Решение № 549 от 17.12.2025, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Пещера, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело № 20255240100606 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 24, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Образувано е по жалба, подадена от С. С. С., ЕГН:**********; с поС.ен адрес ******* - лично и като пълномощник на: А. Д. Р., ЕГН **********, с поС.ен адрес в с. *****; А. С. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес в с. Р******;

В. Д. И., ЕГН **********, с поС.ен адрес в ********, №5; Д. А. Н., ЕГН **********, с поС.ен адрес в ****; Д. С. Й., ЕГН **********, с поС.ен адрес в ******; М. А. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес в *****; С.

А. Х., ЕГН

**********, с поС.ен адрес в ******* и И. С. Н., ЕГН**********, с поС.ен адрес: ****, като наследници на общия наследодател С. Д. Б., починал на 21.04.1960 г. - всички чрез адв. М. М., с която се оспорва Решение № Р001 от 06.04.1999 г. на Общинска поземлена комисия – гр. Пещера.

В жалбата са изложени твърдения, че с атакуваното решение Общинска поземлена комисия – гр. Пещера служебно е установила като земеделска земя от държавния поземлен фонд имот с идентификатор ***, с площ от 46.198 дка в местност „Потом" в землището на с.Радилово, общ.Пещера. Сочи се, че в същия имот попадат част от границите на имоти, чието право на собственост подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, като заявени със Заявление №703/20.04.1992 год., подадено от С. С.ов Б., ЕГН: ********** наследник на общия наследодател С. Д. Б. за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, вкл. под № 9 - овощна градина от 18 дка и под №10 нива от 6 дка в местност „Потом" в землището на с.Радилово, общ. Пещера.

1

Поддържа се, че посочените земеделски земи на основание чл.24 от ЗСПЗЗ са извън материалната компетентност на административния орган за служебно установяване принадлежостта им към държавния поземлен фонд, поради което оспореният административен акт е нищожен.

Твърди се, че ако съдът приеме Решение № Р001 от 06.04.1999 г. на ПК Пещера за валидно произнесено, то същото е незаконосъобразно, поради това, че е постановено в противоречие на материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, вкл. и поради нарушение на законовото изискване административният акт да бъде съобщени на „заинтересованите лица" - по реда на тогава действащия чл. 17 ЗАП /отм./, както и същият е нецелесъобразен .

Излагат се твърдения, че оспорваният административен акт е постановен при противоречие с чл. 24 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 45, ал.1 от ППЗСПЗЗ, поради това, че с него служебно се установява правото на собственост на процесиите земеделски земи за Държавата, при положение, че към датата на постановяване на оспореното Решение, същите земеделски земи са били заявени пред същия надлежен административен орган като подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Наред с това жалбоподателите оспорват процесния административен акт като несъответстващ на целите на ЗСПЗЗ, доколкото твърдят, че неговата основна цел е да бъде възстановена подлежащата на това земеделска земя в полза на заявилите я за това граждани, а Държавата да запази собствеността си съобразно чл. 24 от ЗСПЗЗ само върху тази зем.земя, които не подлежат на такова възстановяване.

В жалбата се твърди още, че относно процесните земеделски земи не е приключена административната процедура по възстановяването на собствеността им по реда на ЗСПЗЗ. В тази връзка е изложено, че с влязло в законна сила Решение № 55/24.01.2024 г. по гр.д. № 896/2023 г. по описа на Райнен съд – Пещера, е отменен отказът на административния орган да възстанови правото на собственост върху процесните имоти и преписката е върната със задължителни указания при съобразяване на мотивната част на решението, в която е прието, че земите подлежат на възстановяване.

С допълнителна молба от 12.08.2025 г. жалбоподателите чрез пълномощника си заявяват, че за тях е налице правен интерес от оспорване на атакувания акт, обусловен от това, че с него и към настоящия момент се засягат техни законни права. Изложено е, че въз основа на оспорения административен акт подлежащите на възстановяване части от процесните два имота съобразно техните граници се считат за частна държавна собственост до момента, в който се прогласи по съдебен ред претендираната нищожност на оспорения акт. Поддържа се, че с прогласяване нищожността на атакувания акт, ще се възстанови частноправния статут на процесните земеделски земи и ще се възстанови възможността на жалбоподателите да реализират възстановяването на правото им на сосбственост върху тях.

2

Ответникът по жалбата - ОСЗ – Пещера, надлежно представляван от Директора на Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ в Общинска дирекция „Земеделие“ – Пазарджик – К. К., намира жалбата за недопустима, алтернативно за неоснователна, а атакувания административен акт, издаден от Общинска поземлена комисия Пещера, за правилен и законосъобразен. В съдебно заседание процесуалният представител заявява, че оспореното решение не е намерено в архивите и признава, че копието е програмен продукт и не съдържа изискуемите подписи на лицата, които са го издали. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение.

Конституираната като заинтересована страна е държавата, която се представлява от Директора на Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ в Общинска дирекция „Земеделие“ – Пазарджик – К. К. с приложено пълномощно по делото.

Същият оспорва жалбата като недопустима, алтернативно като неоснователна, и моли за отхвърлянето й.

Заинтересованите страни Н. С. Н., С. С. И., Б. Д. Д., Ц. Д. Д. и И. Н. З. се явяват лично, не възразяват срещу доклада по делото, не взимат становище по същество на спора.

Заинтересованата страна В. Д. К., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не взима становище по жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателите и ответника по жалбата и като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от т. 1 на представеното по делото Решение № Р001 от 06.04.1999 г., издадено от Поземлена комисия гр. Пещера, на държавен поземлен фонд се възстановява правото на собственост в съществуващи стари реални граници на следния имот: Нива от 47,077 дка, девета категория, местност Потом, имот № 040002 по картата на землището, при граници: № 040006 полски път на Община Пещера; № 000006 – дървопроизв. пл. на МЗХ – ДГС Пещера; № 040001 – врем. неизп. нива на насл. на М.П. Б. и № 040005 – полски път на Община Пещера. Решението е издадено в състав на Поземлена комисия гр.

