Решение № 1819 от 20.07.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1819

Добрич, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЛЮБОМИР ГЕНОВ

При секретар СТОЙКА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИР ГЕНОВ административно дело № 20267100700256 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.268 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Р. А. Р. с [ЕГН] от [населено място], общ. Добричка, [улица], представляван от процесуалния представител адвокат Н. К. с адрес за призоваване [населено място], [улица], ет.3, срещу Решение №67/30.03.2026 г. на директора на ТД на НАП – Варна в частта, с която е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане с изх. №[рег. номер]-137-0001102/10.03.2026 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Добрич. Доколкото подробните мотиви в жалбата са относно погасяването по давност на задължението, възникнало по силата на АУПВ №01-053-6500/200/11.11.2019 г., издаден от ДФ „Земеделие“ – [населено място], в размер на 31 160.02 евро, със срок за плащане до 03.08.2020 г., чиято давност е започнала да тече от 01.01.2021 г., то настоящият съдебен състав приема, че жалбата е насочена срещу решението именно в тази част (изложените в т.7 от жалбата аргументи за липсата на разпореждания за присъединяване на сумите, посочени в т.6-11 от процесното решение, не биха могли да бъдат разгледани в настоящото производство, доколкото такива липсват както в първоначалното възражение до публичния изпълнител от 09.03.2026 г. (на лист 29 от делото), така и в последващата жалба до директора на ТД на НАП – Варна от 23.03.2026 г. (на лист 18 от делото). В жалбата се посочва, че решението е незаконосъобразно и се иска същото да бъде отменено поради противоречие с материалноправните разпоредби и нарушение на административнопроизводствените правила. Основните възражения са свързани с неуведомяването на длъжника за образуваното изпълнително дело и предприетите принудителни действия повече от 5 години; нарушено е правото на защита на длъжника с неизпращането на съобщение за доброволно изпълнение по чл.221 ал.1 от ДОПК и препис от постановлението за налагане на обезпечителни мерки по чл.19б) ал.1 от ДОПК; няма спиране на давността след издаването на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, като запорното съобщение е получено от банката на 13.01.2021 г.; според Тълкувателно решение №7/15.04.2021 г. по тълкувателно дело №8/2019 г. на ВАС и Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело №2/2013 г. на ВКС действията, които засягат давността, трябва да са сведени до знанията на длъжника; затова давността не може да бъде спряна или прекъсната без длъжникът да е узнал за това; наложеният след образуването на изпълнителното дело запор е действие, което прекъсва, а не спира давността съгласно чл.221 ал.4 от ДОПК; задължението по изпълнителното дело в процесната част е погасено по давност на 01.01.2026 г., като предприетите от публичния изпълнител действия не са могли нито да спрат, нито да прекъснат вече изтеклата давност; за останалите задължения по изпълнителното дело, посочени в т.6-11 от процесното решение, няма издадени разпореждания за присъединяване – последното разпореждане за присъединяване е от 13.10.2023 г., а задълженията по т.6-11 са за периода ноември 2024 г. – октомври 2025 г.; незаконосъобразно се събират задължения, без същите да са надлежно присъединени с акт на публичния изпълнител; процесното решение е немотивирано, тъй като липсва анализ на ключовия факт по уведомяването на длъжника почти 6 години след образуването на делото и бездействието на публичния изпълнител в този период; настоява се за отмяната на решението в процесната част и за връщането на преписката на публичния изпълнител за произнасяне по искането за прекратяване на изпълнителното дело. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от административния орган. В началото на съдебното заседание неговият процесуален представител е посочил, че жалбата е неоснователна.

В становището си от 18.06.2026 г. жалбоподателят е заявил, че основният довод на ответника за спирането на давността с налагането на запор на 13.01.2021 г. на основание на чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК е правно неиздържан – процесният запор не е предварителна обезпечителна мярка, а е действие по принудително изпълнение, като правната последица от него не е спиране, а прекъсване на давността; най - същественият порок е пълното игнориране на съдебната практика, защото според Тълкувателно решение №7/15.04.2021 г. по тълкувателно дело №8/2019 г. на ВАС не може да бъде прекъсната давността, без длъжникът да е узнал за това; дори давността да беше прекъсната на 13.01.2021 г., независимо от липсата на уведомяване, то връчването на жалбоподателя е извършено на 27.01.2026 г. след изтичането на новия [възраст] давностен срок; по делото не са представени никакви доказателства за направени преди 27.01.2026 г. опити за връчване на съобщения или разпореждания на длъжника, като продължителното бездействие не е обикновен процесуален пропуск, а обективен израз на дезинтересираност към своевременното събиране на публичните вземания; настоява за уважаването на жалбата и за присъждането на направените разноски.

Директорът на ТД на НАП – Варна чрез своя процесуален представител в съдебното заседание след даването ход на делото по същество сочи, че решението е правилно и законосъобразно; в жалбата се твърди, че съгласно Тълкувателно решение №7/15.04.2021 г. всички съобщения трябва да бъдат връчени на длъжника, за да се прекъсне давността, но в конкретния случай се касае за спиране на давността с постановление за налагане на обезпечителни мерки - запор на банкови сметки; според чл.202 ал.3 от ДОПК запорът се счита за наложен от деня и часа на получаването на запорното съобщение от банката; това е сторено на 13.01.2021 г. и след като се спре давността, тя остава [възраст] и към настоящия момент тя не е изтекла; тълкувателното решение засяга само и единствено прекъсването на давността, а не спирането, какъвто е процесният случай; запорът трябва да е реално наложен, за да спре давността, което е станало с връчването на запорното съобщение на банката; жалбата трябва да бъде отхвърлена, като желае присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.268 ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Решението е издадено от компетентния съгласно чл.266 ал.1 от ДОПК орган, който е директорът на ТД на НАП – Варна. Същият е действал в рамките на своята териториална, материална и функционална компетентност. Процесният акт е издаден в законоустановената форма и има мотиви. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми.

