Решение № 1576 от 06.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1576 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20231100902247 по описа за 2023 година

Производството е по искова молба на Н. Л. С., действаща в лично качество и като законен представител на останалите двама малолетни ищциА. В. С. и И.-В. В. С., с която се предявяват искове по чл.125, ал.3 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Лада Груп ООД за заплащане на равностойността на дружествения дял на починалия съдружник в ответното дружество В. С. в размер на 1600000 лв. на всеки от ищците, в качеството им на законни наследници на починалия съдружник с равни дялове, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 30000 лв. на всеки ищец за периода 01.09.2023 г.

– 04.12.2023 г.

Твърденията са, че ищците са наследници, съответно съпруга и деца, на В. С., който е починал на 01.08.2023 г., като преди смъртта си е притежавал половината, а именно 250 дяла от капитала в ответното дружество, чиято дейност е продължена само от другия съдружник, като оценяват равностойността на наследената част от дружествените дялове на починалия съдружник към 31.08.2023г. на 1600000 лв. за всеки от тях.

Ответникът е депозирал отговор, в който не оспорва твърденията на ищеца относно участието на В. С. като съдружник, размера на дяловото му участие, настъпилата му смърт, както и обстоятелствата относно наследяването му и дяловете на наследниците му, но оспорва исковете, като твърди, че чистата стойност на имуществото на ответното дружество по баланс, съставен към 31.08.2023 г., е отрицателна величина, поради което и исковете следва да се отхвърлят.

Ищците, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорват достоверността на съставения междинен баланс, като твърдят, че в него не е заприходена „бензиностанция“ като предприятие, а са извършени 1 заприходявания на части на недвижим имот, които бил заприходен по данъчна оценка, а бил придобит чрез давностно владение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищците е да докаже твърденията си относно качеството наследник, включително приемането на наследството му под опис от малолетните ищци и размера на наследствения си дял от наследстовото на В.

С., качеството на съдружник на последания в ответното дружество и размера на дяловото му участие, които обстоятелства не се оспорват, както и фактите, на които основава размера на претенцията си относно активите и пасивите на ответното дружество към 31.08.2023 г. По акцесорните искове ищците следва да докажат, че са поканили ответника да им заплати претендираните суми към датата 01.09.2023 г.

В тежест на ответника е да докаже достоверността на съставения междинен счетоводен баланс.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са обявени фактите относно участието на В. С. като съдружник, размера на дяловото му участие, настъпилата му смърт на 01.08.2023г., както и обстоятелствата относно наследяването му и дяловете на наследниците му – ищците по делото.

Спорните въпроси по делото са относно достоверността на представения от ответника междинен баланс към 31.08.2023г. и съответствието му с нормативните изисквания и в частност относно изискванията за заприходяване на активите, като за проверката му по делата са събрани писмени доказателства и е изслушана експертиза, като вещото лице е изготвило и депозирало по делото три заключения от 12.05.2025г., от 23.05.2025г. и 29.09.2025г., като в съдебно заседание поддържа и трите.

Съгласно заключението / отговори по 2-ра задача, в заключенията от 12.05 и 23.05.2025г./ представеният от ответника междинен счетоводен баланс не отговаря на изискванията на чл. 3.1 от Счетоводен стандарт 34 – Междинно счетоводно отчитане, вр.чл.5.1 от Счетоводен стандарт 1 – Представяне на финансови отчети, тъй като не предоставя сравнителна информация за предходен период и е съставен в левове, а не в хиляди левове, каквито са изискванията. На следващо място вещото лице е установило, че в междинния баланс стойността на дълготрайните материални активи от 176 584,16 лв. се получава като резултат от приложението спрямо актив с инвентарен номер 2026 –Бензиностанция на амортизационна норма / 4 % до 2015 г. и 15 % от 2016г./, която не отговаря на посочената в амортизационния план на дружеството норма от 10 % /отговор на задача 3 по първите две заключения/, както и на събраните доказателства относно направените разходи по изграждането му, нито на вещото лице е представена счетоводната политика на дружеството, обосноваваща приемането на една или друга норма, респективно промяна. Установило е, че в актива е включена земя с инв.номер 2

2029 – място в ж.к.Младост от 151 кв.м., което е дарено на Столична община през 2019 г. и следователно не е част от имуществото на дружеството, както и необходимост от корекция на балансовата стойност по отношение на актива – инвестиции в дъщерно предприятие Булавто Русе ООД поради ликвидация на същото. Следователно по делото се установява, че съставения и представен от ответника междинен баланс не отразява действителната стойност на активите му, поради което и определянето на равностойността на съответната на наследената от ищците част от равностойността на дружествения дял на починалия съдружник В. С. следва да се извърши след съответна корекция на стойностите спрямо установените несъответствия.

Неоснователни са доводите на процесуалния представител на ищците, че в баланса на ответното дружество изобщо не е бил заприходен основния му актив, наречен „предприятие“, а именно бензиностанция, както и че същият бил изграждан на няколко етапа, като бил придобит по давностно владение, за което се позовава на нотариален акт от 2021г., поради което и следва да се остойности по пазарни цени.