Пещера от Председател и двама членове, като същото не е подписано.

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че жалбоподателите и конституираните от съда заинтересовани страни са наследници по закон на С. Д. Б., ЕГН: **********, починал на 14.10.1880 г.

Негов син е С. С.ов Б., ЕГН **********, починал на 05.07.1994 г.

От представеното към жалбата заявление с вх. № 703/20.04.1992 г. се установява, че С. С.ов Б., в качеството на наследник на С. Д. Б., е поискал да 3 бъде възстановена собствеността върху земеделски земи, собственост на наследодателя С. Д. Б., находящи се в землището на с. Радилово, общ. Пещера, както следва: 1) Нива в местността „Ушите" с площ от 3 дка; 2) Нива в местността „Златанов гроб" с площ от 2,5 дка; 3) Нива в местността „Дърварски път" с площ от 2,5 дка; 4) Нива в местността „Тухлата" с площ от 3,5 дка; 5) Нива в местността „Кутела" с площ от 2,5 дка; 6) Нива в местността „Йончевица" с площ от 3,5 дка; 7) Нива в местността „Гол. чал" с площ от 3,5 дка; 8) Лозе в местността „Пожара" с площ от 1 дка; 9) овощна градина в местността „Потом" с площ от 18 дка и 10) нива в местността „Потом" с площ от 6 дка или обща площ от 46 дка.

От нотариално заверена декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ (нормата е отменена с ДВ, бр. 13 от 09.02.2007 г.) от 21.05.1992 г., приложена по административната преписка, представена от ответната страна във връзка с производството по възстановяване на земеделски земи, е видно, че заявителят С. С.ов Б. е декларирал, че като наследник на баща си С. Д. Б. е носител на правото на собственост върху следните имоти: 1) градина от 18 дка в землището на с. Радилово, местността „Потома", при съседи: наследници на М.К., Т.К. и баир, като 1/2 от тази градина се ползвала от декларатора С. С.ов Б., а другата 1/2 се ползвала от Т.Б.М. 1) нива от 6 дка в землището на с.

Радилово, местността „Потома", при съседи: Т.К. и наследници на М.К..

С Решение № Р703-1/11.08.2023 г., издадено от ОСЗ - Пещера, е отказано признаването на правото на собственост на наследниците на С. Д. Б., роден на 14.10.1880 г., починал на 21.04.1960 г., в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: 1) имот, представляващ овощна градина, с площ от 18 дка, находяща се в землището на с. Радилово, местността „Потом", заявена с пореден № 9 в заявление № 703/20.04.1992 г., подадено от С. С.ов Б., ЕГН ********** - наследник на С. Д. Б. за възстановяване собствеността върху посочения имот и 2) имот, представляващ нива, с площ от 6 дка, находяща се в землището на с. Радилово, местността „Потом", заявена с пореден № 10 в заявление № 703/20.04.1992 г., подадено от С. С.ов Б., ЕГН ********** - наследник на С. Д. Б. за възстановяване собствеността върху посочения имот.

Решението на ОСЗ – Пещера е обжалвано пред Районен съд – Пещера, по повод на което е образувано гр.д. № 896/2023 г. Производството е приключило с Решение № 55/24.01.2024 г., потвърдено от Административен съд – Пазарджик и влязло в законна сила на 01.07.2024 г., с което е отменен отказът на ОСЗ – Пещера да признае правото на собственост на наследниците на С. Д. Б., роден на 14.10.1880 г., починал на 21.04.1960 г., в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: 1) имот, представляващ овощна градина, с площ от 18 дка, находяща се в землището на с. Радилово, местността „Потом", заявена с пореден № 9 в заявление № 703/20.04.1992 г., подадено от С. С.ов Б., ЕГН ********** - наследник на С. Д.

Б. за възстановяване собствеността върху посочения имот и 2) имот, представляващ нива, с площ от 6 дка, находяща се в землището на с. Радилово, 4 местността „Потом", заявена с пореден № 10 в заявление № 703/20.04.1992 г., подадено от С. С.ов Б., ЕГН ********** - наследник на С. Д. Б. за възстановяване собствеността върху посочения имот и преписката е върната на ОСЗ – Пещера със задължителни указания. В мотивите на посоченото решение е изложено от съдебния състав, че процесните два имота отговарят на условията за възстановяване в реални граници.

В хода на производството пред настоящата инстанция е изслушано заключение по назначена съдебно-техническа експертиза, прието като неоспорено от страните. От същото се установява, че описания в атакуваното Решение № 001/06.04.1999 г. на ПК – Пещера имот № 040002 по КВС на землището на с. Радилово, с площ от 47,077 дка, е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Радилово, м. „Потом“ с площ от 46,198 дка. Наред с това вещото лице инж. С. Б. е установила, че процесните имоти на наследниците на С. Д. Б. - овощна градина от 18 дка и нива от 6 дка в местност „Потом" попадат в южната част на имот с № 040002, понастоящем представляващ ПИ с идентификатор ***. Вещото лице е установило и че процесният имот с идентификатор с идентификатор *** не е застроен.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като нормата на чл. 149, ал. 5 от АПК предвижда, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Наличието на правен интерес за жалбоподателите произтича от качеството им на наследници на общия им наследодател С. Д. Б., който се явява собственик на земеделските земи, за които се твърди, че с обжалваното решение на ПК – Пещера противозаконно са установени към Държавен поземлен фонд.