Решение № 1694 от 13.04.2020, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. Варна, 13.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА при участието на секретаря Теодора К., като разгледа докладваното от съдията гр. д.

№ 13574 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищците К.С.П. и А.Я.К. твърдят, че са собственици на поземлен имот, представляващ лозе с площ от 0.900 дка в землището на с. С., община Белослав, област Варна, в местност „П.“, представляващо парцел № 119 от масив № 19 по плана на стари реални граници на землището, с граници по нотариален акт: парцели № 120, 121, 118, 117, 140, и представляващ поземлен имот с идентификатор *** по действащата КККР на с. С., одобрена със Заповед № РД-18-16/25.02.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Посочват, че имотът е придобит от Я.К. К. – съпруг на първата и баща на втората ищца, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 164, т. XXXVI, дело № 13565/1994 г.

С уточняваща молба от 19.03.2019 г. ищците посочват, че праводателят на техния наследодател – П.И.К.бил ползвател на процесния имот и придобил правото на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ след заплащане на цената, определена с оценителен протокол № 144/30.05.1994 г.

След като на 10.12.2016 г. Я.К. починал, К.С.П., като негова съпруга, придобила ¾ идеални части от имота по наследство и прекратена съпружеска имуществена общност, а А.Я.К., като негова дъщеря, придобила ¼ идеална част от същия имот по наследство. Ищците твърдят, че веднага след покупката на имота наследодателят и неговата съпруга установили владение върху него, като го облагородили, обработвали и ползвали за земеделски нужди. Посочват, че след смъртта на Я.К. и до настоящия момент владението продължава да се упражнява от неговата съпруга и дъщеря. Излагат, че владението е продължило повече от 10 години непрекъснато, явно и спокойно, поради което в условията на евентуалност твърдят, че са придобили имота по давност.

По повод подадено в СГКК-Варна заявление за снабдяване със скица за гореописания имот К.П. разбрала, че в кадастралните регистри като собственици на имота са вписани ответниците. На подаденото заявление за вписване на ищците като собственици на имота ответниците възразили пред СГКК с твърдението, че те са действителните собственици. Поради това СГКК-Варна отказала вписването на ищците като собственици на процесния имот в кадастралните регистри. В исковата молба се посочва, че ответниците представили пред СГКК Нотариален акт № 57, т. VII, рег.

№ 9851, дело № 762 от 2006 г. на нотариус с рег. № 316 на НК, съгласно който Г.Д.Й. и А.Я.П. са закупили при равни части поземлен недвижим имот с площ от 0.900 дка, находящ се в землището на с. С., община Белослав, в местност „П.“, при посочени подробно в акта граници, съставляващо имот № 019119 по картата на землището на с. С.. Твърди се, че описаният в този нотариален акт имот е идентичен с придобития от Я.К. К. имот. Ищците оспорват ответниците да са придобили правото на собственост върху гореописания имот, като посочват, че продавачите по сделката А. К.К. и К. К.К. не са притежавали правото на собственост върху имота на сочените в нотариалния акт основания – наследство и възстановяване на право на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Предвид изложеното те не са могли да прехвърлят валидно право на собственост в полза на ответниците.

Същите не са упражнявали фактическа власт върху имота и не осъществяват владение и понастоящем.

Отправят искане до съда за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. С., община Белослав, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.02.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 899 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, при квоти съответно: ¾ на К.С.П. и ¼ на А.Я.К..

Претендират присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците са депозирали писмен отговор, в който оспорват исковете. Оспорват праводателят на ищците да е бил собственик на процесния имот. Твърдят, че П.И.К., който е продал имота на наследодателя на ищците, не бил негов собственик по реституция, а е бил ползвател на същия. Считат, че при неправилно приложение на материалния закон Поземлена комисия – Белослав е издала в негова полза решението, описано в съставения в негова полза констативен нотариален акт за собственост, както и оценителен протокол, при което в противоречие с изискванията на закона той е признат за собственик на „парцел 119 в масив 19“ по плана за съществуващи стари реални граници на землището на с. С..

