поддръжка . Решенията на ОС на ЕС не са влезли в сила , защото нарушават императивни норми на ЗС и ЗУЕС , като е следвало да се проведат отделни общи събрания на отделните 12 самостоятелни жилищни сгради , а след това съвместно събрание по чл.18 ал.1 ЗУЕС . Определянето на таксата за поддръжка на квадратен метър застроена площ противоречи на чл.51 ал.1 ЗУЕС . Протоколът на ОС на ЕС не е подписан от всички етажни собственици и не е доказано , че ОС е законосъобразно проведено . Няма данни за последващи общи събрания , което е нарушение на ЗУЕС . Таксата за поддръжка е изчислена погрешно , защото е получена след умножаване на общата площ на обекта , а не на застроената площ както е посочено в решението на ОС на ЕС .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Правилно СРС е приел , че искът е на договорно основание /чл.79 ал.1 ЗЗД във вр.чл.11 ал.1 т.11 ЗУЕС / , а ответникът не е възразил по доклада . С решението на ОС на ЕС е определено , че „таксата“ /възнаграждението/ се дължи на съответното търговско дружество извършващо поддръжка . Ответникът не е възразил в отговора на исковата молба , че услугата не е извършвана , а и е получил фактура и управителят е извършил плащания от името на други юридически лица . Възнаграждението се дължи независимо дали имотът се ползва или не , защото комплексът трябва да се поддържа и таксата се дължи на договорно основание . Доказана е датата на протокола на ОС на ЕС поне към 25.01.2016 г , когато е снет препис от нотариус от него . Също и според преписка от Община Варна , район „Аспарухово“ към 16.03.2017 г протоколът е бил наличен . С анекс от 22.04.2016 г ответникът се е договорил да не заплаща такси за първите две години и е бил наясно , че след това ще следва да заплаща такси . Процесният договор е такъв по чл.11 ал.1 т.11 ЗУЕС , а не по чл.19 ал.8 ЗУЕС , за който би се приложил максимален срок от 2 години . Управител на ЕС е Виктор Нейчев . Решенията на ОС на ЕС от 15.01.2016 г не са оспорени и евентуални техни пороци са се санирали . При хоризонтална етажна собственост може да се проведе и едно ОС , особено ако на него присъстват всички етажни собственици /чл.18 ЗУЕС/ .

Въззивната жалба е допустима.

Решението на СРС е връчено на въззивника на 12.10.2020 г и е обжалвано в срок на 26.10.2020 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че е предявен иск за реално изпълнение на договор за поддръжка и управление на общи части на етажна собственост . Това видно от исковата молба и е изрично уточнено преди първото о.с.з пред СРС . Ищецът не упражнява чужди процесуални права по смисъла на чл.26 ал.2 ГПК . С решения на ОС на ЕС от 15.01.2016 г е гласуван размер на годишната такса за поддръжка в размер на 12 евро на кв.м. без ДДС от сумарната застроена площ с включени идеални части и то независимо дали обектът се ползва . С анекс „новите собственици“ са били освободени от плащане на такси до 01.05.2018 г . С решение по т.5 от посочения протокол дейностите по поддръжка и управление са били възложени на ищеца . Няма данни ответникът да е обжалвал решенията на ОС на ЕС , поради което същите са влезли в сила спрямо него . Не е доказано ищецът да е избран за управител на ЕС , а същият е изпълнител по договор за услуга съгласно договор по чл.11 ал.1 т.11 ЗУЕС. Между страните е налице валидно договорно отношение , а ответникът не е възразил по изпълнението на договора . При наличието на влязло в сила решение на ОС на ЕС е без значение дали процесният имот е бил използван . Отделно , ответникът не е уведомил ЕС , че няма да ползва имота си . ОС на ЕС е било законосъобразно , защото на него са присъствали 100 % от собствениците .

