Решение № 9585 от 06.06.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9585 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20231110110231 по описа за 2023 година

Решение по реда на чл.237 ГПК – при признаване на иска от ответника.

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415 ГПК и чл.7, параграф 1, б.

„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец С. А. Ю., с ЕГН **********, с адрес гр.*** чрез адвокат Ц. И. П.-И. АК-Русе, с личен № ***, със съдебен адрес гр.***, срещу ответник У.Е.Б.Т, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр***, с предявен иск и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че ответника дължи на ищеца С. С.

– сумата 782,33 лева (седемстотин осемдесет и два лева и 33 стотинки), представляваща главница за обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за отмяна на полет *** от 19.06.2022 г. с направление от летище Дортмунт до летище Пловдив, ведно със законна лихва за период от 07.10.2022 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение/ЗИ/ № 29308/14.10.2022г. по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 54530/2022г. по описа на СРС, 163-и състав.

В исковата молба ищецът навежда твърдения, че с ответника е сключен договор за въздушен превоз с потвърдена Резервация: ***R на авиокомпания „У.Е.Б..“. Съгласно договора, полет № *** е планиран да бъде изпълнен на дата на 19.06.2022г., от летище Дортмунд до летище Пловдив, с час на излитане в 09:20 часа, който е бил отменен след като пътника е пристигнал на летището. Твърди се още, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз за ищеца е възникнало право на парично обезщетение в претендирания размер, тъй като разстоянието между двете летища попада в хипотезата на чл.7, т.1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.- над 1500 километра.

Упълномощена е клеймкомпания А.Х., да представлява ищцата пред авиокомпанията, а при необходимост да преупълномощава адвокати с дадените права и събере от нейно име съответното обезщетение.

1

Посочва, че на 19.06.2022г., клеймкомпания А.Х. е подала няколко жалби от името на всеки един от семейството на ищцата до авиопревозвача, но след като не бил получен отговор е подадено Заявление за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковите претенции. Претендират се присъждане на разноски по делото за заповедно и за исково производство.

ОТВЕТНИКЪТ, в рамките на законоустановения срок по чл.131 ГПК, е подал отговор на исковата молба, в който потвърждава, че между него и ищеца е сключен договор за въздушен превоз за редовен полет W64444 по релация Дортмунд-Пловдив, който е бил отменен, като признава че обезщетението на ищеца е дължимо и ще бъде заплатено в кратък срок. Развива подробно доводи за приложението на чл.135 ЗГВ и приложимост на тази разпоредба заедно с нормите на Регламент (ЕО) № 261/2004.

Твърди, че обезщетението не е било изплатено поради непредоставяне на надлежно подписано пълномощно от страна на ищеца за адв. П.-И. спрямо изискванията за форма на пълномощните за предявяване на претенции за получаване на обезщетения по Регламент 261/2004 на чл.135 ЗГВ, в рамките на заповедното производство.

Счита, че не е давал повод за завеждане на настоящото исково съдебно производство, поради което моли съда да не присъжда разноски в полза на ищеца в настоящото и заповедното производство, защото ако адвоката на ищеца бе представил нужното пълномощно с изпълнени реквизити съгласно чл.135 ЗГВ, то не би се стигнало до подаване на възражение по чл.414 ГПК в заповедното производство.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител по пълномощно поддържа предявените искови претенции и моли съдът да постанови решение при признание на иска, с оглед на твърденията наведени с ОИМ от ответник, както и да се присъдят разноските по заповедно и исково производство, като е представен списък по чл.80 ГПК.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се представлява.

Спор между страните няма, тъй като претенциите са изцяло признати от ответника.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящият състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК: ответника по делото е признал иска, а ищеца моли съдът да постанови решение съобразно поведението на ответника и съдът да присъди разноските, които ищеца е направил. Ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Спазени са и изискванията, установени в ал.3 на чл.237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед изложеното, предявените искове от ищеца против ответника следва да бъдат уважени изцяло, като на основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходмо съдът да излага мотиви за това.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на спора и съобразно направено искане от ищеца да се присъдят разноските в негова полза съдът, счита че такива следва да се присъдят, защото ответника е 2 станал причина за подаване на ИМ в съда, а производството не е приключило още във фазата на заповедното производство.

Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, който е приет от съда/л.24 от делото/.

Ответникът с ОИМ е възразил, че не дължи разноски, защото поради неправомерното поведение на ищеца се е стигнало до подаване на ИМ след издадена ЗИ по заповедното производство. В списъка на ищеца са описани разноските присъдени в заповедното производство от 375лв., от които 25лв. за платена ДТ по сметка на съда, и 350лв. за адв.хонорар, а за исковото производство са описани 25лв. за доплатена ДТ и 800лв. за адв.хонорар/400лв. за изготвяне на ИМ и 400лв. за явяване в съдебно заседание/. Разноските поискани от ищеца за адвокатски хонорар са прекомерни като се вземе предвид, че с в размер на обща сума от 1150лв., а цената на иска е 782,33лв. Съдът следва да приложи правилото на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да присъди адв.хонорар общо за производството от 400лв., които са в рамките на разумните разходи за подаване на възражение по чл.414 ГПК по ч.гр.д.№ 54530/2022г., изготвяне на ИМ и явяване в о.с.з., доколкото иска е признат от ответника, и делото не се характеризира нито с фактическа, нито с правна сложност. Следва да се допълни, че ако се присъди сума в по-голям размер от предвидения минимален по наредба, то ищеца би се обогатил неоснователно за сметка на ответника. С оглед изложеното съдът достига до извод, че следва да присъди разноски на ищеца по реда на чл.78, ал.1 ГПК в размер на 450,00 лева, от които 50лв. за платена д.т. за исково и заповедно производство и 400,00 лева за адв.възнаграждение в размер на минимума предвиден по наредба, като приложи чл.78, ал.5 ГПК.

Следва да се отбележи, че производството е едно, а не две отделни, като е започнало по реда на чл.410 ГПК и след подадено възражение е преминало в исково производство, затова адв.хонорар следва да е в такъв размер, какъвто би бил, ако ищеца беше предпочел да предяви иска си по общия ред, без да ползва предходното заповедно производство.

Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК/лист 24 от делото/.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.237 ГПК, СЪДЪТ РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено между страните че ответник У.Е.Б.Т, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр***, дължи на ищеца С. А. Ю., с ЕГН **********, с адрес гр.*** СЛЕДНИТЕ СУМИ - сумата 782,33 лева (седемстотин осемдесет и два лева и 33 стотинки), представляваща главница за обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за отмяна на полет *** от 19.06.2022 г. с направление от летище Дортмунт до летище Пловдив, ведно със законна лихва за период от 07.10.2022 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение/ЗИ/ № 29308/14.10.2022г. по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 54530/2022г. по описа на СРС , на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415 ГПК и чл.7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА У.Е.Б.Т, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр***, да заплати на С. А. Ю., с ЕГН **********, с адрес гр.*** сумата от 450,00 лева, представляваща направени разноски в исковото и в заповедното производство по ЧГД№ 54530/2022г. на СРС от ищеца, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение, за изготвянето и обявяването му.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните ведно със съобщение/по 3 възможност по електронен път/!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4