То обаче е постановено при неправилно приложение на материалния закон в обжалваната част.

От данните по административната преписка се установява, че срещу жалбоподателя е образувано изпълнително дело №*********/2020 г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис Добрич за събирането на задължението по АУПВ №01-053-6500/200/11.11.2019 г., издаден от ДФ „Земеделие“ – [населено място] в общ размер на 45485.36 лева, от които главница в размер на 24446 лева и лихва в размер на 21039.36 лева; към датата на постановяването на оспореното решение дължимата сума по това задължение е определена на 31160.02 евро общо главница и лихви. Впоследствие по изпълнителното дело са присъединени други държавни вземания, които не са предмет на разглеждане по настоящото производство.

За обезпечаването на публичните задължения са издадени Постановление за налагане на обезпечителни мерки №[рег. номер]-022-0087119/02.12.2020 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки №[рег. номер]-022-0000543/13.01.2021 г. Между страните не се спори, а в този смисъл са и представените от ответника писмени доказателства, че горните постановления са връчени на жалбоподателя на 27.01.2026 г. Впоследствие са издадени няколко разпореждания за присъединяване на други публични вземания, които не са предмет на разглеждане по настоящото производство. По делото няма данни след тези дати да са извършвани други действия по принудително събиране на публичните вземания.

С възражение с вх. №54-08-692/09.03.2026 г. жалбоподателят поради изтеклата погасителна давност е поискал отписването от данъчно – осигурителната му сметка на всички задължения по изпълнително дело №*********/2020 г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис Добрич.

По това искане е постановено процесното Разпореждане с изх. №[рег. номер]-137-0001102/10.03.2026 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Добрич, с което е отказано да се прекрати събирането на публичните вземания по изпълнителното дело по съображения, че не са погасени по давност. В мотивите си публичният изпълнител е приел, че с наложените обезпечителни мерки е прекъснат давностният срок по чл.171 ал.1 от ДОПК, като съгласно чл.171 ал.2 от ДОПК той не е изтекъл. Отказът на публичния изпълнител е съобщен на жалбоподателя на 13.03.2026 г.

На 20.03.2026 г. по пощата е подадена жалба срещу горното разпореждане пред директора на ТД на НАП – Варна, който с Решение №67/30.03.2026 г. на директора на ТД на НАП – Варна я е оставил без уважение в процесната част. Към доводите на публичния изпълнител е допълнено, че по конкретното изпълнително дело има спиране на давността на основание на чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК с Постановлението за налагане на обезпечителни мерки №[рег. номер]-022-0000543/13.01.2021 г., считано от получаването на запорното съобщение от банката, а именно на 13.01.2021 г.; запорът е произвел своето действие и без длъжникът да е узнал за налагането му.

По делото не се спори, че процесното вземане е публично по своя характер и по отношение на него е приложим режимът на погасителната давност по чл.171 – чл.174 от ДОПК.

Основният спор между страните е дали наложените от публичния изпълнител запори на 02.12.2020 г. и 13.01.2021 г. са довели до спиране или до прекъсване на 5 – годишния давностен срок по чл.171 ал.1 от ДОПК и налице ли са предпоставките за погасяването по давност на процесното вземане. Основанията за спиране и прекъсване на давността са уредени в чл.172 ал.1 и ал.2 от ДОПК. Сред изброените в ал.2 предпоставки за прекъсване на давността е и предприемането на действия по принудително изпълнение, като съгласно ал.3 от прекъсването на давността започва да тече нова давност. С оглед на противоречивата практика по приложението на чл.172 ал.2 от ДОПК е прието Тълкувателно решение №7/15.04.2021 г. по тълкувателно дело №8/2019 г. на ВАС. В неговите мотиви е направено разграничение между предварителните (подготвителните) и същинските действия в изпълнителното производство, като е прието, че прекъсването на давността по чл.172 ал.2 от ДОПК е относимо само към същинските изпълнителни действия, които са насочени към принудителното събиране на публичните вземания. Сред действията по принудително изпълнение са отнесени и обезпечителните мерки в изпълнителното производство по аргумент от чл.221 ал.4 от ДОПК - с налагането на запор или възбрана принудителното изпълнение се насочва към конкретно определен обект от имуществото на длъжника и се поставя началото на същинския изпълнителен процес. В съответствие с горните мотиви процесните запори от 02.12.2020 г. и 13.01.2021 г, които са и последните действия, предприети спрямо длъжника в изпълнителното производство, имат характеристиката на същински изпълнителни действия, прекъсващи давността по смисъла на чл.172 ал.2 от ДОПК. Според това тълкувателно решение не може да бъде прекъсната давността, без длъжникът да е узнал за това; затова прекъсването на давността би произвело правен ефект едва след връчването на постановленията за налагане на обезпечителни мерки на длъжника, което в случая е станало на 27.01.2026 г. До тази дата обаче, считано от 01.01.2021 г., е изтекла [възраст] погасителна давност за процесното задължение по чл.171 ал.1 от ДОПК. Следователно към датата на подаването на първоначалното възражение, по повод на което са постановени оспорените актове, публичното задължение, което е предмет на настоящото производство, е погасено по давност. Погасени по давност са и лихвите върху него на основание на чл.171 ал.3 от ДОПК.