Решение № 140 от 04.08.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Несебър, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20262150200213 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя ***, срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № *** на ОДМВР – Бургас, с което за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, му е наложена Имуществена санкция в размер на 1 022,58 евро.

Жалбоподателят твърди, че Електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен поради допускани съществени процесуални нарушения. Счита, че описанието в текстовата част на електронния фиш е налице противоречие между вмененото му нарушение и посочените като нарушени правни норми, с което е нарушен чл.189, ал.4 от ЗДвП. Не е еднозначно посочено и наказаното лице. Моли за отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява от законен или от процесуален представител.

Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Административно наказателното производство е започнало с издаване от ОД МВР Бургас Електронен фиш за налагане на Имуществена санкция за нарушение, установено и 1 заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № *** за това, че „На 17.11.2025г. в 13:06 часа в село ***, на главен път I-9 210,5 км., в посока към град Бургас, при ограничение на скоростта 80 км./ч., въведено с пътен знак В26 в населено място, приспаднат толеранс минус три процента от скоростта; с АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Република България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задъ“, с МПС „***“, вид лек автомобил, с рег.№ ***, е установено нарушение на Кодекса за застраховането, заснето с автоматизирано техническо средство/система № 120ссс7.

В обжалвания Електронен фиш е посочено, че собственик, на когото е регистрирано МПС, е ***, със седалище и адрес на управление: ***, законен представител ***.

В Електронния фиш е посочено, че за извършеното нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.481, т.1 от КЗ, се налага „Имуществена санкция“ в размер на 1 022,58 евро.

Към административно наказателната преписка са приложени снимков материал, както и такива доказателства, установяващи, че въпросното МПС се е движело със скорост 95 км./ч. при ограничение в участъка от 80 км./ч. по главен път I-9, ***. Същевременно не са представени никакви доказателства, от които да е видно дали към датата на заснемането – 17.11.2025г., за посочения лек автомобил има или няма активна застраховка „*“, а в самия електронен фиш няма дори твърдения за този факт.

Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП, електронният фиш полежи на обжалване по реда на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.

Срокът за обжалването на Електронния фиш е спазен предвид, че същият е връчен на 10.01.2026г., а жалбата срещу него е подадена на 19.01.2026г.

В съдържанието на Електронния фиш не е посочено в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, поради което възможността на наказания субект да упражни правото си на жалба е било ограничено. По тази причина съдът приема, че пропускането на срока не следва да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй като е следствие от пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно да означи начина на обжалването му. Затова и с оглед установените в националното и общностното законодателство правни гаранции за упражняване правото на защита срещу актове, засягащи правата и интересите на гражданите, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният Електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като при издаването му е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място в обжалвания електронен фиш е посочено, че е нарушена разпоредбата на ччл.483, ал.1, т.1 от КЗ, според която разпоредба договор за застраховка „*“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от 2 движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователен договор.

Съответна на посоченото нарушение е разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 или т.2 от КЗ, според която на лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „*“ на автомобилистите, се налага глоба от 250 лева – за физическо лице, респ. имуществена санкция от 2 000 лева за юридическо лице или едноличен търговец.

В случая, с оглед посочването в електронния фиш, че е налице нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, в която разпоредба се въвежда задължение за сключване на договор за застраховка „*“ на автомобилистите за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, неправилно е приложена съответната на нарушението санкционна норма. В този случай не е следвало да бъде наложено наказание на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ.

На първо място никъде в Електронния фиш не е описано за въпросното МПС да не е налице сключена задължителна застраховка „*“ на автомобилистите, съответно на собственика на МПС не е вменено да не е изпълнил задължението си да сключи такава застраховка. Отделно от това, посочената в Електронния фиш санкционна норма – чл.638, ал.4 от КЗ, отговаря на друго по вид нарушение, а именно това по чл.647, ал.3 от КЗ и санкционира всяко управление на МПС, за което няма сключена застраховка „*“.

Същевременно при нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ (посочено в Електронния фиш) „управлението“ не е част от изпълнителното деяние. Нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е различно от нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл.638, ал.1, т.2 от КЗ от момента на придобиване и регистриране на МПС или от изтичане валидността на предходната полица за застраховка „*“ на автомобилистите. За съставомерността по чл.638, ал.4 от КЗ обаче е необходимо управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „*“ на автомобилистите.

