Решение № 5984 от 29.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5984 гр. София, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно гражданско дело № 20261100508909 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от И. Н. А. – длъжник по изп. дело № 20228560400218/2022 г. по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу Разпореждане от 08.06.2026 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство.

Жалбоподателката поддържа, че е налице незаконосъобразен отказ да се прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В жалбата са изложени аргументи, че правно релевантно за настъпването на перемпцията по чл. 433. ал. 1, т. 8 ГПК е единствено искането от страна на взискателя за извършването на конкретно изпълнително действие.

Изпълнителното дело било образувано на 07.02.2022 г., като на 31.01.2024 г., взискателят депозирал молба за повторно проучване на банковите сметки на длъжника. С посоченото действие не се посочвали нови изпълнителни способи, поради което същото не следвало да се тълкува като искане за извършване на изпълнителни действия. На 11.12.2024 г. съдебният изпълнител 1 поискал справка от НОИ за пенсията на длъжника, въпреки че справката не представлявала изпълнително действие. Поради това за посочения период от 07.02.2022 г. до 11.12.2024 г. били изминали повече от две години без да са поискани или извършени изпълнителни действия по делото, поради което към 11.12.2024 г. е настъпило по право прекратяването на изпълнителното производство.Предвид гореизложеното жалбоподателката претендира отмяна на отказа на ЧСИ поради настъпила перемпция.

Ответната по жалбата страна –взискателят „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в писмени възражения от 01.07.2026 г. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ сочи, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. На 15.03.2022 г. със запорни съобщения с изх. № 11193/05.03.2022 г. и изх.№ 11195/05.03.2022 г. били наложени запори на банкови сметки на длъжника; на 25.01.2024 г. със запорно съобщение с изх. № 2978/25.01.2024 г. също бил наложен запор на банкови сметки, а на 31.01.2024 г. била депозирана молба за посочване способ на изпълнение с вх. № 5978 от „Топлофикация София“ ЕАД. Изпълнителното производство било спряно ех lege, считано от датата на смъртта на длъжника - 27.01.2024 г., поради което двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е текъл до възобновяване на производството на 27.04.2026г. Следователно взискателят проявил многократно активност, посочвайки изпълнителни способи за събиране на вземанията, обективирани в изпълнителния титул.

Софийски градски съд, като прецени данните от изпълнителното дело и взе предвид наведените от страните и в мотивите на ЧСИ доводи, приема за установено следното:

На 07.02.2022 г. по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД е образувано изп. дело № 20228560400218/2022г. срещу длъжника Г.Н.Н., въз основа на изпълнителен лист от 19.03.2018 г., издаден по гр. дело № 39095/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав. С молбата по чл.

426 ГПК – за образуване на изпълнително производство, на основание чл. 18 ЗЧСИ, ЧСИ е упълномощен за извършване на действия по проучване на 2 имуществото на длъжника и определяне начина на изпълнение, както и е поискано налагане на запори върху вземания на длъжника и насочване изпълнението към опис и оценка на движимите вещи с цел изнасянето им на публична продан.

На 31.01.2024 г. е депозирана молба с вх. № 5978, подадена от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД. В молбата е поискано да бъде извършена справка за новооткрити банкови сметки на името на длъжника и/или на негови наследници и при наличието на такива на основание чл. 507а ГПК да бъде наложен запор върху тях; както и да бъде наложен запор върху получаваната пенсия от длъжника след направена справка, и в случай, че не бъдат открити недвижими имоти на длъжника/длъжниците, да бъде насочено изпълнение към опис и оценка на собствени на длъжника/длъжниците движими вещи, находящи се по адрес на всеки от тях, с цел изнасянето им на публична продан и удовлетворяването на взискателя.

След спиране на изпълнителното производство, прогласено с разпореждане на ЧСИ от 28.10.2025 г. поради смърт на длъжника в производството, на 15.01.2026 г. е постъпила молба за посочване на изпълнителен способ вх. № 4029/15.01.2026 г. Изпълнителното производство е възобновено с разпореждане от 27.04.2026 г., като е конституиран като длъжник наследника по закон на Г.Н., а именно жалбоподателката по делото И. Н. А.. На 03.06.2026 г. последната е поискала от ЧСИ да постанови прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция. С разпореждане от 08.06.2026 г ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ е отказала да прекрати изпълнителното производство поради липса на предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбата по чл. 435, ал. 2 ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице, в рамките на преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество жалбата е НЕСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С изменението на ал. 1 и ал. 2 на чл. 435 ГПК /ДВ, бр. 86/2017 г./ се разшириха актовете и отказите на съдебния изпълнител, срещу които взискателите и длъжникът могат да предявят жалба пред съда за установяване на тяхната процесуална незаконосъобразност, вследствие на което да бъде 3 постановена тяхната отмяна. Едно от основните субективни права на длъжника за процесуална защита представлява уредената правна възможност да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, като до този момент само спирането и прекратяването на принудителното изпълнение можеше да се обжалва и то от взискателите. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение. Чрез тези процесуални действия съдебният изпълнител прегражда временно /при спирането/ или окончателно /при прекратяването и приключването/ принудителното изпълнение.