Ответниците поддържат, че преди коопериране на земеделието имотът е бил собственост на наследодателя на техните праводатели – К. К. Г., бивш жител ***, починал на 15.02.1991 г. Заявяват, че с Решение № 5 от 26.11.1992 г. на Поземлена комисия – Белослав в полза на същите е възстановено правото на собственост на притежавани от наследодателя им земеделски земи, включително и лозе с площ от 0.900 декара, представляващо имот № 019119 по картата на землището, като с Протокол за въвод във владение № 5 наследниците са въведени във владение на възстановената им собственост.

Твърдят, че след възстановяване на собственост с Нотариален акт № 57, том VII, нот.дело № 762/12.12.2006 г. на нотариус А. А., тези наследници са им прехвърлили собствеността върху имота и са им предали владението на същия.В отговора ответниците изразяват становище, че е възможно в описанието на имотите на една от двете страни да е допусната техническа грешка. Молят да им бъдат присъдени разноски.

С

Определение № 4007/26.03.2019 г. в качеството трети лица-помагачи на страната на ответниците са конституирани К.А.Г., П.А.И., Ж.Б.К., И.К.Г. – Ц. и К. К.К..

По делото е постъпило писмено становище от К.А.Г. и П.А.И., с което същите оспорват основателността на предявения иск. Поддържат, че наследодателите им А. К.К. и К. К.К. са били собственици на процесния имот, възстановен им с решение на Поземлена комисия – Белослав, като оспорват праводателят на ищците П.И.К.да е имал права върху него.

Оспорват ищците да са придобили имота по давност и считат, че такава не е текла до 22.11.1997 г., като се позовават на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Твърдят, че имотът е бил във владение на техните наследодатели от възстановяването му през 1992 г., а след това – във владение на ответниците.

В съдебно заседание третите лица – помагачи Ж.Б.К., И.К.Г. – Ц. и К. К.К. заявяват, че К. К.К. /свекър на първата и дядо на вторите двама/ имал лозе в с. С.. Впоследствие той го предоставил на своите синове – К. К.К. и А. К.К., като през 1994 г. К. К.К. продал своята част от имота.

Същите заявяват, че е невъзможно през 2006 г., К. К. да е упълномощил лицето, представлявало го при сключване на сделката с ответниците, тъй като по това време същият бил неподвижен след претърпян инсулт.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По силата на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 9, том XXI, дело № 9674/1994 г. /л. 53/ П.И.К.е признат за собственик на лозе от 0.900 дка, находящо се в землището на с. С., местността П., при граници по скица: парцел № 120, лозе на К. К. Г.; парцел № 121, неподелен, С.Р.И.; парцел № 118, лозе, Д.В.П.; парцел №117, лозе К. К. Г.; парцел № 140, лозе, Д.В.П.; парцел № 139, неподелен; представляващо парцел № 119 от масив № 19 по съществуващи стари реални граници на землището на с. С., общ. Белослав.

От представения с исковата молба Нотариален акт № 164, т. XXXVI, дело № 13565/1994 г. /л.

6/ се установява, че на 09.09.1994 г. е сключен договор за покупко-продажба между П.И.К., в качеството на продавач, и Я.К. К., в качеството на продавач, който има за предмет подробно описания по-горе недвижим имот.

Видно от приложеното на л. 132 от делото удостоверение за граждански брак, към датата на сключване на горния договор Я.К. К. е бил женен за К.С.П..

На 10.12.2016 г. същият е починал, като е оставил за наследници своята съпруга и дъщеря си – А.Я.К., за което свидетелства представеното от ищците удостоверение за наследници с изх. № 25906/05.02.2018 г. /л. 5/.

