Решение № 125 от 20.02.2018, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ……...…/.......02.2018 г. гр. Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ при участието на секретаря Мая Иванова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 899 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е първоинстанционно, по реда на глава XXXII от ГПК.

Предмет на производството е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, предявен от А.Р.С. срещу Застрахователна компания „Олимпик“ АД, Никозия, Кипър, чрез "Застрахователна компания Олимпик – клон България", ЕИК

*********, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца А.Р.С. обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 50000 лева в резултат от пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от В.Г.П., чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор за застраховка „гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 25.09.2016 г. до окончателното и́ изплащане.

Ищецът твърди, че на 25.09.2016 г. около 10.30 ч. в гр.Варна водачът на лек автомобил „Д. С. “ с ДК № В****РК В.Г.П. нарушил грубо ЗДвП – чл. 25, ал. 2, като предприел маневра завиване надясно към паркинг на магазин „Технополис“, като по този начин навлязъл в насрещната лента за движение, в която по това време се движел ищецът с велосипед. Последвал удар, в следствие на който А.Р. получил средна телесна повреда изразяваща се в счупване на лява лъчева кост в долна трета. След извършен спешен преглед била поставена гипсова имобилизация. Твърди се, че към дата 01.03.2017г. увредения крайник не е бил възстановен като ищецът е изпитвал палпаторна болка и рецидивиращ оток на лява китка, ограничена подвижност, отслабен хват на пръстите. Към момента на предявяване на иска ищецът не се бил възстановил напълно. В образуваното по случая досъдебно производство (ДП) №391/2016 г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР Варна. по безспорен начин за разследващите органи и наблюдаващия прокурор била установена вината на водача на лекия автомобил. По искане на пострадалия А.Р. производството срещу водача е било прекратено с постановление на Районна прокуратура гр.Варна от 16.01.2017 г. Ищецът отправил до ответника писмена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. причинени в следствие на описаното ПТП, тъй като към момента на произшествието водачът на лекия автомобил е имал сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ при Застрахователна компания „Олимпик", полица № ВG28116002369632, валидна до 17.09.2017г. До момента на предявяване на иска и до изтичане на предвидения от КЗ срок нямало произнасяне по претенцията и ищецът не бил обезщетяван за претърпените от него неимуществени вреди изразяващи се в трайна болка и страдание от полученото травматично увреждане.

Искането е за осъждане на ответника да заплати на А.Р.С. обезщетение в претендирания размер за причинени неимуществени вреди, както и законната лихва върху главницата от датата на причиняване на вредите до окончателното изплащане. Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът в подаден в срок писмен отговор заявява, че оспорва иска по основание и размер.

Твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП е изцяло на А.Р.С..

Евентуално прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на А.Р. в размер над 40% на следните фактически основания: ищецът не е контролирал непрекъснато управляваното от него ППС, не е съобразил скоростта си на движение с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, не е изпълнил задължението си да спре при възникване на опасност за движението, движил се е по пътното платно в нарушение на чл. 15, чл. 79 и чл. 80 от ЗДвП, като не е използвал специално предвидената алея за велосипедисти, управляваният от него велосипед не е разполагал със звънец, с устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред, с бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата. Оспорва всички твърдения по отношение вида, медико – биологичния характер и степента на уврежданията, твърденията, свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че оздравителният период не е приключил. Оспорва като прекомерен размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Оспорва акцесорната претенция за законна лихва поради неоснователност на главния иск. Твърди, че не дължи лихва от датата на настъпване на инцидента, а евентуално е изпаднал в забава едва с изтичането на срока по чл. 497 от КЗ, за което ищецът не е представил доказателства.

С подадена в срок допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата молба и направените доказателствени искания.

С допълнителен отговор от 22.11.2017 г. ответникът поддържа всички направени с отговора оспорвания и възражения и направените с отговора доказателствени искания. Оспорва твърдението, че пред застрахователя са представени първичните медицински документи и изтичането на срока за произнасяне по чл. 497 от КЗ.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа доказаност на иска в предявения размер като сочи, че същият се явява в лимита на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при причиняване на средна телесна повреда на едно лице и, че е съобразен с физическото състояние на ищеца и необходимия период за възстановяване.

Ответното дружество чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на иска, евентуално за уважаване на възраженията за завишен размер на претенцията и за съпричиняване.

И двете страни искат присъждане на разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на твърденията и доводи на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите като доказателства по делото материали по ДП № 391/2016 г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна и постановление на прокурор в РП – Варна по преписка № 12728/2016 г. по описа на ВРП (л. 9) е видно, че образуваното срещу водача на лекия автомобил „Д. С. “ с ДК № В****РК В.Г.П. досъдебно производство е приключило с мнение за прекратяване и е прекратено на осн. чл. 24,ал. 1, т. 9 от НПК, поради изявление от страна на ищеца, че желае образуваното наказателно производство срещу водача на автомобила да се прекрати и, че няма претенции към извършителя на деянието. С оглед прекратяването на наказателното производство разпоредбата на чл. 300 от ГПК в случая е неприложима, като на доказване подлежат всички факти, обуславящи отговорност за непозволено увреждане, в т.ч. извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на увреждащия лек автомобил.