Процесуалните предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство са уредени неизчерпателно в чл. 433 ГПК – извън тази правна норма законодателят е регламентирал и други основания за прекратяване изпълнителното дело /напр. по чл. 638, ал. 6 ТЗ, който предписва, че спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 ТЗ, като наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността/. Прекратяването може да настъпи или по силата на закона /арг. чл. 433, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7 и т. 8 ГПК, респ. чл. 638, ал. 6 ТЗ, като със своето постановление, което притежава декларативен характер, съдебният изпълнителен само констатира настъпилия юридически факт, при проявлението на който изпълнителното производство е прекратено/ или след влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, което притежава правопрекратително /конститутивно/ действие /арг. чл. 433, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 ГПК – в този случай в компетентността на съдебния изпълнител се включва и преценката за настъпване на определени юридически факти, обосноваващи упражняването на неговото правомощие за прекратяване на изпълнителното производство/.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. За разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прекъсва давността предприемането 4 на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ /: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ - арг. чл. 116, б. "в" ЗЗД. В този смисъл изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. Съгласно разрешението от цитираното тълкувателно решение не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.

При съобразяване на материалите, съдържащи се в приложен ото изпълнително дело, образувано по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че поддържаното от длъжника основание за прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е налице, тъй като след образуване на изпълнителното производство, в т.ч. и при изрично упълномощаване по чл. 18 ЗЧСИ от взискателя на ЧСИ, не се установява да е изтекъл период от две 5 години, през който взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия или такива да не са предприемани от ЧСИ с оглед на упълномощаване по чл. 18 ЗЧСИ. Изпълнителното дело е образувано на 07.02.2022 г. по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, с която съдебният изпълнител е изрично овластен по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да извърши проучване на имущественото състояние на длъжника и да определи начина на изпълнение, като едновременно с това е поискано налагане на запори върху вземания на длъжника и насочване на изпълнението върху негови движими вещи чрез опис и оценка с цел последващата им публична продан. В изпълнение на поисканите изпълнителни способи в хода на изпълнителното дело са били налагани запори върху банкови сметки на длъжника. Наред с това, на 31.01.2024 г. взискателят е депозирал молба с вх.

№ 5978, чието съдържание опровергава твърдението на жалбоподателката, че с нея е поискано единствено проучване на имущественото състояние на длъжника. Действително, с молбата е поискано извършването на справка за новооткрити банкови сметки на длъжника и/или неговите наследници.

Искането обаче не се изчерпва с извършването на справката. Взискателят изрично е поискал при установяване на банкови сметки върху тях да бъде наложен запор, както и да бъде наложен запор върху вземането на длъжника за пенсия, а при липса на недвижими имоти изпълнението да бъде насочено върху притежавани от длъжника/длъжниците движими вещи чрез извършване на опис и оценка с цел изнасянето им на публична продан. Молбата от 31.01.2024 г. не представлява самостоятелно искане за извършване на справки и проучване на имуществото, които сами по себе си не са изпълнителни действия. Проучването е поискано като предпоставка за насочване на принудителното изпълнение върху установените имуществени права, като взискателят изрично е посочил и конкретните способи, които да бъдат приложени – запор върху банкови сметки, запор върху вземането за пенсия и изпълнение върху движими вещи чрез опис, оценка и последваща публична продан. Поради това не може да бъде споделена тезата на жалбоподателката, че молбата от 31.01.2024 г. е правно ирелевантна за приложението на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК единствено поради обстоятелството, че част от поисканите действия имат характер на проучване на имущественото състояние. Решаващо е цялостното съдържание на волеизявлението на взискателя, от което недвусмислено се установява воля изпълнението да продължи чрез конкретно 6 посочени изпълнителни способи. В този смисъл неоснователно е твърдението, че в периода от 07.02.2022 г. до 11.12.2024 г. взискателят е бездействал в продължение на повече от две години. Не води до различен извод и обстоятелството, че на 11.12.2024 г. съдебният изпълнител е извършил справка в НОИ относно получаваната от длъжника пенсия. Действително извършването на справка само по себе си не представлява изпълнително действие.