Определение № 309 от 03.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 309 гр. София, 03.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Димитрина Ангелова

Емилия Колева като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600399 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.341НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от СПГ против определение от 30.01.2026 г. на СГС , НО , 32 , по н.о.х.д. № 2579/2025 г.

С определението е прекратено наказателното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними , съществени процесуални нарушения.

Съдът е приел,че са допуснатите нарушения, които са довели до ограничаване правата на подсъдимите и тези нарушения са отстраними ,чрез повторно повдигане на обвинения по реда на чл.219 НПК само по отношение на подс. И. В. Б. и Е. И. М.

В протеста се предлага да бъде проверено посоченото определение и да бъде отменено като неправилно, необосновано и по същество незаконосъобразно.Излагат се обстойни аргументи против приетото от съда , ч е е „неясно е формулиран о изпълнителното деяние „ за помагаческата дейност на подс. И. В. Б. и подс.Е. И. М..Конкретно се посочват като неправилни изводите направени от съда в подкрепа на своето становище, а именно :“ не ставало ясно в какво се изразява изпълнителното деяние на помагачеството : дали в предоставяне на информация за банковите сметки,по които обвиняемата М. Б. да преведе парите, собственост на ДКЦ“Св.св.ЛукаСофия“ЕОО, дали в получаването на сумите по тези сметки. При обвиненията спрямо двете обвиняемия И. Б. и Е. М. били посочени множество дати, които са на самите преводи,поради което ставало ясно дали на именно тогава подсъдимите са подпомогнали обвиняемата М. Б. като са й предоставили банковите си сметки или са я подпомогнали да получи парите по тези банкови 1 сметки. „

Посочва се,че обвинителния акт отговаря на всички изисквания на чл.246 от НПК и практиката на върховната инстанция заложена в задължителните изисквания към процесуалния документ на обвинението приети в ТР 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

По чл.342 ал.2 НПК не е постъпило възражение от подсъдимите против протеста.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото,изложените доводи в протеста и направените възражения , и извърши проверка изцяло обжалвания съден акт намери следното :

Протестът е основателен.Въззивният съд споделя относимостта към въпросите предмет на обсъждане в настоящето определение на посочената практиката върховната инстанция.

Определението е неправилно и по същество незаконосъобразно.

Обвинителния акт е внесен срещу М. И. Б. подсъдима за престъпление по чл.203,ал.1вр.счл.201,ал.1вр.чл.20,ал.2вр.ал.1 вр.чл.26,ал.1от НК,И. В. Б. подсъдима за престъпление по 203,ал.1вр.с чл.201,ал.1 вр.чл. 20,ал.4 вр.ал.1 вр.чл.26,ал.1 от НК.,Е. И. М. подсъдима за престъпление по 203, ал.1вр.с чл.201,ал.1 вр. чл. 20,ал.4 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, и подс. П. В. П. подсъдима за престъпление по чл.219, ал.4 вр.с ал.3вр.ал.1 от НК .

Процесуалният документ на държавното обвинение съдържа изключително подробно описание в обстоятелствена си част какви са били действията на двете подсъдими И. В. Б. и Е. И. М..Тези обстоятелства са подробно описани по начин и време на извършване от подс.И. Б. и подс. М.. Те са относими към времето на предоставяне на личните банкови сметки на двете подсъдими и са съответни на обвиненията, които са извършени в съучастие под формата на помагачество.Обвиненията са конкретизирани по време,място и начин, а това са на първо място съгласие на двете подсъдими да участват в престъпната дейност на подс М. Б. , да бъдат използвани техните банкови сметки и времето и мястото на използване.Всички останали факти и обстоятелства, които характеризират изпълнителните деяния, в контекста на обширните разсъждения на решаващия съд, не би следвало да бъдат описвани в обстоятелствената част на обвинителния акт, защото подлежат на изясняване в хода на съдебното производство.

Това са следните конкретните съображения на първоинстанционния съд:

“ Настоящият съдебен състав с оглед съдържанието на обвинителния акт намира, че такива действия относно предоставянето на информация за личните банкови сметки,биха могли да бъдат определени с момент на извършване на деянието-датата, месеца или периода от време, в който са предоставени тези информации.Това,че при извършване на преводите извършителката е била улеснена от изпълнителното деяние на помагачеството не означава, че на датата на акта на извършителството е извършено помагачеството. От друга страна, от текста на обвинението става ясно,че за изпълнителните деяния на помагачествата за всяка една от двете подсъдими И.

2

Б. и Е. М.,са посочени множество дати, на които са извършени нарежданията и преводите на парични суми, а именно обвързва се изпълнителното деяние на помагачеството с датата на изпълнителното деяние на извършителството.Действително е налице логическа връзка,с оглед значението на тези две правни фигури и квалификации, но от друга страна, във всяка една точка от обвинението е посочено,че на съответната дата е получена неоснователно наредената чрез директен банков превод сума. С изложеното възниква съмнение за това, какво представлява изпълнителното деяние на помагачеството според обвинителния акт, дали получаването на сумата по посочената сметка, предоставена с цел да бъде улеснен извършителя, или предоставянето на сметката с посочената цел.“

Отговорът на посочените въпроси в определението, не ограничават , правата на двете подсъдими и конкретно да разберат за какво са призовани на съд.Тези въпроси подлежат на обсъждане в мотивите на крайния акт на съда, след проверка и изясняване на въпросите по чл.102 НПК в хода на съдебното следствие.

Следва да се обърне внимание и на обстоятелството ,че съдът не може да дава указания на държавното обвинение какво и как да посочва в обвинителния акт, освен да провери дали са спазени изискванията към него поставени в чл. 246 ал.2 НПК и тези приети като задължителни от практиката на върховната инстанция в тълкувателните решения.

Предвид изложеното този въззивен състав намира,че не е налице отстранимо, съществено процесуално нарушение допуснато на досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт против подсъдимите И. Б. и Е. М..Няма допуснати съществени нарушения ,които да ограничават правата на двете подсъдими да разберат в какво се обвиняват за да организират своята защита.

Предвид изложеното 7 въззивен състав и на основание чл.341 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение от 30.01.2026 г. на СГС , НО , 32 , по н.о.х.д. № 2579/2025 г.

Връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия .

Определението е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4