С оглед това смесване между нарушението, по начина, по който е описано или не е описано, и посочената санкционна разпоредба, остава неясна волята на административно наказващия орган досежно твърдяното нарушение и се стига до невъзможността жалбоподателят да разбере за какво е наказан – дали за това, че като собственик на посоченото в Електронния фиш МПС няма сключена задължителна застраховка „*“, или за това, че е налице управление на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „*“. Касае се за две различни нарушения – в единия случай отговорността е за собственика на МПС, който няма сключена задължителна застраховка на автомобилистите „*“, а в другия случай е за лице, което „управлява“ МПС без сключена задължителна застраховка *. Горното е самостоятелно основание за отмяна на Електронния фиш.

На второ място ангажирането на административно наказателната отговорност при нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ (посочена като нарушена н процесния 3

Електронен фиш) се реализира със съставяне на АУАН, респ. издаване на НП (по аргумент от чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ), а не чрез издаване на Електронен фиш. От друга страна, когато се касае за управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „*“ на автомобилистите, само тогава се прилага процедурата, регламентирана в чл.647, ал.3 от КЗ. Този ред е приложим само по отношение на собственика на моторно превозно средство и е в отклонение от общото правило, въведено в чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ. Макар и в Електронния фиш да се посочва, че по отношение на МПС и установено „управление“, като нарушена е посочена и разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, която не предполага управление на МПС.

Следователно в случая неправилно е издаден Електронен фиш вместо да бъде съставен АУАН, респ. издадено НП.

На трето място, съдът счита, че в така издадения Електронен фиш нарушението е описано по неразбираем начин като неясно остава кого точно административно наказващият орган налага Имуществена санкция, включително и защото „управление“ на МПС може да се осъществява единствено от физическо лице, за което е предвидено да се налага наказание „Глоба“.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която препраща чл.647, ал.3 от КЗ – електронният фиш трябва да съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Така въпреки облекчената процедура по санкциониране с електронен фиш, все пак, за да може законосъобразно да бъде издаден Електронен фиш, в същия следва освен всичко останало, да бъде извършено пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушение и нарушените правни норми и на кого каква санкция се налага. В конкретния случай настоящият състав счита, че това условие не е изпълнено и то до степен, налагаща отмяна на Електронния фиш.

В Електронния фиш достатъчно ясно е посочено, че санкцията се налага на собственика на автомобила и правилно е посочено, че този собственик е ***, респ. съдържанието не дава основание дори да се предполага, че е наказан законния представител на дружеството-жалбоподател. Това отговаря на нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. В своеобразния диспозитив на Електронния фиш обаче е посочена и разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, която предвижда отговорност при заснемане на управление на МПС, за което няма сключена застраховка.

Едно от основните нарушения в електронния фиш е, че описанието на нарушението по никакъв начин не съответства на посочените като нарушени правни норми по Кодекса за застраховането. Това обаче се дължи на липса на такова описание, защото нито е посочено автомобилът да е бил без сключена застраховка „*“, което нарушение да се вмени на собственика на МПС, нито е посочено, че автомобилът е управляван без за него да е 4 сключен договор за задължителна застраховка „*“, което нарушение да бъде вменено на този (физическото лице), което е управлявал автомобила. Вместо това в Електронния фиш е описано друго обстоятелство, което се явява другото основно процесуално нарушение при издаването му, а именно, че тъй като автомобилът е бил управляван по главен път I-9, ограничението на скоростта била 80 км/ч. Освен, че няма връзка между това ограничените на скоростта в населеното място и изброените като нарушени разпоредби по Кодекса за застраховането, дори не е посочена скоростта, с която се е движел лекия автомобил (преди и след приспаднатия толеранс от три процента), за която има данни, че е била 95 км/ч, за да бъде поне ясно, че някакво конкретно нарушение е вменено с въпросния Електронен фиш, и че това е за превишаване на скоростта на движение независимо, че такава правна норма не е посочена като нарушена и конкретен нарушител не е наказан със санкционна правна норма, според предвидените в ЗДвП за този вид нарушения.