Не е спорно наличието към момента на посоченото ПТП на договор за застраховка „гражданска отговорност“ при Застрахователна компания „Олимпик", полица №

ВG28116002369632, валидна до 17.09.2017г. (л. 17) и наличието на предявена претенция от ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на описаното в исковата молба ПТП, получена от застрахователя на 17.02.2017 г. (л. 15). Като приложения са посочени констативен протокол за ПТП и постановление за прекратяване. В писмото е посочена банковата сметка за превод на застрахователното обезщетение. С писмо от 23.02.2017 г., чието получаване не се оспорва от ищеца, ответното дружество е поискало допълнителни документи, в т.ч. медицински.

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3218/25.09.2016 г., на 25.09.2016 г. около 10.30 ч. в гр.Варна на входа на паркинга на магазин „Технополис“ е настъпило пътно-транспортно произшествие с участници л.а. „Д. С. “ с ДК № В****РК, управляван от В.Г.П. и велосипед „Спринт“, управляван от ищеца А.Р.С., при което ищецът е пострадал като е получил фрактура на гривнена става – лъчева кост на лявата ръка.

От приетото по делото заключение на изслушаната САТЕ, неоспорено отстраните и прието от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се установява, че непосредствено преди настъпване на произшествието ищецът А.С. управлявайки велосипед се е движел във вътрешен паркинг на магазин Технополис по посока от изхода на магазина (плъзгащи врати) към автомобилния изход (от страната на магазин „Хоуммакс“) към локалното платно на бул. „Владислав Варненчик“. По локалното платно на бул. „Вл. Варненчик“ също в посока „Хоуммакс“ се движел управлявания от В.П. л.а. „Д. С. “. Автомобилът предприел маневра десен завой и навлизане в паркинга на магазин „Технополис“ от където в същото време излизал велосипедистът. Водачът на автомобила навлязъл в ръкава на завоя, като не е продължил движението си надясно по посока паркоместата, а е продължил движението си леко на ляво и напред, навлизайки частично в лентата за насрещното движение. В този момент, точно на границата (входа) на паркинга, където се намират и отводнителните решетки, се е осъществил сблъсък между лекия автомобил и велосипедиста. За да достигне до мястото на сблъсъка, велосипедистът е преминал косо през траекторията на движение на л.а. „Д. С. “ като непосредствено преди катастрофата се е движел в лентата за насрещното (за велосипедиста) движение.

Установява се от заключението, че във вътрешния паркинг на магазин „Технополис“ и в локалното платно на бул. „Вл. Варненчик“ не е налична велосипедна алея. По отношение на маркировката е установено наличие на стоп линия на лентата за изход от магазин „Технополис“, както и разделяне на вътрешния паркинг на две ленти за движение между очертаните места за паркиране.

Налице е лека денивелация (около 4-5 градуса), от която следва по-ниско ниво на вътрешния паркинг в сравнение с локалното платно на бул. „Вл.

Варненчик“. Установено е също, че преди да извърши маневрата завой надясно, автомобилът се е движел покрай зелена ограда от растения (жив плет), която продължава и по очертанието на завоя до самия вход на паркинга и която ограничава видимостта на двамата водачи един към друг. Видно от изготвените от вещото лице скици, в момента на започване на маневрата „завой надясно" от водача на лекия автомобил, същият не е имал видимост към велосипедиста. При навлизане на автомобила в джоба на вход/изхода на паркинга (захода надясно), велосипедът е бил започнал косо преминаване и се е намирал в лентата за насрещното движение – тази, по която е следвало да премине автомобилът. В момента на навлизане на велосипедиста в собствената му лента за движение автомобилът е навлязъл частично в лентата за насрещно движение и е ударил преминаващия косо велосипедист. В с.з. вещото лице уточнява, че 70% от автомобила в момента на удара е бил в лентата за насрещно движение (л. 114). Автомобилът се е движел със скорост около 19,20 км/ч, а велосипедистът с около 10,29 км/ч. Двамата водачи са могли да се забележат взаимно след преминаването на зелената ограда, когато са били на разстояние около 9 метра един от друг. Разстоянието което е необходимо на водача на л.а „Д. С. “, да спре от момента на възприемане на опасността до момента на окончателното си спиране, така наречената „опасна зона при спиране“, е 11,521 метра. Следователно, при скоростта, с която се е движел, водачът на л.а. „Д. С. “ не е разполагал с техническа възможност да спре. Вещото лице е изготвило скица, върху която е показало правилните траектории за движение на всяко от превозните средства (л. 101). В съдебно заседание пояснява, че в случай, че велосипедистът не е преминал косо, а се е движел в своята лента за движение, както и ако автомобилът не е променил траекторията си, а е останал в своята лента за движение, не би се стигнало до съприкосновение между двете превозни средства.

От показанията на разпитания като свидетел водач на л.а. „Д. С. “ В.Г.П. не се установява друг механизъм на настъпване на ПТП. Единствената съществена разлика спрямо заключението на вещото лице е, че свидетелят П. поддържа, че не е навлизал в лентата за насрещното движение.