По делото са представени нотариални актове от 28.07.2021 г., представен с исковата молба, договор за строителство от 10.01.2006 г., анекс № 1 от 10.04.2007г., количествено стойностна сметка, разрешение за строеж, разрешение за ползване от 11.09.2007г., нотариален акт от 25.06.2010 г. за покупко –продажба / л.195-221/, нотариален акт от 21.03.2003г. за покупко – продажба / л.230/ - представени от ответника, от които се установява,че земята, върху която е построена „бензиностанция“ е придобита от Лада Груп ООД, понастоящем ЕООД, чрез два договора за покупко-продажба, а именно обективираните в нотариалните актове от 21.03.2003г. и 25.06.2010 г. С първия нотариален акт е закупен УПИ II-1431, от кв.14 по плана на гр.София, м. булевард Александър Малинов, с площ от 2206 кв.м. за сумата от 11910 лв., а с втория нотариален акт е закупена за сумата от 77 000 евро / 150598,91 лв./ частта от същия имот , която след придобиването му от Лада Груп ООД е била възстановена на по реда на ЗСПЗЗ на физическите лица – продавачи по нотариалния акт от 25.06.2010 г. Съставеният констативен нотариален акт за собственост от 28.07.2021 г. само удостоверява вече придобитите вещни права, които са от един и същи имот, а не е и ново придобивно основание, а още по-малко такова за давностно владение. Съответно съгласно чл.13, ал.1 и 2 от Закона за счетоводството Обн. ДВ. бр.98 от 16 ноември 2001г., отм. ДВ. бр.95 от 8 декември 2015г., този имот се записва в баланса по цената на придобиването му, която е сбор от платената по двете сделки, именно 162508,91 лв., с каквато стойност вещото лице е установило да е действително 3 заприходена от ответното дружество по баланса му / отговорите на задача 3 и в трите заключения/ и с каквато стойност следва да участва и при определяне на чистата стойност на активите за целите на определяне на равностойността на дружествения дял.

Върху посочения поземлен имот се установява да е изградена бензиностанция чрез извършено от ответното дружество строителство върху горния имот в периода 2006 -2007 г. Съгласно представеното разрешение за ползване от 11.09.2007г., строежът представлява „Бензиностанция с Газостанция за зареждане с моторни горива на МПС и зареждане АГУ на МПС с газ пропан – бутан, „подземни резервоари и обслужваща търговска сграда с търговска зара – магазин, кафене, офиси, складови и технически помещения, „Външно ел.захранване кабели НН 1 кV, Дизелагрегат 65 кVA , Външни Вик –отклонения, Подпорна стена L=45 м, Вертикална планировка и настилки, организация на движението, в УПИ актове от 21.03.2003г. и 25.06.2010 г. С първия нотариален акт е закупен УПИ II-1431, от кв.14 по плана на гр.София, м. булевард Александър Малинов, Район Младост, Столична община. Не се доказват по никакъв начин твърденията на ищците, че същият строеж е пристрояван, настрояван, ремонтиран, като обектът е посочен в констативния нотариален акт за собственост от 2021 г., като този акт има същото правно значение, както и по отношение на земята, а именно да констатира вече настъпило придобиване на собствеността – постройките по приращение, като в нотариалния акт сградата е посочена с идентификатора, с който е нанесена в кадастъра, но изрично е посочено да е въведена в експлоатация именно с посоченото разрешение за ползване от 11.09.2007г. и следователно не се касае за друга, различна сграда, освен построената през 2007 г.

Ответникът е заприходил през 2007 г. като дълготраен материален актив „Бензиностанция“ със стойност 1357200 лв. и съгласно представения на вещото лице амортизационен план е начислявал амортизация при годишна норма от 10 %, а съгласно обявените финансови отчети, първоначално е начислявал норма от 4 %, а след 2015 г. от 15 %. На вещото лице не е представена счетоводна политика, а решение на едноличния собственик на капитала от 17.11.2015 г., което не е представено по делото, за промяна на амортизационната норма от 4 % на 15 %, считано от 01.01.2016г., като за целия период от заприходяването му до 31.08.2023г. по баланса на дружеството ответникът води бензиностанцията, която освен сгради включва съоръжения и оборудване, като един актив. Вещото лице е дало варианти за корекция на 4 балансовата стойност на този актив, като в първите две заключения предлага вариант, в който амортизационната норма се запазва в първоначалния размер от 4 % годишно, а в последното заключение въз основа на договора за строителство бензиностанцията като актив е разделена на съставни части по категориите, посочени в ЗКПО, респективно към всяка част е приложена амортизационната норма по ЗКПО за данъчни цели.

Съдът намира, че не следва да възприема нито един от двата предложени от вещото лице варианти за корекция на междинния баланс във връзка с установените несъответствия на същия спрямо изискванията за съставянето им и спрямо изискванията за начисляване на амортизации.

Законът за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти не установяват общи принципи относно амортизацията на активити, като единствено чл.55 ЗКПО установява правила относно класифициране на дълготрайните материални активи и задължителни за данъчни цели норми за амортизация. Извън тези цели обаче, няма основание тези правила да се прилагат по отношение на активите, тъй като, както разяснява и вещото лице, според приложимия Счетоводен стандарт 4 – Отчитане на амортизациите, чл.7.1 и чл.8.1 предприятията разполагат със свобода да определят и утвърждават амортизационната си политика и амортизационен план относно възприетите подходи при класификация на активите, определяне срока им на годност, метода на амортизация, като планът следва да съдържа минимален брой реквизите, а именно дата на придобиване; дата на въвеждане в експлоатация; полезен срок на годност; отчетна стойност; остатъчна стойност; амортизационна сума; метод на амортизация; амортизационна норма; годишна амортизационна квота; резерв от последващи оценки; дата на извеждане от употреба; година на промяна на метода за амортизация или на полезния срок на годност, като възприетите методи и промяната им подлежат на оповестяване и в годишните финансови отчети.