Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 158 от 07.03.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 249/2025
Вид
Решение № 158
Подписан
07.03.2025
В сила
27.03.2025
Състав
Чавдар Иванов Попов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Плевен, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20254430200249 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С наказателно постановление № 24-0256-000351/08.01.2025г. на *** РУ Долна Митрополия към ОДМВР гр. Плевен на А. Р. А. с ЕГН: ********** от ***, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – Глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени на основание предвидено в ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

Жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. Представлява се от адв.Д. С. от АК- Плевен с пълномощно по делото.

Административнонаказващият орган *** РУ Долна Митрополия към ОДМВР гр. Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган, съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и 1 гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На А. Р. А. с ЕГН: ********** от *** е съставен АУАН № 123657/ 14.11.2024. за това, че на 14.11.2024г. в 15:45 часа в с. *** – центъра на селото до сградата на Кметството, управлява товарен автомобил "Мерцедес Спринтер", с рег.№ ***, собственост на Ю. Р.а А. с ЕГН: **********, като МПС е със служебно прекратена регистрация - не е регистрирано по надлежния ред. Справка в ОДЧ РУ - Д.Дъбник - прекратена на 03.09.2024г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител Р. Д. Р. и свидетелите К. Г.

К. и В. В. В., като обективни, ясни и незаинтересовани. На датата посочена в акта Р. Д. Р. и К. Г. К. изпълнявали служебните си задължения, когато били извикани за съдействие - за съставяне на АУАН, от колегите им в жандармерията, които били спрели А. Р. А., и констатирали след справка с таблет, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация по служебен ред, поради несключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Водачът на МПС не бил запознат с дерегистрацията, а също така управляваното от него МПС не било негова собственост. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № 123657/ 14.11.2024г., на основание чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В Районна прокуратура – Плевен е образувана преписка № 8125/2024г. по повод постъпили материали от РУ на МВР гр.Долна Митрополия относно наличие на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, като с постановление от 18.12.2024г. е отказала да образува досъдебно производство.

Съдът приема за правилна констатацията на РП – Плевен, че в настоящия случай не е налице умисъл за извършване на противоправно деяние, в настоящото производство – вече на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Липсват данни жалбоподателят да е знаел, че автомобилът, който управлява е с прекратена регистрация. Този факт води до липса на умисъл за извършено нарушение.

Според съда, за да бъде осъществено нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е необхоД. то да е съставомерно, тоест да са налице обективния и субективния елемент на същото. В конкретния случай е налице обективния елемент – безспорно е установено, че жалбоподателят А. е управлявал лек автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, но липсва субективният. За да бъде съставомерно нарушението е необхоД. жалбоподателят да съзнава, че управлява автомобил, който не е регистриран по надлежния ред.

Следва да се отбележи и фактът, че в постановлението за отказ да се образува ДП, находящо се на л.6 по делото, е посочено, че по преписка № 8124/2024г. по описа на РП-Плевен липсват данни лицето А., което е 2 управлявало МПС да е бил уведомен, че регистрацията е прекратена.

В случая е налице по-скоро форма на вината – небрежност, което прави деянието несъставомерно от субективна страна. Доводите в тази насока са следните.

На първо място, процесното МПС е било регистрирано веднъж по съответния законов ред и само липсата на информация за прекратената регистрация между органите на МВР и собственика на автомобила е причината да не бъде спазен законовия ред. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

В този смисъл е и тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г., постановено по тълкувателно дело № 3 по описа на ВАС за 2022 г., съгласно което „в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено“ на собственика на моторното превозно средство от отдел „Пътна полиция“ и не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, то деянието по 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно“.

Безспорно се доказа, че не е налице умисъл за извършване на противоправно деяние по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл жалбоподателят не е извършил виновно деянието по смисъла на чл.7 от ЗАНН, поради което и не следва да бъде наказван. Не бяха представени от страна на наказващият орган никакви доказателства, че нарушителят е знаел за настъпилото обстоятелство и може да му бъде вменена вина за извършеното нарушение. С оглед на гореизложеното, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съдът, констатира и това, че административнонаказващият орган неправилно е посочил като наказание чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП, вместо чл. 175, ал.3 от ЗДвП. Съдът не констатира други нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

С оглед изхода на делото, съдът осъжда ОДМВР гр.Плевен да заплати на жалбоподателя А. Р. А. с ЕГН: ********** от *** направените от него разноски по настоящето производство в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение, в минимА. размер, предвиден в чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и пътни разноски за явяване на свидетеля В. В. В. в съдебно заседание в размер на 12 лв. по сметка на ПлРС.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0256-000351/08.01.2025г. на *** РУ Долна Митрополия към ОДМВР гр. Плевен, с което на А. Р. А. с ЕГН:

********** от *** на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.175, ал.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – Глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР гр.Плевен да заплати на жалбоподателя А. Р. А. с ЕГН: ********** от *** направените от него разноски по настоящето производство в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение, в минимА. размер, предвиден в чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и пътни разноски за явяване на свидетеля В. В. В. в съдебно заседание в размер на 12 лв. по сметка на ПлРС.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4