Решението на СРС е неправилно . Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че ищецът не е управител на ЕС , а е изпълнител по договор за услуга с етажната собственост съгласно договор по чл.11 ал.1 т.11 ЗУЕС. От друга страна ищецът няма материално-правна легитимация по процесния иск , чиято правна квалификация е чл.266 ал.1 ЗЗД . Уреденото в чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС и чл.51 ал.1 ЗУЕС задължение етажните собственици да заплащат разходите за управление и поддържане на общите части е към етажна собственост , а не към трети лица-изпълнители на външни услуги . Не следва друго от уговореното в случая /между ЕС и ищеца/ изпълнителят да може да получава директни плащания от етажните собственици. С тези плащания етажните собственици изпълняват част от паричен дълг на етажната собственост , което е допустимо по чл.73 ЗЗД . В отношенията между етажния собственик и ЕС е приложим чл.75 ал.1 ЗЗД .

Действително , етажната собственост принципно не е юридическо лице /ако не е регистрирано сдружение на собствениците/ , но наподобява такова от гл.т. на материална и процесуална легитимация . Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.23 ал.4 ЗУЕС , според която управителят на етажната собственост представлява етажните собственици по искове срещу тях от трети лица , както и може да предяви искове срещу етажни собственици , вкл.за неплатени суми към етажната собственост .

Следователно , изпълнителите на външни услуги за поддържане на общите части следва /принципно/ да предявят исковете си за неплатени суми срещу цялата етажна собственост , а не срещу отделните етажни собственици . В този смисъл трябва да се тълкуват мотивите на представеното от въззивника решение №326 от 07.11.2014 г по гр.д.№4010/13 г на ВКС , IV ГО , които мотиви се споделят и от настоящия съд . Допустимо е изпълнителят на външната услуга да придобие чрез цесия вземането на етажната собственост към етажния собственик и да предяви иска от свое име като цесионер . Няма пречка да се сключи и индивидуален договор между изпълнителя и етажен собственик за поддържане на общите части . Нито една от тези хипотези в случая не е налице , поради което трябва да се приеме , че ищецът няма материално-правна легитимация и искът му е неоснователен .

При така приетото от съда не следва да се излагат мотиви по останалите доводи на въззивника . Само за пълнота трябва да се отбележи , че дори да се приеме материално-правна легитимация на ищеца , основаният му на договор за услуга /изработка/ иск е останал недоказан . Няма данни ищецът да е изпълнявал в пълен обем възложените му дейности за процесния период и изпълнението му да е прието от ответника . В тази насока не са представени никакви доказателства , а липсата на изрични възражения на ответника в отговора на исковата молба не освобождава ищеца от доказателствената тежест да докаже иска си . Доказателствени искания не са направени и в отговора на въззивната жалба , въпреки оплакванията на лицето , че СРС не е изготвил подробен доклад.

Налага се изводът , че решението на

СРС трябва да се отмени и искът да се отхвърли .

С оглед изхода на делото в тежест на ищеца са разноските пред СРС /включително в обезпечителното производство/ и СГС . Адвокатското възнаграждение на ответника е намалено поради прекомерност , но не до минимума , тъй като делото не е с най-ниска фактическа и правна сложност .

Водим от горното , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №20207972 от 25.09.2020 г постановено по гр.д.№47060/19 г на СРС , 164 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на „Ф.М.“

ЕООД гр.Варна ЕИК *****да се осъди „ВСБ С.**– Д.Х.“ ЕООД гр.София ЕИК *****да му заплати на основание чл.266 ал.1 ЗЗД сумата от 926,32 лева дължима по договор от 20.01.2016 г за поддръжка и управление на общите части на сграда в режим на етажна собственост в гр.Варна ул.*****за периода м.05.2018 г – м.12.2008 г ; ведно със законната лихва от 13.08.2019 г до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Ф.М.“

ЕООД гр.Варна ЕИК *****да заплати на „ВСБ С.**– Д.Х.“ ЕООД гр.София ЕИК *****сумата от 885 лева разноски пред СРС и в обезпечителното производство и сумата от 425 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване пред ВКС поради материален интерес под 5000 лева по всеки от обективно съединените искове /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.