Към писмените доказателства по делото е приобщен и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 57, т. VII, рег. № 9851, дело № 762 от 2006 г. /л. 54/. Със същия А. К.К. и К. К.К. са продали на Г.Д.Й. и А.Я.П. по равни части от поземлен недвижим имот - лозе с площ от 0.900 дка, находящ се в землището на с. С., община Белослав, в местност „П.“, при посочени подробно в акта граници, съставляващо имот № 019119 по картата на землището на с. С., при граници и съседи: имот № 019120, лозе на Х.С.В.; имот № 019121, нива на Р.И.Р.; имот № 019118, лозе на Д. Х.Д.; имот № 019117, лозе на наследниците на К. К. Г.; имот № 019140 земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; имот № 019139, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ.

Както става ясно от представеното с отговора на исковата молба удостоверение за наследници /л. 55/, продавачите по гореописаната сделка се явяват наследници на К. К.К.. Видно от описаните в нотариалния акт документи, същите са се легитимирали като собственици на имота с Решение № 5 от 26.11.1992 г. на ПК-Белослав и протокол № 5 за въвод във владение, които са приложени на л. 56 и 57 от делото. С посоченото решение ПК-Белослав, в състав: председател – К.К., секретар – Д.В.и член – Д.Х., е възстановила правото на собственост н наследниците на К. К. Г. няколко недвижими имота, сред които лозе от 0.873 дка в местност П., представляващо имот № 019117, както и лозе от 0.900 дка, в местност П., представляващо имот № 019119. Въз основа на това решение наследниците са въведени във владение на описаните имоти.

Съгласно писмо изх. № ПО21-146-2/05.09.2019 г. на ОСЗ – Варна съставът на ПК-Белослав, действала към 1992 г. е, както следва: председател – К.К., секретар – Д.В.и членове – Д.Х. и Р.Л.. В проведеното на 13.09.2019 г. съдебно заседание процесуалният представител на ищците е оспорил верността на този документ с твърдението, че съставът на ПК-Белослав е бил различен от удостоверения в писмото. Доколкото именно процесуалният представител на ищците е представил документа, в случая не е налице правен интерес от оспорването му.

В този смисъл съдът погрешно е открил производство по реда на чл. 193 ГПК. Поради изложеното и не следва да бъде обсъждана истинността на посоченото писмено доказателство.

По делото е постъпило писмо от Община Белослав, в което е отразено, че към 26.11.1992 г. съставът на ПК-Белослав е бил следният: председател – Я.С., секретар – Д.В.и членове – Д.Х. и Р.Л..

По делото са ангажирани специални знания посредством назначаването на съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено, обективно и обосновано. От него става ясно, че процесният недвижим имот с идентификатор *** по КККР на с. С., община Белослав, област Варна е идентичен с имотите, описани съответно в Нотариален акт № 164, т. XXXVI, дело № 13565/1994 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 57, т.

VII, рег. № 9851, дело № 762 от 2006 г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:

Свидетелят И. Р. И.излага, че ищцата К.П. и покойният ѝ съпруг от около 1993-1994 г. имат имот в близост до с. С. с площ около един декар, съседен на собственото му място. Посочва, че над двадесет години само те са обработвали имота, като и до настоящия момент К.П. продължава да се грижи за него. Излага, че преди смъртта на съпруга ѝ посадили в него дръвчета и построили малка вила. Заявява, че не му е известно други лица да са предявявали претенции по отношение на имота, не е виждал друг да го обработва.

Св. И.сочи, че е придобил своя имот чрез продажба от баща си – Р.И.Р.. Пояснява, че на юг собственото му място граничи с мястото на ищците, което преди принадлежало на К. К. Г.. Заявява, че в съседство на имота на К.П. и съпруга ѝ има още едно обработваемо място, собственикът на което се казва Д.. Самият свидетел не познава П.И.К.и смята, че ищцата и нейният съпруг са купили своето място от един от синовете на К. Г. – А. К.. Св. И.заявява, че макар да не е живял постоянно в мястото си край с. С., го е посещавал почти всеки ден, докато не го е продал тази година. Същият категорично отрича някога да е виждал ответника А.П. в имота.